Любов на име Кая

понеделник, 15 декември 2014 г.


На 13-ти загубихме нашата Кая. Не просто куче, а скъп приятел и част от семейството. Преди почти 12 години я донесох в шепата си, а в събота си я прибрах бездиханна в найлонов плик. Живот...
- Мамо, защо плачеш?
- Защото Кая я няма вече...
- Милата Кая... - и продължи да си играе.
Децата понякога имат стряскащо, по-скоро философско отношение към смъртта, все едно я приемат за нещо нормално, все едно не ги плаши и не е тъжно.
- Кая е загробена до трите бора. - казва на всички М. Не искахме да я лъжем или да измисляме истории, така е честно. Ходим да я "виждаме" и да ѝ говорим.

Кая беше великолепно куче и невероятен приятел. Енергична, емоционална, своенравна, любвеобвилна, предана, разбираща, интелигентна. Всички, които я познаваха, я обичаха. Беше с нас в най-щастливите и най-тъжните моменти, носеше безкрайно успокоение и топлина. Водехме я къде ли не, винаги се вълнуваше, усещаше пътуванията още преди да сме започнали да приготвяме багажа. През последните години беше по-скоро куче на родителите ми, те бяха поели изцяло грижите за нея. Баща ми я глезеше като дете, не даваше косъм да падне от дългата ѝ йоркширска козина. Летата прекарвахме заедно на село. В огромния двор беше нейното царство. Посрещаше и изпращаше всички на портата, малката господарка на големия дом. Щастлива съм, че децата ми имаха точно такова куче, благодарение на нея научиха, че животните не са заплаха, а любов, топлина и приятелство. И двете я обожаваха. И тя тях. Почти на 12 години, все още тичаше без почивка, играеше с топка и имаше енергия колкото 3 кучета.
Влоши се внезапно, буквално за два дни. Направихме всичко възможно да я спасим, но уви, наложи се да вземем тежкото решение, за да й спестим мъка и болка.
- Недей да идваш - предложи майка ми, всички вярвахме до последно, че ще се оправи -  Ела да я видиш утре, когато ще е по-добре.
Предчувствах, че ако изчакам до утре, ще бъде твърде късно. Прекарах последните й минути галейки и целувайки я, докато продължаваше да се бори. Милата ми Кая, милата ми Кая, милата ми... Бих заменила всички коледни тъпотии, мечти и списъци с желания за още няколко дни заедно.
Кая беше безусловна и предана любов и след нея зейна голяма дупка. И никога няма да бъде същото.
Благодарим за привилегията и ще се видим пак.

4 коментара :

Cake And Pancake каза...

Много съжлявам за Кая...
Съвсем наскоро и ние загубихме един член от семейството. Казваше се Мери. Трудно се свиква. Аз още не съм.

Nomad каза...

13 години не са малко. Много любов ви е дала, вие на нея също, а с толкова игри и пътувания без съмнение Кая е била щастливо кученце и е имала хубав живот.

Човек никога не е готов за такова нещо.

Съжалявам...

Dani каза...

Прекрасни същества са!
И след тях има голяма празнина!
Но сте имали привилегията да бъдете заедно!

Милена Ангелова каза...

Мария,

Този ти пост ужасно ме натъжи. Аз съм стопанин и приятел на куче, Джак Ръсел Териер, и от както имам Купър наистина разбрах какво е тотално чиста любов и радост. С него съм денонощно и в най-трудните дни, след проблеми и перипетии на работата се прибирам с огромно чувство на облекчение, защото той е там и ме чака и премахва всички тревоги.

Съжалявам искренно за загубата Ви.
Малката Кая тича на други тучни поляни, Мир на игривата ѝ душичка.

О обич,
Милена

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |