Петима в Берлин - част II

сряда, 28 януари 2015 г.

След Берлин по женски през лятото, дойде и Берлин по детски през есента. Учудвам се как не ни изпроводиха с полицейски кордон към летището заради шума и безредието, които причинихме. 
Ако оставим обаче глуповатите шеги, тези 5 приятелчета говорещи на различни езици се забавляваха безкрайно. Не бях виждала накуп толкова доволни и щастливи малки същества, така еуфорични и въодушевени. Разбира се, на моменти мрънкащи и разревани, но това си е по подразбиране.
Берлин е привидно правоъгълен, но всъщност шарен, жив, лесен за употреба, вкусен и  отзивчив, дори и към най-малките.

Петима в Берлин - част I

сряда, 28 януари 2015 г.

Петима в Берлин - част II

Мартина - почти на 6
Chloe - на 5
Nathan - на 5 (близнаци)
Theo - на 2.5
Матеа - почти на 1
Бандата на Шаро в Берлин. Две колички, 5 броя деца. О мон дьо, о майн гот.

Гастрол: Анелия Петрунова за Туве Янсон, Севера, свободата, книгите и пътуването

петък, 23 януари 2015 г.



 Втора част от гостуването на преводача Анелия Петрунова. Говорим си за Туве Янсон, Севера, книгите, свободата, пътуването.

Кога заобича скандинавистиката? Какъв тип хора никога не би трябвало да се захващат с тази специалност?  – Аз попаднах донякъде случайно в скандинавистиката – преди това в гимназията бях учила испански и английски и ми се струваше, че вече съм научила напълно достатъчно и няма смисъл да си губя времето с тях и в университета :-) Разбира се, сега виждам колко неправилно съм разсъждавала тогава, но точно така се оформи решението ми за скандинавистиката – тя беше хем нещо различно, екзотично, хем предполагаше изучаване на повече от един език. Можех да съчетая шведския с испанския и английския и така да имам необичайна комбинация от езици. Затова избрах скандинавистиката. Не я заобичах веднага, дори първите три семестъра ми се струваше, че не съм попаднала на правилното място. Но в четвъртия семестър всичко се промени с идването на тогавашната ни шведска лекторка Ингмари Линдберг. Именно тогава заобичах шведския – заобичах езика, но така и харесах не специалността, защото и тогава имах, и досега имам възражения срещу подбора на дисциплините и модела, по който се обучават студентите. Но въпреки резервите ми относно този формат, мога категорично да кажа, че скандинавистиката не е подходяща за хора, които не са твърдо решени да положат големи усилия и да отделят много време, за да се справят с материята.
 
Най-разпространеният мит за скандинавския свят, който лесно може да бъде оборен? Защо не познаваме достатъчно Севера? – Според мен най-разпространеният мит е, че скандинавците са студени. Да, на пръв поглед изглежда така, но когато човек ги поопознае, се убеждава, че не са по-студени от която и да било друга нация. Но със сигурност са по-сдържани, по-дискретни, по-тактични, с по-силно развито чувство за колективизъм, по-добре развити умения за общуване и работа в екип.

Гастрол: Анелия Петрунова

четвъртък, 22 януари 2015 г.



Анелия Петрунова  работи като преводач от 2001 г. и се занимава с превод на художествена литература от 2007 г. Завършва специалностите скандинавистика и английска филология в Софийски университет. Почитателите на Туве Янсон със сигурност знаят името й, тя стои зад превода на  “Малките тролове и голямото наводнение”, “Кометата идва”, “Цилиндърът на магьосника”, “Татко Мумин и морето”, “Тайнството на юни”, “Лятна книга”, "Пътуване с лек багаж", "Туве Янсон. Думи, образи, живот“ на Буел Вестин, „Априлската вещица” на Майгул Акселсон и др.
Оказа се, че с Анелия сме учили заедно в Испанската гимназия, в различни класове на един и същи випуск. Истинско удоволствие е да ми гостува днес с разсъждения върху работата на преводача, една доста неразбрана и изключително трудна професия. В следваща публикация ще си поговорим за скандинавистиката, Севера, Туве Янсон, муминтролите, книгите, пътуването и свободата.

_________________________________________________________________________________________________________

За превода – от гледната точка на преводача
от Анелия Петрунова

Когато четем какъвто и да било текст и особено книги, обикновено рано или късно стигаме дотам да се замислим какво е искал да каже авторът и съгласни ли сме с него. Понякога се възхищаваме на стила, а друг път все нещо ни куца в изказа. Има текстове, които ни увличат и не можем да ги оставим, докато не стигнем до края. Има и такива, които едва успяваме да дочетем, ако изобщо си наложим да не ги зарежем още преди средата. И неизменно в представата ни текстът оформя мнение за автора и след прочита този автор заема мястото си в собствената ни класация, на върха на която слагаме любимците си, а на дъното й - онези, които повече не биха ни изкушили.

Странна работа

сряда, 14 януари 2015 г.

Понеже този блог след месец навършва 5 години, понеже най-споделяната и четена публикация е на тема деца и понеже те са едни великолепни, мъдри и безкрайно интересни същества, реших да ви попитам кое е най-странното, което децата правят. Вашите собствени или чужди, няма значение. От собствен опит, или по наблюдения. Може да е навик, качество, действие, фобия, игра, умение, говор, изказване, занимание, каквото се сетите. Не най-сладкото, умното, милото, трогателното, изобретателното нещо, а най-странното, причудливо, загадъчно и неразбираемо. Изпращайте ми отговорите (заедно с възрастта на децата) на mymartinia@gmail.com или в лични съобщения на страницата на блога. Молбата ми е да се ограничите до 1-2 изречения. След месец ще събера всички странности в обща публикация.

Гастрол: Alex Orange Photo Moment *Aleksandra Todorova*

понеделник, 12 януари 2015 г.

Алекс снима красиво, романтично, запомнящо се и с душа.  За този тип фотография, освен умения, сръчност, усет и поглед, е необходима и стройна организация. Следя я от самото начало, последните й сесии са наистина великолепни!
FB: Alex Orange Photo Moment *Aleksandra Todorova*
Блог: Оh! Beauty captured

______________________________________________________________________________________________

Аз съм Алекс, а *Orange* идва от една стара песен на Ъпсурт, слушана през най - щурия ми период на пътешествия и любов. *Photography* се появи преди година и половина, когато реших сериозно да се захвана със снимане. Моят по-романтичен и мечтателен стил ме среща с невероятни хора, изключително позитивни и усмихнати, което ме прави много щастлива и обнадеждена за човечеството изобщо. Благодарна съм, че ми се доверяват и имам възможност да майсторя декори сама. Имам си любими сайтове и чуждестранни фотографи, на които винаги мога да разчитам да ме вдъхновят. Обичам да слушам историите на хората, да взимам най - сладкото и да го показвам по най - добрия възможен начин.
Ако трябва да съм съвсем честна, въобще няма да ми пречи да виждам постоянно около себе си как девойки си плетат венци от пролетни цветя, как деца си играят на картонено корабче, пътешествайки до Луната и повече млади жени, които носят червено червило, съчетано с очила на сърца!

Е, как е с две деца?

сряда, 7 януари 2015 г.


Това е въпросът, който най-често ми задават в последната година. С лек ужас, нескрито притеснение, дори уплаха. Е, нека отговоря. Нито е толкова страшно, нито е толкова трудно, просто е по-хубаво. При разлика от 5 години между две момичета -  в други случаи нямам преки наблюдения.

По-шумно
О, да! Ако с едно ви се е струвало шумно, то с две, децибелите са значително по-натрапчиви. Особено, когато се чуват двойни писъци  в продължение на минути: "Това е новият ни поздрав, мамо." Ми... добре.

По-весело
Наистина няма аналог. Едно не е като две. Забавлението е двойно, по-често и по-интензивно. Малкото налага голямото с цяла ръка по главата. Голямото: "Оставете я-я-я-я-я, приятно ми е-е-е-е-е! Свикнала съ-ъ-ъ-м!"
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |