Някои блог бележки

сряда, 17 юни 2015 г.

От време на време се налагат някои блог разяснения. Може и да се повтарям, здраве да е.

*Името на този блог е LaMartinIa, без второто И е марка дрехи, с която нямам нищо общо.

*Казвам се Мария, не Мартина, пише го на явно място. Ползвам истинското си име. Не че нещо, но е хубаво да знаем към кого се обръщаме. Благодаря.

*Този блог е мой личен, не е посветен на дъщеря ми Мартина, тя няма рубрика, колонка, нито е "автор". Заема голяма част от него поради простата причина, че заема голяма част от живота ми. Не знае какво значи блог, а и не й е интересна тази тема.

*С близките и хората около мен не обсъждаме блога. Парадоксално е, но родителите ми например не знаят името му. Той е нещо като чанта, която всички знаят, че нося, но почти никога не става тема на разговор.

*Блогът съм аз, но аз не съм блога. Понякога съм дръпната, тросната, тъжна, изнервена, уморена, депресирана и други нормални състояния. Не се нося върху розов захарен облак над града, това е сигурно.


* Понякога пиша, понякога не. Когато както ми е кеф. Скоро погледнах, че в първата си година съществуване е имало 190 публикувани материала, за 2014 са 82. Колкото, толкова.

*Снимките, които публикувам са с бърза и лесна обработка, за по-сложна нямам нито умения, нито време и сили. А и за мен това би отнемало голяма част от удоволствието и спонтанността на процеса.

*Отговарям на всички съобщения на мейла (mymartinia@gmail.com) и във ФБ страницата на блога. На тези под публикациите рядко, просто не ми достига време. Обмислям дори да ги премахна. Обратната връзка ми е важна, радвам се на всяка такава във ФБ страницата.

*Неприятно ми е да се обяснявам защо публикувам това или онова, защо мисля така или иначе, но от време на време го правя, както сега например. Считам блога за моя територия и не се влияя от заядливи забележки. Друга тема  е градивната аргументирана критика, която уважавам и ценя. Такава обаче не съм получавала досега.

* Ласкателството ме отблъсква, но ме трогват искрените мили съобщения, които получавам. Не ги споделям публично, защото го смятам за ненужно и нескромно. Благодаря ви!

* Върху снимките си не поставям воден знак, нито отличителен надпис. Ако ползвате някоя от тях, поне споменете автора. За текстовете - същото.

*Не правя томболи. От никакъв вид.

*Блогът все още не е станал задължителен. Ако ви дразни, не го следете. 

Ми това е май. На всички, които имат, възнамеряват да направят, или се чудят дали да създадат свой, бих казала едно: направете го за себе си, не мислете кой и защо ще ви чете, дали има смисъл, какво ще излезе, не се сравнявайте с други блогове. Наслаждавайте се, ако пък не ви харесва, закрийте го, няма драма в това.








Proudly designed by | mlekoshiPlayground |