YOU ARE LATE!

петък, 14 ноември 2014 г.

Един от вечните семейни спорове е: Колко време преди полет трябва да бъдем на летището? Аз твърдя, че може и в последния момент, Т. настоява за 2 часа по-рано. Независимо дали пътуваме отделно или заедно, разговорът е горе-долу: "Ама ти наистина ли мислиш, че ще вися 2 часа на летището?!" "Когато пътуваш сама прави каквото искаш, когато сме двамата, ще се съобразяваш." Добре, казвам унило и си представям колко неща бих свършила през този излишен час. Със самочувствието, че никога през живота си не съм изпускала полет, размахвам ръка: "Айде бе, спокойно." Вечно закъсняващите като мен притежават един особен "късмет на последния момент", на който винаги разчитат и който, уви, останалите не разбират.
 Последният път се размотахме със закуската, изпуснахме за малко метрото, връщах се за забравени в стаята вещи около 5 пъти, разни други дребни непредвидени случки и пристигнахме час преди полета.
- Ще изпуша една цигара отвън - казва Т.
- Е, каква цигара, нали все даваш зор? 
Дръпва на две на три, подтичваме, летището малко, стигаме бързо, воала на гишето. Служителят тъкмо навива рулото със стикери и а-ха да стане от стола. Hello, ние такова ... да се чекираме. Всички гледаме с кокершпаньолски погледи, пълни с умиление. Мне, по-скоро смирение и дълбока вина, особено аз. Мъжът отсреща ни поглежда строго и отсича: YOU ARE LATE! И продължава да навива рулото. Т. ме стрелва с най-интензивния си поглед от категорията "Аз казах ли ти, бе!", олеквам и за секунди си представям:
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |