Вече година и девет месеца Матеа е сред нас, а съм ѝ отделяла толкова малко редове тук.  Може би най-мачканото, гушкано и целувано бебе изобщо.

Някои основни неща за нея:
– има дълги руси мигли, които на слънце блестят, а връхчетата им стават прозрачни.
– палава е колкото три момчета.  Ако 5 минути не я чуваме наоколо, по инерция започваме да казваме НЕ! на висок глас. Освен пожар и изхвърляне на електроуред от деветия етаж, мисля всичко друго е отметнала. Малко дяволито пламъче и ехидна усмивка – човек с хоби  б е л и.
– не умее да издава характерния звук и когато целува, казва “Пи”
– говори много, но на неразбираем език. Цели монолози, които обикновено игнорираме. Пляскаме с ръце, ако уцели някоя нормална дума.
– знае песните от “Замръзналото кралство” и няколко реклами, пее постоянно, най-вече когато ѝ се караме, за да ни умилостиви.
– има дълги руси къдрици – бебето с огромна прическа. Отмята бретона си с характерен жест, при който всички умираме от смях.

– все още ползва биберон. Често хората я питат защо е толкова голяма, пък с биба. Знаем, че ще я остави, когато му дойде времето.
– има трапчинка на лявата буза, която се появява при всяка усмивка.
– когато плаче, веждите ѝ стават розово-червени.
– преди няколко дни вдигна внезапно 40-градусова температура, ужили я два пъти оса и обели двете си коленa докато танцуваше. Всичко в продължение на 2-3 часа и в тази последователност. “Милото ни Матейчи”, каза М.
– обича да се вози, не ѝ става лошо, не повръща, не протестира, не се страхува. Кораби, фериботи, самолети, коли, колелета, въртележки, влакове, метро, лодки на пирати, само ѝ дайте превозно средство.
– има “смешна физиономия”, която прави по команда. Тази:
– заспива на най-невероятни места. Най-често на пода, на люлката, зад вратата. С висящи крака, почти права, надолу с главата. “О, Матеа, пак ли си заспала където не трябва!”
– обожава да се храни, вече няколко месеца самостоятелно. Постоянно яде нещо и казва ммммм след всяка хапка. Ръфа доматите като ябълки, чушките откъм дръжката, обича кисело мляко с чесън и суши.
– хората често питат “Добре де, на кого е толкова руса?”. Не знаем, на себе си.
– ходи често боса – трева, камъни, пръчки, нагорещен пясък или цимент, нищо не ѝ пречи. Има характерен жест, с който посочва обувките ѝ да бъдат свалени незабавно.
– обича безкрайно сестра си. Редува гушкане, галене и целуване със скубане, удряне и драскане, все от любов.
– понякога може да бъде и доста досадна. Но това е само понякога.
– мирише на бонбони и мляко.
– повтаря всеки наш жест или движение “Матейчи, толкова си смешна”.
– прегръща непознати хора, котета, кучета и … риби.
– има десетки лигави имена – Матуле, Матулеле, Тита, Матюша, Топче, Матучка и ред други, заради които непознатите хора ни питат “Ама как всъщност се казва това дете?”
– когато облече рокля и някой ѝ каже, че е красива, свежда глава, изчервява се и се усмихва смутено.
– има характерен танц, подобен на сиртаки – с вдигната ръка и въртене в кръг.
– говори по телефон с всякакви предмети – шишета вода, сурова риба, чаши за кафе, обувки – важното е да се вдигне до ухото и да се каже “Ауо”.
– способна е да разглоби абсолютно всичко – от топка за тенис до ютия.
Матеа е най-хубавото нещо, което ни се е случвало откакто сме трима♥

Comments

  1. Мария, толкова хубаво я описваш, че сякаш
    ми направи муцунка пред мен!
    Да ви е жива и здрава и много бели да направи;)

  2. Тя е най-хубавото нещо, което можеше да ви допълни за четирима! Да е все така преркасна, да са здравички и двете с Мартина. 🙂

  3. Разкошна Матеа! Смях се с глас, защото вкъщи имаме Дзефиро, на година и почти девет месеца, който:
    – има дълги, тъмноруси мигли, които на слънце стават златисти;
    – е господин Беля и да, не го ли чуваме за повече от минута, автоматично започваме да викаме: "Пухчиоставикоткатаведнага!" или "Пухчислезоттам!";
    – засега е хвърлял само телефон през балкона;
    – говори много, дълги монолози на слабо познат диалект, създаващ куп главоболия на доцентите в катедра "Бебешка филология"; има и 7 думи на български, както и две на италиански, но бебешкият все още е официален език на кралството;
    – тананика си, танцува и се захласва по опера – вероятно е бебето изслушало най-много постановки на "Травиата", без родителите му да са оперни певци и при положение, че само единият е италианец;
    – все още суче; хората често питат не е ли голям, а ние мило им обясняваме, че не е и ще спре, когато спре да има нужда от това и всъщност въпросът засяга единствено него и личната му кравичка;)
    – флиртува безобразно и има около милион смешни физиономии; все още текат залагания дали ще стане оперен певец или инжинер, понеже…
    – може да разглоби всичко от малък;
    – има десетки смешни имена: Пухчи, Мечуньо, Мечка-пухимечка, Пильо Чушкин, Прасун, Пуханьо, Прасле-водорасле… Оня ден приятелка, с която говорех по телефона, докато се приготвяхме за излизане, избухна в смях, обяснявайки ми, че съм изредила половината животинско царство, докато го убедя да дойде до вратата;
    – говори по телефон с всякакви предмети – един ден дори го хванах да измъква шепа пръст от една саксия и да я вдига до ухото си с "Ауо?";
    – и е най-хубавото нещо, случвало се и на двамата му лудички родители.

    Хайде да ги запознаем, а покрай тях и себе си:)

  4. Прочетох всичко и през цялото време усмивка стоеше на устата ми.
    А сега плача, сигурно от вълнение, а може би защото ми се иска да мога да пиша като теб, за някое русокосо детенце и да усетя какво е да си майка.
    Не знам защо ти написах всичко това, може би защото не си водя дневник, а може би заради емоциите, които ме отнесоха направо.
    Както и да е, изпращам на теб и прекрасните ти дечица много усмивки 🙂

  5. Децата намират родителите си. А тя е сбъднато щастие да я имате. Обичайте се и бъдете все така единни, искрени и заедно.
    Прегръдки, Мария

  6. Прекрасно, прекрасно, прекрасно! Сърцето ми се напълни с обич и щастие, а очите със сълзи почти. Но най-вече се усмихвах с всеки нов ред. Като се замисля колко много родители дори не биха казали или изразили и една такава дума или чувство за детето си цял живот… Матеа е такава късметлийка, че се е паднала точно на вашето истинско семейство 🙂 Нека тя и все повече деца растат така обичани, защото всяко едно дете заслужава такава обич и грижа!

  7. танцът, ах танцът! И нашето малко бебе го може същият… децата са толкова… не-реални, не-човеци понякога, почти винаги! Обожавам начина, по който описваш вашите, Мария, и начина, по който сте ги оставили да бъдат волни и щастливи. На нас не винаги ни се получава, понякога искаме твърде много да са послушни и добрички, а те са просто не-човеци 🙂

  8. Децата са всичко…..Нека гушкането започне,…сега!:)
    Благодаря за емоцията!

Write A Comment