Всяка година на този ден пиша по нещо за блога. Вече не знам дали не се повтарям, ще ме извините. Радвам се, че не го прОдадох, прЕдадох, видоизмених, ограничих, окастрих и насилих тематично; че не го превърнах в PR бюлетин и справка за скучни събития, в тотализатор или рекламен спот. Остана си моето място. Убежище, в което казвам каквото, когато и както преценя. Мога отговорно да заявя и да се подпиша със замах – LaMartinia, това съм си аз. Лоша, добра, права, крива, интересна, скучна, се моа. Да бъда харесвана нито е нужно, нито задължително. Имам фиксацията да се старая да правя нещата както трябва, точно както на мен ми се струва правилно. Това ми е важно. Надявам се, че един ден момичетата ми ще четат и ще се смеят. Или пък ще се замислят. Или пък ще си спомнят. Каквото те решат. Моите момичета. Така ги обичам… те знаят. Толкова ме промениха и вдъхновиха, дори само заради това мога да им бъда вечно благодарна.
И това място, и него обичам. Изобщо, много ми е емоционално всеки път на тази дата. Все едно кой знае какво, някакъв си блог, чудо голямо. Но са си цели 5 години. Не какви да е, а 5 от най-скъпите ми. Винаги ще помня онзи безметежен февруари, вкъщи на дивана:
– Добре де, как да се казва? Не мога да измисля име. 
– Мартиниа? ЛаМартиниа, нали си испаноговоряща. 
– Ей, става! Даже е свободно името.
Началото винаги е хубаво, преобръща стомаха, изтръпват дланите, ново, неизвестно, адреналин, летиш. Щастлива съм, че с някои от вас сме от онзи февруари преди 5 години. Щастлива съм, че за това време се запознах с безброй чудесни, ЧУДЕСНИ ви казвам, хора. Такива, които ти запълват мисълта, деня, надуват ти вярата в смислените неща и ти става уютно с тях. Хубави хора. 
Научих много с/в/чрез този блог. За себе си, реалността, отвъд нея, за околните и техните лични реалности, за пропастите и тънките мостове, по които се срещаме, или пък се разминаваме. Сигурно изглежда странно и недостоверно, но нямам навика да фиксирам вниманието си върху блога. Той е нещо като онези миниатюрни огледала от фолио в детските куклени къщи – отразяват, но само силуети, нищо отчетливо и ясно. Грижа се за него ежедневно, но не го поставям във витрина, нещо като физическа част от мен е. С приятели и вкъщи не говорим за блога, не го обсъждаме, нито анализираме, животът ни се случва някак отделно, въпреки че всичко, което пиша вътре, е лично. Особено е, дори не мога да обясня. Някакво паралелно писмено аз. Смятам се за емоционален екстроверт и споделянето за мен е жизнено необходимо. Мисля си, че ако повече хора осъзнаят колко е полезно и съумеят да го използват, ще бъде добре. Но границите са важни, някак проява на лош вкус е да не ги усещаме.  Единственото, което съм си поставяла за цел тук е всеки ред или образ да бъдат искрени. Колко ми се е получавало, не знам. Но знам, че тези, които четат, усещат много добре. Надявам се поне.
Покрай LaMartinia и онлайн комуникацията още по-отчетливо осъзнах, че не понасям позата, кухата претенция – нещото, което може да срине доверието ми в когото и да било, да прекрати незабавно интереса ми, да ме отврати, откаже, дистанцира. Установих, че сарказмът трябва да бъде елегантен и премерен, да не стига до грубост и дебелащина, до простоватост. Особено от устата или клавиатурата на жена. Дадох си сметка също, че не харесвам крайната еманципация, тропането по масата и биенето в гърдите; финесът е нещото, което така липсва понякога, усеща се чак физическа нужда от плавното му движение и мекота.
Виждате, хаотично като за петилетка, но това е положението. 
Благодаря ви за присъствието и подкрепата. Наистина! От сърце! Удивителните по принцип не са ми присъщи, тук са на място.  Също за обратната връзка, реакцията, думите, писмата, въпросите, доверието. Оценявам и помня.
Това е. Пък и чудесен ден съм избрала за начало, поводи за черпене колкото иска човек. Наздраве. И благодаря още веднъж. С удивителен знак.

8 Comments

  1. Мария, много харесвам местенцето ти, снимките ти, думите ти! Всеки път ме пренасят някъде другаде, някъде по близо до теб, сякаш съм наблюдател на това, за което разказваш или ни показваш. Благодаря ти за всички приятни емоции, които създаваш! Радвам се, че макар и само виртуално те познавам. Желая ти всичко най-добро за напред и във всичко! Изпращам ти много усмивки 🙂 <3

  2. Честит празник от мен!
    Много рядко (почти никога е по-точното определение) пиша коментари, но чета всяка публикация тук с удоволствие. Днес се върнах назад в архива да проверя от кога съм виртуално с теб и с изненада установих, че си спомням как чета "За бащите", където попаднах съвсем случайно. Мисля, че създаваш прекрасен подарък за дъщерите си, които и аз си представям как ще четат тук след години.
    Поздрави,
    Криси

  3. Честита блогогодинка, Мария. Продължавай да ни радваш с хубави публикации и красиви снимки. Научих за блога ти преди цели две години, но едва сега оставям коментар. Чудесен е, както и всичко, което публикуваш в него.
    Усмихнат и празничен ден.
    Поздрави.

  4. Благодаря ти , че споделяш ,че е искренно и забавно , пиперливо,топло и мило . Благодаря , че чакам думите ти с нетърпение ,защото винаги казваш нещо .Благодаря и за снимките ,защото много ми харесват ! Така че честито !
    ЕЛЕНА

  5. Мария, не винаги коментирам, но винаги те чета с удоволствие :). Радвам се на хора като теб, които толкова добре си служат с думите.
    Честита годишнина и прави ЛаМартиния, каквато искаш да бъде, а ние сме тук и четем 🙂

  6. Честит рожден ден на блога. Сега е на 5 – такъв, какъвто е, пожелавам ти да опишеш какъв ще е и след още 5 и да запазиш духа на промените.

  7. …с какво свързвам La Martinia, вече повече от 4 години поне за себе си – ще го оприлича на моето си онлайн местенце, но собственост на друг човек – ТЕБ, който му даваш живот, цвят, емоция…и му даваш живот. Приятно ми е – приятно ми е дори когато набирам La Martinia в google (нищо, че го имам във favourites и една дузина полезни инструментчета) – то е малко като хартиеното писмо, ако не си го намериш собственоръчно, някак си не е същото. Чувствам вашето пространство много уютно и приветливо и определено "стопанисвано" от човек от моята кръвна група. Благодаря ти, че споделяш част от красотата на живота си с нас, Мария!

Write A Comment