Испанската

вторник, 22 април 2014 г.

Има периоди в живота, които така са те белязали (в добрия смисъл на думата), че носиш част от тях винаги и навсякъде. В далечната 1991 понятието "езикова гимназия" беше обвито почти с магическа привлекателност. Някак от само себе си се подразбираше, че след седми клас логично следва някое "елитно училище" - изпити, вълнения, избор, порастване. Родителите ми никога не са влияели насилствено върху решенията, които взимам, оставиха ме да избера къде да подам документи. Въпреки отличните оценки (чак до абитуриентския бал, ха!), точните науки не бяха my cup of tea, избрах езиците. Основното ми училище, 112-то, беше в една сграда с Първа английска гимназия и тя естествено се яви като опция номер 1 в желанията, за втората се двоумях. Немският ми се струваше грозен, френският прекалено сложен. Испански? Хм, интересно. По онова време малко хора в България го говореха, звучеше почти екзотично. За няколко стотни се разминах с първото си желание, но някак го приех като нещо, което етрябвалозадължителнодасеслучи. И се оказа точно така - един от най-хубавите периоди в съзнателната ми "кариера" на учащ.  Испанската гимназия е легендарна, могат да го потвърдят всички завършили я. С това си я спомням аз:

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |