Някои бележки

сряда, 22 април 2015 г.

Толкова съм свикнала да споделям, че обратното ми се струва едва ли не перверзно. За някои хора със сигурност е точно наопаки. Не мога да установя дали ми харесва, но засега ми дава смирение и баланс. Предполагам обаче, че бързо ще ми омръзне.

Разочарованията от хора, които ми се струва, че познавам добре не спират. В един момент връзката с тях прави "храс" и всичко се срива. Все едно губиш някого без да си бил предупреден. 

Дословното копиране направо ме влудява. Имитаторите. Напъването да кажеш нещо, просто заради упражнението. Участието във всичко. Присъствието навсякъде. Мнението по всяка тема. Правописните грешки. Зле сглобените текстове. Липсата на идеи. Абе, много неща ме влудяват.

Липсват ми интересни интернет места на български език. Тематични, лични, фотографски, социални, интериорни, литературни, всякакви. С реални хора и емоции, не снимки на чаши с кафе и дълбокомислени чужди цитати. 

Не разбирам защо жените около 40 започват да се обръщат помежду си с "момичета" и "кучки". Също да публикуват снимки на известни мъже и да въздишат под тях. Някой знае ли защо така се получава?

Не ми остава време за нещата, които обичам да правя. И това не ми харесва.

Открих, че оцветяването на книжки буквално ме изключва от всичко. Нещо, което напоследък намирам за трудно постижимо. Имало и книжки за възрастни. Не съм сама.

Липсват ми повече истински вдъхновители. Хора, на които да се възхищавам. От които да научавам. Интересни, дълбоки, мъдри, греещи.

Естествено бликащото остроумие е върховна наслада. Безплодните напъни за същото са си чисто наказание.

Напоследък имам кофти чувство, че се повтарям. Дали? Сигурно.

Все се заричам да стоя настрана от хора, които знам, че не излъчват съвсем чистоплътна енергия. Злини могат да сътворят, злини. 

Самохвалството и ласкателството - така ненавиждам и двете.

Добрият спор е в състояние да ме вдъхнови, не знам защо повечето хора се ужасяват. Отстояването на позиция чрез стабилни аргументи, виртуозно застъпване на тези, изваждане на доводи и доказване на теории. Така приятно може да протече една вечер.  От друга страна, спор с липса на аргументи и издишащ противник може да бъде най-скучното нещо на света.

Не съм сигурна кое повече ме дразни - неосъзнатата простоватост или прикритата зад напомпани претенции такава.

Столовете Иймс някъде безплатно ли ги раздават? 





8 коментара :

GraphiXe каза...

Здравей Мария,
Радвам се ужасно, че сайтът е онлайн отново! Това е едно от малкото места в българския уеб, които честно, чета с удоволствие.
Относно копирането, имитиранто, така е било и така ще е винаги.
Когато човек споделя и разкива себе си - нормално е - ще има много, които ще го оценят и много зложелатели. За съжаление.
Пожелавам ти много положителни емоции занапред и много красиви идеи. Продължавай да бъдеш различна!

Мартина Янева каза...

"Добрият спор е в състояние да ме вдъхнови, не знам защо повечето хора се ужасяват. Отстояването на позиция чрез стабилни аргументи, виртуозно застъпване на тези, изваждане на доводи и доказване на теории. Така приятно може да протече една вечер. От друга страна, спор с липса на аргументи и издишащ противник може да бъде най-скучното нещо на света." - заради такива думи ти се възхищавам :) Добре дошъл отново на LaMartinia

Tonislava Dimitrova каза...

Хахах, Иймс-копията са по 60-70лв, толкова достъпни ...
За другото -нямам лекарство, но разбирам за какво говориш :)

Natalia Ignatova каза...

LaMartinia, ти си едно от моите вдъхновения! Пожелавам ти да откриеш своите нови вдъховения така бързо и така изненадващо, както аз открих моите любими места точно, когато имах нужда от тях!

Мъхчето каза...

Здравейте, Мария!

Колебах се дали да коментирам, но се връщам отново и отново и не мога да се сдържа. Въпреки горчивината, която изпитвате, не спирайте да споделяте! Вашият блог е феномен в българското интернет пространство - искрен, откровен, сърдечен, красив и много истински! Нормално е да предизвиква подражание, защото е нещо хубаво, а всеки иска да се свърже и заобиколи, да участва в хубавите неща. Важно е да споделяте, защото (дори без да искате)Вие вдигате нивото на четящите, давате прекрасни идеи, мотивация и градивна критика. Показвате (поне на мен), че човек трябва да поддържа летвата високо, а не да се слива. Да се развива разностранно, да следва интересите си, независимо от обстоятелствата и средата. Когато чета блога Ви, в мен се връща увереността, че е възможно да се постигне този баланс между личност, семество, професия и свободно време.

Благодаря Ви за това!

Мъх каза...

Май всички искат едно и също, но половината не знаят как да го постигнат. И търсят.. някой път и с повече средства.
И си мисля, хубаво е да споделяш.

Magdalena Sanchez каза...

Здравей, Мария! Не се ядосвай! Животът е шарен...Понякога като цветовете на дъгата, а друг път като страшна буря. Радвам се, че те има тук. Много положително ми въздейства блогът ти. Бъди щастлива и благословена!

D. Shileva каза...

Чета статията ти и виждам изказани собствените ми мисли (по един много точен и красив начин). В последно време все по-често се питам, аз ли съм станала твърде претенциозна и с високи изисквания към хората, или те стремглаво са тръгнал надолу ...

Радвам се, че отново мога да чета блога ти.

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |