На 13-ти загубихме нашата Кая. Не просто куче, а скъп приятел и част от семейството.

Преди почти 12 години я донесох в шепата си, а в събота си я прибрах бездиханна в найлонов плик. Живот…
– Мамо, защо плачеш?
– Защото Кая я няма вече…
– Милата Кая… – и продължи да си играе.
Децата понякога имат стряскащо, по-скоро философско отношение към смъртта, все едно я приемат за нещо нормално, все едно не ги плаши и не е тъжно.
– Кая е загробена до трите бора. – казва на всички М. Не искахме да я лъжем или да измисляме истории, така е честно. Ходим да я “виждаме” и да ѝ говорим.

Кая беше великолепно куче и невероятен приятел. Енергична, емоционална, своенравна, любвеобвилна, предана, разбираща, интелигентна. Всички, които я познаваха, я обичаха. Беше с нас в най-щастливите и най-тъжните моменти, носеше безкрайно успокоение и топлина. Водехме я къде ли не, винаги се вълнуваше, усещаше пътуванията още преди да сме започнали да приготвяме багажа. През последните години беше по-скоро куче на родителите ми, те бяха поели изцяло грижите за нея. Баща ми я глезеше като дете, не даваше косъм да падне от дългата ѝ йоркширска козина. Летата прекарвахме заедно на село. В огромния двор беше нейното царство. Посрещаше и изпращаше всички на портата, малката господарка на големия дом. Щастлива съм, че децата ми имаха точно такова куче, благодарение на нея научиха, че животните не са заплаха, а любов, топлина и приятелство. И двете я обожаваха. И тя тях. Почти на 12 години, все още тичаше без почивка, играеше с топка и имаше енергия колкото 3 кучета.
Влоши се внезапно, буквално за два дни. Направихме всичко възможно да я спасим, но уви, наложи се да вземем тежкото решение, за да й спестим мъка и болка.
– Недей да идваш – предложи майка ми, всички вярвахме до последно, че ще се оправи –  Ела да я видиш утре, когато ще е по-добре.
Предчувствах, че ако изчакам до утре, ще бъде твърде късно. Прекарах последните й минути галейки и целувайки я, докато продължаваше да се бори. Милата ми Кая, милата ми Кая, милата ми… Бих заменила всички коледни тъпотии, мечти и списъци с желания за още няколко дни заедно.
Кая беше безусловна и предана любов и след нея зейна голяма дупка. И никога няма да бъде същото.
Благодарим за привилегията и ще се видим пак.

Comments

  1. Много съжлявам за Кая…
    Съвсем наскоро и ние загубихме един член от семейството. Казваше се Мери. Трудно се свиква. Аз още не съм.

  2. 13 години не са малко. Много любов ви е дала, вие на нея също, а с толкова игри и пътувания без съмнение Кая е била щастливо кученце и е имала хубав живот.

    Човек никога не е готов за такова нещо.

    Съжалявам…

  3. Прекрасни същества са!
    И след тях има голяма празнина!
    Но сте имали привилегията да бъдете заедно!

  4. Мария,

    Този ти пост ужасно ме натъжи. Аз съм стопанин и приятел на куче, Джак Ръсел Териер, и от както имам Купър наистина разбрах какво е тотално чиста любов и радост. С него съм денонощно и в най-трудните дни, след проблеми и перипетии на работата се прибирам с огромно чувство на облекчение, защото той е там и ме чака и премахва всички тревоги.

    Съжалявам искренно за загубата Ви.
    Малката Кая тича на други тучни поляни, Мир на игривата ѝ душичка.

    О обич,
    Милена

Write A Comment