Любов на име Кая

понеделник, 15 декември 2014 г.


На 13-ти загубихме нашата Кая. Не просто куче, а скъп приятел и част от семейството. Преди почти 12 години я донесох в шепата си, а в събота си я прибрах бездиханна в найлонов плик. Живот...
- Мамо, защо плачеш?
- Защото Кая я няма вече...
- Милата Кая... - и продължи да си играе.
Децата понякога имат стряскащо, по-скоро философско отношение към смъртта, все едно я приемат за нещо нормално, все едно не ги плаши и не е тъжно.
- Кая е загробена до трите бора. - казва на всички М. Не искахме да я лъжем или да измисляме истории, така е честно. Ходим да я "виждаме" и да ѝ говорим.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |