Ремонтни работи

четвъртък, 30 април 2015 г.

Наред с раждането, абитуриентските балове, сватбите и ходенето на море, ремонтът е ключово събитие в българското семейство. Отпуски се взимат, ученици си остават вкъщи, бригади се събират, софри се редят. Особено ако е включена и банята, положението става съвсем тържествено. Ремонти се правят най-интензивно преди да се появи бебе, все едно се ражда малък експерт по интериор и хигиена. Класическа гледка, и тук, и по света, е бременна жена, придружена от изнервен мъж на обиколка в: Икеа, строителен хипермаркет, склад за мебели, други подобни. Обикновено с огромен корем, много изисквания и съвсем бегла представа за реалността.
Е, и ние не направихме изключение от тази класическа ситуация и преди 7 години, след неуморни тримесечни огледи на недвижими имоти, най-сетне се спряхме на място. Основният ремонт беше неизбежен, с малката подробност, че през 2008 имаше невероятен бум на строежи и покупки, цените на всичко бяха безумно високи, а да намериш майстор или бригада - почти невъзможно. Бременната жена рядко разполага със строен реалистичен план, в главата й бушува весела смесица от пинтерест картинки, каталози за мебели и изрезки от интериорни списания. Точно тогава идват грешките, особено ако ви притиска корем, срок, или и двете. Грешки, прикрити зад уж сполучливи визионерски идеи. 

Някои бележки

сряда, 22 април 2015 г.

Толкова съм свикнала да споделям, че обратното ми се струва едва ли не перверзно. За някои хора със сигурност е точно наопаки. Не мога да установя дали ми харесва, но засега ми дава смирение и баланс. Предполагам обаче, че бързо ще ми омръзне.

Разочарованията от хора, които ми се струва, че познавам добре не спират. В един момент връзката с тях прави "храс" и всичко се срива. Все едно губиш някого без да си бил предупреден. 

Дословното копиране направо ме влудява. Имитаторите. Напъването да кажеш нещо, просто заради упражнението. Участието във всичко. Присъствието навсякъде. Мнението по всяка тема. Правописните грешки. Зле сглобените текстове. Липсата на идеи. Абе, много неща ме влудяват.

Липсват ми интересни интернет места на български език. Тематични, лични, фотографски, социални, интериорни, литературни, всякакви. С реални хора и емоции, не снимки на чаши с кафе и дълбокомислени чужди цитати. 

Не разбирам защо жените около 40 започват да се обръщат помежду си с "момичета" и "кучки". Също да публикуват снимки на известни мъже и да въздишат под тях. Някой знае ли защо така се получава?

Не ми остава време за нещата, които обичам да правя. И това не ми харесва.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |