Гастрол: Анелия Петрунова за Туве Янсон, Севера, свободата, книгите и пътуването

петък, 23 януари 2015 г.



 Втора част от гостуването на преводача Анелия Петрунова. Говорим си за Туве Янсон, Севера, книгите, свободата, пътуването.

Кога заобича скандинавистиката? Какъв тип хора никога не би трябвало да се захващат с тази специалност?  – Аз попаднах донякъде случайно в скандинавистиката – преди това в гимназията бях учила испански и английски и ми се струваше, че вече съм научила напълно достатъчно и няма смисъл да си губя времето с тях и в университета :-) Разбира се, сега виждам колко неправилно съм разсъждавала тогава, но точно така се оформи решението ми за скандинавистиката – тя беше хем нещо различно, екзотично, хем предполагаше изучаване на повече от един език. Можех да съчетая шведския с испанския и английския и така да имам необичайна комбинация от езици. Затова избрах скандинавистиката. Не я заобичах веднага, дори първите три семестъра ми се струваше, че не съм попаднала на правилното място. Но в четвъртия семестър всичко се промени с идването на тогавашната ни шведска лекторка Ингмари Линдберг. Именно тогава заобичах шведския – заобичах езика, но така и харесах не специалността, защото и тогава имах, и досега имам възражения срещу подбора на дисциплините и модела, по който се обучават студентите. Но въпреки резервите ми относно този формат, мога категорично да кажа, че скандинавистиката не е подходяща за хора, които не са твърдо решени да положат големи усилия и да отделят много време, за да се справят с материята.
 
Най-разпространеният мит за скандинавския свят, който лесно може да бъде оборен? Защо не познаваме достатъчно Севера? – Според мен най-разпространеният мит е, че скандинавците са студени. Да, на пръв поглед изглежда така, но когато човек ги поопознае, се убеждава, че не са по-студени от която и да било друга нация. Но със сигурност са по-сдържани, по-дискретни, по-тактични, с по-силно развито чувство за колективизъм, по-добре развити умения за общуване и работа в екип.

В днешно време вече се знае повече за Севера – не на последно място нароилите се напоследък скандинавски книги, които излязоха на нашия книжен пазар, дават известна представа за начина на мислене и живот на скандинавците. Освен това днес светът е далеч по-отворен, хората пътуват повече, участват по-често в международни прояви, гледат се филми, слуша се музика и ако човек реши, днес има доста по-голяма възможност да опознае Севера и скандинавците добре, отколкото преди 15 или 20 години. Но въпреки това ми се струва, че у много хора просто липсва любопитство към тези култури – може би заради географското разстояние, а може би и заради погрешната представа за студеността на скандинавците.

Туве Янсон извън муминтролите - каква е магията й? – Колкото и клиширано да прозвучи, Туве Янсон е изключително колоритна и многостранна личност. Наистина е най-позната по света с муминтроловете – и с книжната поредица (издадена у нас от издателство „Дамян Яков“), и с филмите, и с комиксите – те пък предстои да излязат на български език благодарение на издателска къща „Жанет 45“. Но освен муминската поредица, Туве е автор и на дълъг списък от други книги – романи и сборници с разкази. „Жанет 45“ вече издаде два от сборниците – Пътуване с лек багаж и Куклената къща, а скоро предстои да излезе и автобиографичният по характера си сборник Дъщерята на скулптора. „Дамян Яков“ пък издаде Лятна книга – друг сборник с автобиографични елементи.
Но извън писателските си занимания, на които всъщност Туве се е посвещавала цял живот под една или друга форма (например е написала стотици писма, част от които също предстои да бъдат преведени на български, и редовно е водела дневници), тя е творила и в друго изкуство – изобразителното. За българските читатели доскоро тя беше позната като художник най-вече в качеството си на илюстратор на собствените си мумински книги, но изобразителното й творчество е обширно и разнообразно и в действителност цял живот тя смята себе си на първо място за художник и именно така се стреми да се представи пред света. Писането е донякъде вторично занимание за нея, което изиграва ролята на отдушник след много тежките години на Втората световна война – така се раждат муминтроловете, а в привидно детските книжки всъщност Туве описва своето семейство и излага собствените си мисли, разбирания и преживявания.
Туве е и страстна пътешественичка – през целия си живот обича да пътува и успява да посети много държави в целия свят.
Мен Туве ме впечатлява най-много със свирепата си дисциплина и отдаденост на работата. Поставя си високи цели и изпипва всичко, с което се захваща, независимо дали става въпрос за поръчките, чрез които се издържа, или за собственото й изкуство.
А магията й е много особена и специфична. Светът, който създава в детските си книги, е оригинален и изцяло плод на собствената й фантазия, без никакво заимстване на мотиви или герои. Но в същото време в него всеки може да открие себе си. Много характерно за нея е, че книгите й не са написани само за деца или само за възрастни – напротив, тя дори се дразни от опитите за такава категоризация. Тази свобода на тълкуване също е част от магията на произведенията й.
В книгите й за възрастни, а също и в картините й е лесно откриваема същата магия, която грабва в муминската поредица.

Свободата в книгите на Туве Янсон и колко е важна тя за едно дете? – Муминското семейство много държи на свободата - така възпитава своя син. Така е възпитана и Туве. Свободата е важна за децата – свободата да питат, да изследват света, да се осмеляват да поемат отговорност и да завладяват нови територии, а и свободата да правят грешки и да се учат от тях.

Творчеството на Туве Янсон в една дума? – Муминтрол.

Задължително ли е да си интересен човек с интересен живот, за да пишеш интересни книги? – Интересният живот безспорно помага за създаването на интересни книги, а животът на Туве е доста шарен и необичаен. Но всеки човек е интересен и всеки живот е интересен, дори и даден начин на живот в някой момент да ни се стори скучен. Не мога да си представя наистина скучен човек, затова не мога и да си представя скучен писател.

Най-интересният период от живота на Туве Янсон за теб? Какво би я попитала, ако се познавахте? – Не мога да посоча даден период, защото целият й живот е много интересен. Военните години със сигурност са интересен период, през който Туве преживява много и израства. Интересна е и кореспонденцията й с нейната приятелка Ева Коникоф. Интересен е и периодът, когато Туве открива любовта си към Вивика Бандлер, а още повече – периодът на любовта й към Тулики Пиетиле.
Въпросите, които бих й задала, са два: „Кое всъщност беше по-важно в живота ти – писането или рисуването?“ и „Има ли нещо, за което съжаляваш?“

Лесно ли стана спойката между теб и книгите на Туве Янсон? Задължително ли е да харесаш една книга, за да я преведеш добре? – Може би не е задължително да харесваш книгата, за да се получи хубав превод. Но е задължително поне горе-долу да ти допада или поне да не ти е напълно чужда. А моята любов към Туве Янсон всъщност се зароди още от университета – от един неин разказ (Елхата), който трябваше да преведем във втори курс. Още тогава стилът й ми хареса. След това, когато започнах работата си по първата книга (Татко Мумин и морето), отначало не ми беше много лесно, защото това беше първият ми художествен превод и ми липсваше и увереност, и навик (а навикът, т.е. придобитите с времето умения, е от голямо значение за всяка работа). Но текстът бързо ме увлече, а после, колкото повече ставаха книгите, толкова повече опит натрупвах и ставаше по-лесно. Удоволствието също се увеличаваше.

Умеем ли да пътуваме с лек багаж или винаги се натоварваме излишно? – Аз лично не умея да пътувам с лек багаж – и в буквален смисъл, когато тръгвам на път, и в преносен – в живота си. Все мъкна ненужни вещи и мисли с мен. И ми се струва, че това важи за повечето хора.

Има ли изобщо такова разделение - книги за деца и книги за възрастни? – Книгите за деца със сигурност не са само за деца, който и да е авторът, не само Туве. А и много книги за възрастни със сигурност не са само за възрастни. Но дали всички? Сега се сещам за Отива една жена при лекаря – дали тя е подходяща и за деца? А дали пък категорично е неподходяща? Може би в крайна сметка зависи от степента на зрелост, а тя не е равнозначна на възрастта.

Остава ли ти време да четеш книги извън работата? Какво обичаш да четеш? – Да, остава ми време да чета. Не мога да си представя да не ми остава никакво време за четене, макар че съм имала и по някой такъв ден, но не по-продължителен период. И мисля, че това за какво ни остава време е въпрос на подреждане на приоритетите – за важните неща човек намира време. Четенето е важно, защото обогатява – развива мирогледа ни, дава ни други гледни точки, кара ни да се замислим, да погледнем да себе си с нови очи, да изпитаме различни чувства, да се откъснем от ежедневието си, да се докоснем до друга действителност. Но не мога да не се съглася с Карлос Руис Сафон, че “Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.“
Аз имам много любими автори и книги – на различна тематика. Напоследък разделям времето си за четене между художествената литература и книгите на тема хранене и здраве.

Коя книга мечтаеш да преведеш? – В областта на художествената литература мечтая да преведа поне една книга на Юнас Гардел. Но също имам огромно желание да преведа и някоя от книгите за храненето, които са ми направили голямо впечатление, например на Гари Тобс.

Любим твой пасаж от книга на Туве Янсон. – Не мога да посоча само един любим, защото са много. Но ето все пак един цитат от Дъщерята на скулптора:
«Всички мъже се веселят, приятели са помежду си и никога не изоставят другия в беда. Приятелят може да наговори ужасни неща, но на следващия ден всичко е забравено. Приятелите не прощават, те просто забравят, а жените прощават всичко, но никога не забравят. Така стоят нещата. Затова на жените не е позволено да участват в празненствата. Много е неприятно да ти бъде простено.»

1 коментар :

Foxy каза...

ВЪЗХИТИТЕЛНО! Темата и изборът на събеседник са много добро попадение. Скандинавската литература и култура изобщо са наистина завладяващи, меко казано. Струва си човек да посети Музеят на детската литература в Стокхолм("Junibaken" мисля беше).
http://www.junibacken.se/lang/english

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |