Бал

вторник, 26 май 2015 г.


Спрях да пиша тези писма. В един момент ми се сториха прекалено лигави и патетични. А и ти стана           к а к а. Някак всички изведнъж започнахме да очакваме от теб да се държиш като възрастен, да бъдеш Голямата. Не знам как се плъзнахме по тази плоскост, само на 6 си. Подновявам ги, защото не ми се иска да изпускам нищо. Тези малки flash (съжалявам за чуждицата, но не намирам точен превод), които се изпаряват за дни, ако не ги запишеш.
Миналата седмица беше тържеството за завършване на детската градина. Балът, както го нарече ти. "Не знам какво ще правим, изненада е." Купихме рокля - бяла, с тюл, перли и панделка отзад. Нови обувки - бледосини, дантелени. Ти си избра всичко, за да няма драми. На 19-ти, вторник, бързахме както обикновено. Дойдохме със сестра ти да те вземем от детската градина и да купим цветя за госпожите и за теб. В някаква традиция се превърна това - с истински цветя, вместо диадема или шнола. "Каква прическа искаш?" "Кок, ако може." Приготви се спокойно и с усмивка, с пърхащ трепет, който ни зарази всички. Напоследък си станала истински революционер, всичко е НЕ, винаги си на противоположна позиция. Признавам, трудно ми е да се разбираме мирно, без викове и караници. А много ми се иска. Бързо се палиш и бързо ти минава - същата като мен.
В деня на бала беше сговорчива и мила, някаква подобрена версия на себе си. Разбрана, съгласяваща се, разумна, все едно порастваш за минути. Не съм сигурна дали послушанието е признак на зрялост, най-вероятно не, но в момента ми е важно да комуникираме по-гладко. Сложихме белите алстромерии върху кока, здраво забодох фибите без да те скубя. Облече роклята, избра си чантичка "Синя, за да отива на обувките, добре ли е?". Снимах те с телефона, запечатвайки блажена усмивка, която преди не съм виждала. Щастлива си. Бързаме. Поскарахме се с баща ти на тръгване, за някаква тъпотия, както обикновено. Пред сградата куп родители, деца и ТИ. Някакво момиченце подвиква: "Ей, ти да не си булка?". Не я поглеждаш дори, пристъпваш почти на пръсти, с необясним за шестгодишно дете финес - малка БАЛерина, не обичам думата принцеса. Нареждаме се в залата, представлението е във ваша чест - игри, торта, дискотека. Избират те от стъклената купа с имена за първата игра. Излизаш на сцената д ж в а к а й к и! О, УЖАС! Идва ми да хвърля сестра ти на някой и да се метна с плонж, за да ти махна дъвката. Как с дъвка и с бяла рокля бе, е х о?! Някой явно ти е дръпнал цветето, един дълъг кичур коса се е извадил от кока и виси покрай ухото. Не, просто трябва да сложа в ред всичко. Сдържам се все пак и си оставам на стола.  Предполагам дълги години, даже винаги, ще ми се иска да скачам на твоята "сцена". Майки, това е положението.
Минават игрите и идва момент за поднасяне на букетите. Госпожите излизат на сцената, вече с насълзени очи. Тези великолепни жени, в които сте влюбени и които се грижеха за вас с толкова внимание и отдаденост. Звучи песен за учителката, не знам коя точно, но е тъжна. При произнасяне на имената и първия букет всички се разплакват - госпожите, децата от групите, родителите подсмърчаме скришом. Драма няма, просто край на един период. Емоционален момент, който се помни. Момичетата продължават да плачат неутешимо, госпожите слизат в залата и започват да ги прегръщат. Поднасят ви тортата и отново избухвате в сълзи - мили малки същества, хлипащи над парче десерт. Добре, че трябва да тичам след сестра ти, за да не ревна и аз като магаре. Нямам сила дори да отида при тях и да им кажа благодаря. Не че не съм им го казвала, но все пак... Тръгваме си направо смазани, дори не си говорим. Опитвам се да те разведря с приказки за училище, нови приятели и други любими госпожи. Не успявам съвсем. "Ще идваме да ги виждаме, Мартина, не бъди тъжна." Усмихваш се.

4 коментара :

karry каза...

Дъщеря ми след броени дни ще стане на 15 години, а сякаш беше вчера, когато се разделяхме с детската градина и избрахме първата голяма бяла раница с феи за училище... Ще преживеем края на тази епоха със сина ни след два дни. Животът е колело и се върти :) На добър път на Мартина. Приятно сподеено.

Пламена Радева каза...

След два дни предстои и нашия голям ден и съвсем искрено с ееей такива сълзи си поревах докато четях редовете. Точно днес си мислех за края на цяла ера, началото на нещо толкова голямо и страшно в моите представи. На добър час на Мартина, нека е щастлива и успешна и все така себе си!

vesela каза...

Върнах се години назад, когато дъщеря ми минаваше през този етап...Така е, от тук нататък, за чувствително дете, каквото разбирам е Мартина предстоят непрекъснато такива раздели и нови познанства. "Сложните" деца, обградени от любов и разбиране са емоционални... И както сама казваш - и днес ми се иска да излизам на "сцената" и да се опитвам да помогна на дъщеря си да преодолява своите поредни промени в живота, а тя е вече на 23...

Teodora Angelova каза...

Мария, толкова хубаво пишеш..... много ме развълнува, Благодаря ти :)

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |