Най-странните неща, които децата правят, необяснимите им страхове, чудати фантазии, умения и изказвания. Дали са наистина странни, или просто ние не ги разбираме, това не е съвсем ясно. Благодаря на всички, които споделиха!
СТРАХУВА СЕ
♥От ръбовете на чорапи и чорапогащници. Трябва задължително преди да се обуе да придърпа ръбовете нагоре.
♥Мая, 6 г. –  от копчета
♥Мартина, 6г. – от копчета. Не носи ризи и жилетки, защото имат копчета.
 ♥5г. 6м. – не обича шума от прахосмукачката. Когато беше по-малка, избягваше в друга стая. От повече от година е предприела нова тактика – пее много силно, за да я надвика. Настава истинска какофония, когато трябва да почистя в нейно присъствие.
♥Дея, 1г. 4м.- страх я е от музикални инструменти. Вкъщи имаме саксофон и хармоника. Започваше да плаче всеки път, щом някой засвири на тях. Замахваше да ги удари сякаш мисли, че са живи и ни нараняват. Трябваше да галим и целуваме саксофона, за да свикне с него. Хармониката просто я скрихме. 
ПРАВИ
♥2 г.- изразява се предимно с писъци и много подрежда – какво ли не, на всевъзможни места.
♥Йоан, 7 г. – когато изпитва някаква емоция, маха с ръце, все едно ще литне.
♥1г. 2м.  – когато сме на гости у родителите ми, синът ми щом види мои картини (на цветя) по стените, започва да ги сочи и да се смее, пищейки. Без никой преди това да му е обяснявал нещо за тях.

♥10 м. – плаче преди сън
♥Димитър, 4г. –  превръща всеки 2 клечки/солети/гризини/сламки в “чистачки” и имитира движението им с думите swish-swish.
♥3г.6м  – пред всички се преструва, че не обича кучето ни. Но когато никой не гледа, или поне той така си мисли, я гали и прегръща.
♥5 г. – подскача си по улиците и си пее на висок глас без да й пука от хората наоколо. Иска ми се понякога и аз да се чувствам свободна като нея.
♥Гого, 1г. 1м. –  доста често идва да ме гушне и да ме захапе за носа. Предполагам, че това е неговият начин да ме целуне.
♥Елина, 5 г – Всяка вечер иска да й пожелая да сънува, че яде ГАЛЕТА. На рождени дни, преди да дойде тортата тя плаче, защото си е наумила, че торта НЕ ЯДЕ.
♥Детелин, 4 г. – един ден заяви, че става вегетарианец. И наистина спря да яде месо. Никой от семейството ни не е вегетарианец. 
♥Александра, 3г. 6м. – всъщност яденето на храни с различен вкус не е ново или чак толкова странно, но комбинациите са потресаващи – торта с много сметана и крем брюле+маслини, палачинка с конфитюр + кюфте вътре, наскоро и цаца + кексче.
♥Мая, 6 г. – има нетърпимост към всякакви дрехи веднага след като се приберем отнякъде. Абсолютно всичко се хвърля със замах във всевъзможни посоки, докато не остане единствено по т.нар. гащи Това е официалното облекло у дома всеки сезон. Нищо не може да я накара да се облече, дори при посещението на някого, така че вече за никой от близките полуголата Мая не е изненада. Имаме една съседка, която с повод и без повод ни подарява бикини, за да ни вижда всеки път в различно облекло.
♥Мелина, 11 м.  – много държи седалката на детския пластмасов фотьойл (за прибиране на дребни играчки) да е винаги отворена. Щом види седалката затворена, Мелина надава вой и пълзешком се втурва да я отвори. 
♥Матеа, 1г. 3м. – яде гумички на моливи. 
КАЗВА
♥Цвета, 3 г. –  заварих я да реве с всички сили в една от стаите: “..Лива-а… застото ти някой ден ще умле-е-е-ш, а-а-а..” и в паниката изобщо не забелязах шишето с препарат за стъкла, което е разляла по пода. Сигурно… в израз на същата мъка.
♥Цвета, 9 г. – Гледай, тъжно ли ти е, мамо, забелязваш ли как съм пораснала? Гледай! По краката ми се познава как съм се променила. Така е то, децата се уголемяват, разпра ми се целият чорап.
♥Мира, 10 г. – на опашка за обяд в столовата: А повторение от супата давате ли?
♥Мария, 6 г. – Кока колата е много вредна за черния бъбрек.
♥6 г. – преди няколко дни ми сподели следното: “Аз никога не лъжа, само когато ме хванеш.”
♥7 г. – “А аз какво правя най-добре?” – “Готвиш, снимаш, обичаш…”. 
♥Тошко – пожелание за рождения ден на баща си: “Честит рожден ден, красив си!” 
♥София – попита дали ни е приятно да живеем с нея и дали бихме я сменили с друго дете.    
♥Борис, 5 г. –  Използва думи, които не са в ежедневния му речник и е чул не повече от веднъж. Миналата година, на един от откритите уроци в градината беше много разсеян и невнимателен. След края изстрелях едно “Много съм разочарована от теб!”. На следващата година, отново на открит урок, се обръща към мен и ми казва: “А ти този път Чарочарована ли си от мен?”. Може да не е запомнил самата дума правилно, но я използва на точното място и в правилния контекст.
УМЕЕ
♥3г. 6м. – разви невероятен интерес към регистрационните номера на колите. За един-два месеца се научи да разпознава регистрационните букви на всички райони в Германия (живеем в Берлин). После му мина. Сега, на 7, гледа футбол и помни всички голове от мачове, които е гледал – в коя минута е паднал голът и кой футболист го е вкарал. Не вярвам скоро да му мине.
♥Радост, 4г. 6м. – в повечето случаи децата се затрудняват с изговарянето на “р”. И при нас беше така, до преди няколко месеца обаче. От момента, в който “р” навлезе отчетливо и ясно в речника й, изгубихме “л”-то. И така в говора й се чува основно “р”. Например вместо “леле-леле” – “рере-рере”, “лимон”-“римон” и т.н. И сега сме шок и в търсене на изгубеното “л”.
♥Пише числата огледално.
♥2 г. – когато чухме първите думички look, stop, water, city, fire от двегодишния току-що проговарящ Михаил (казани абсолютно на място), се смеехме и … чакахме това да отмине. Но вече почти цяла година той обогатява речника си и то почти по равно на български и английски – „Bye, бабо, see you tomorrow” “Be careful, мамо” “Look, бабо, city town” “Down, enough” “Fire engine”. Нямаше да има нищо странно в това, но … никой не му говори на английски в семейството.
ФАНТАЗИРА
♥2 г. – показва ми кои букви знае – на мама , на тати и т.н. Изведнъж на В ми казва мяу- мяу. Гледам и не разбирам…. А то какво било, като сложиш В-то легнало, изглежда като котешки очички.  
♥Мартина, сега на 6 г. – от 5 години има любима възглавничка, наречена Чака. Носи я навсякъде, вече прилича на парцал, скоро я съшихме от ленти плат и парчета пълнеж. Мартина твърди, че Чаката говори мноооого тихичко, винаги щом се стъмни.
♥Най-странното беше, когато посочи ъгъла на стаята и каза: там. Беше на годинка и малко. Питахме го какво е там и той каза: баба. Тръпки!
♥Ая, 2 г. 6м. – стана дума за планетите, казах й, че нашата планета се нарича Земя, а тя категорично ми заяви, че нейната планета се нарича Гойо. И така и до днес, когато вече е на 3г. 3м, тя не е от планетата Земя, а от Гойо, за където разказва всякакви странности.
♥Дара, 3 г. – Преди да заспи, ме кара да хващам с ръце светещите звездички, които летят около главата й. Много обича да гледа Луната, винаги отбелязва, че е видяла Месечко и колко точно е голям. Още не можеше да говори и ни го показваше.


Comments

  1. И Дани (4г.) има страх от копчета. Примирих се. В гардероба му няма дънки, ризи, жилетки…дори якетата са ни само с цип. Ако има копче, в никакъв случай да не се закопчава. 🙂

  2. Много от нещата, които малките Ви слънчица са казвали/правили са повод за доста сериозен размисъл за преди, сега и после…Изключително интерсен пост, благодаря Мария и да използвам повода, че пиша – Честита ПЕТ годишнина на мястото, където с огромно удоволствие и трепет + чисти крака и смирено сърце се вмъквам!

  3. Невероятно е колко са искрени и същевременно чисти мислите на децата. Две от любимите ми фрази, които изчетох – Тошко – пожелание за рождения ден на баща си: "Честит рожден ден, красив си!" и "Аз никога не лъжа, само когато ме хванеш."
    Благодаря ти, Мария!!!

  4. Това със страха от копчета ме изумява. Дъщеря ми години наред не искаше да сложи дреха, на която има копче. Не знаех и не бях чувала, че и други деца изпитват същото. Странно. Какво ли го провокира този страх. И до днес не мога да си го обясня, а тя ми казва единствено, че били "гадни " и " с дупка ".

Write A Comment