Сама реши да ходи. После имаше намерение да се отказва. Правели едно и също, скучно й било. Помолих я да си помисли и да ни каже. “Оставам”, дойде и промърмори. Не бях стъпвала в залата. Не защото не ме интересува, просто това си беше нейна територия. Понякога разказваше, по-често не, аз и не разпитвах. Всеки път, когато ставаше въпрос за “художествената”, очите й грейваха.
Снимах ги през един от дългите почивни уикенди. Само 4 деца. Великолепно късно слънце като прожектор. Седях си в единия ъгъл и не смеех да гъкна. Съсредоточени, вглъбени, мотивирани и сериозни малки същества, обсебени от това, което правят. Космическа концентрация на любов и светлина. Крачета по чорапи и скърцащ дъсчен под. На 6 години светът едва започва. Чак ти се иска да си на тяхно място…
 

Comments

  1. Мнооого са сладки, не само външно, но и със сериозността, с която се отдават на заниманието!
    Припомних си как като дете 4 години ходих на гимнастика, но после родителите ми ме спряха по ред причини и най-вече поради тяхното неразбиране към желанията ми. И до днес ми е криво, добре че днешните родители (или поне аз, а виждам и ти)се опитваме да бъдем приятели с децата си, да ги разбираме, да ги насърчаваме, да не им се месим, да ги уважаваме, като хора, нищо че да още деца, те са си отделни личности!
    Желая много успехи на твоята принцеса, прекрасна е!

Write A Comment