Толерантността, Санчо...

петък, 4 април 2014 г.

Налага се с Мартина да прекараме няколко дни в болница. Усилваща се на пристъпи кашлица, която е необходимо да бъде следена. Впоследствие доказан ларингит - нищо сериозно, но все пак неприятно и мъчително за детето. Отхвърляме идеята за частна болница и домашни процедури, предпочитаме да сме сигурни и под надзор, избираме препоръчана държавна детска клиника с добри специалисти, за щастие на 100 метра от вкъщи. Бързо разпределение на ангажиментите, отменено пътуване, отложени работни задачи, събран набързо багаж. Приемат ни в началото на седмицата, първоначален стрес, никога не сме стъпвали в детско болнично заведение, аз нито като дете, нито като родител. Обстановката няма да коментирам, оказва се обаче, че тя е най-малкият проблем. Великолепни автентични керамични плочки и четириметрови тавани, останалото е спартанско и вехто, ще го понесем, не сме на хотел все пак. Парното работи на макс и в стаите е около 50 градуса, идеално за кашлящи деца. "Знаете, живеем в абсурдна държава" - казва ми една от сестрите. Персоналът - безупречен, компетентен, реагира адекватно и на място, любезни, обясняват подробно, с търпение в големи дози.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |