Първи юни преди две

неделя, 31 май 2015 г.

Един много важен първи юни преди две години. Преди един още по-важен трети юни.

С деца на вечеря

четвъртък, 28 май 2015 г.



Преди доста време във ФБ страницата на блога стана дума кои са подходящите заведения за хора с малки деца. 
За едни това са ресторантите с детски клуб, за други - чисто и просторно място, където може да се хапне, за 
трети е важно храната да е здравословна, а може би за най-големия процент - просто да не ги гледат лошо.
Като цяло  е препоръчително да се съобразяваме с политиката за заведението, за да няма накрая лош вкус в 
устата, и от двете страни.
От всички предложения във ФБ сглобих списък както бях обещала, коментарите са ваши. Подозирам, че някои 
от местата не са актуални, със сигурност има и нови. Мога да добавям или редактирам, не само за София.

Бал

вторник, 26 май 2015 г.


Спрях да пиша тези писма. В един момент ми се сториха прекалено лигави и патетични. А и ти стана           к а к а. Някак всички изведнъж започнахме да очакваме от теб да се държиш като възрастен, да бъдеш Голямата. Не знам как се плъзнахме по тази плоскост, само на 6 си. Подновявам ги, защото не ми се иска да изпускам нищо. Тези малки flash (съжалявам за чуждицата, но не намирам точен превод), които се изпаряват за дни, ако не ги запишеш.
Миналата седмица беше тържеството за завършване на детската градина. Балът, както го нарече ти. "Не знам какво ще правим, изненада е." Купихме рокля - бяла, с тюл, перли и панделка отзад. Нови обувки - бледосини, дантелени. Ти си избра всичко, за да няма драми. На 19-ти, вторник, бързахме както обикновено. Дойдохме със сестра ти да те вземем от детската градина и да купим цветя за госпожите и за теб. В някаква традиция се превърна това - с истински цветя, вместо диадема или шнола. "Каква прическа искаш?" "Кок, ако може." Приготви се спокойно и с усмивка, с пърхащ трепет, който ни зарази всички. Напоследък си станала истински революционер, всичко е НЕ, винаги си на противоположна позиция. Признавам, трудно ми е да се разбираме мирно, без викове и караници. А много ми се иска. Бързо се палиш и бързо ти минава - същата като мен.

В залата

неделя, 10 май 2015 г.

Сама реши да ходи. После имаше намерение да се отказва. Правели едно и също, скучно й било. Помолих я да си помисли и да ни каже. "Оставам", дойде и промърмори. Не бях стъпвала в залата. Не защото не ме интересува, просто това си беше нейна територия. Понякога разказваше, по-често не, аз и не разпитвах. Всеки път, когато ставаше въпрос за "художествената", очите й грейваха.
Снимах ги през един от дългите почивни уикенди. Само 4 деца. Великолепно късно слънце като прожектор. Седях си в единия ъгъл и не смеех да гъкна. Съсредоточени, вглъбени, мотивирани и сериозни малки същества, обсебени от това, което правят. Космическа концентрация на любов и светлина. Крачета по чорапи и скърцащ дъсчен под. На 6 години светът едва започва. Чак ти се иска да си на тяхно място...


Proudly designed by | mlekoshiPlayground |