Дълги руси мигли

понеделник, 27 юли 2015 г.

Вече година и девет месеца Матеа е сред нас, а съм ѝ отделяла толкова малко редове тук.  Може би най-мачканото, гушкано и целувано бебе изобщо.
Някои основни неща за нея:
- има дълги руси мигли, които на слънце блестят, а връхчетата им стават прозрачни.
- палава е колкото три момчета.  Ако 5 минути не я чуваме наоколо, по инерция започваме да казваме НЕ! на висок глас. Освен пожар и изхвърляне на електроуред от деветия етаж, мисля всичко друго е отметнала. Малко дяволито пламъче и ехидна усмивка - човек с хоби  б е л и.
- не умее да издава характерния звук и когато целува, казва "Пи"
- говори много, но на неразбираем език. Цели монолози, които обикновено игнорираме. Пляскаме с ръце, ако уцели някоя нормална дума.
- знае песните от "Замръзналото кралство" и няколко реклами, пее постоянно, най-вече когато ѝ се караме, за да ни умилостиви.
- има дълги руси къдрици - бебето с огромна прическа. Отмята бретона си с характерен жест, при който всички умираме от смях.

- все още ползва биберон. Често хората я питат защо е толкова голяма, пък с биба. Знаем, че ще я остави, когато му дойде времето.
- има трапчинка на лявата буза, която се появява при всяка усмивка.
- когато плаче, веждите ѝ стават розово-червени.
- преди няколко дни вдигна внезапно 40-градусова температура, ужили я два пъти оса и обели двете си коленa докато танцуваше. Всичко в продължение на 2-3 часа и в тази последователност. "Милото ни Матейчи", каза М.
- обича да се вози, не ѝ става лошо, не повръща, не протестира, не се страхува. Кораби, фериботи, самолети, коли, колелета, въртележки, влакове, метро, лодки на пирати, само ѝ дайте превозно средство.
- има "смешна физиономия", която прави по команда. Тази:

- заспива на най-невероятни места. Най-често на пода, на люлката, зад вратата. С висящи крака, почти права, надолу с главата. "О, Матеа, пак ли си заспала където не трябва!"
- обожава да се храни, вече няколко месеца самостоятелно. Постоянно яде нещо и казва ммммм след всяка хапка. Ръфа доматите като ябълки, чушките откъм дръжката, обича кисело мляко с чесън и суши.
- хората често питат "Добре де, на кого е толкова руса?". Не знаем, на себе си.
- ходи често боса - трева, камъни, пръчки, нагорещен пясък или цимент, нищо не ѝ пречи. Има характерен жест, с който посочва обувките ѝ да бъдат свалени незабавно.
- обича безкрайно сестра си. Редува гушкане, галене и целуване със скубане, удряне и драскане, все от любов. 
- понякога може да бъде и доста досадна. Но това е само понякога.
- мирише на бонбони и мляко.
- повтаря всеки наш жест или движение "Матейчи, толкова си смешна".
- прегръща непознати хора, котета, кучета и ... риби.
- има десетки лигави имена - Матуле, Матулеле, Тита, Матюша, Топче, Матучка и ред други, заради които непознатите хора ни питат "Ама как всъщност се казва това дете?"
- когато облече рокля и някой ѝ каже, че е красива, свежда глава, изчервява се и се усмихва смутено.
- има характерен танц, подобен на сиртаки - с вдигната ръка и въртене в кръг.
- говори по телефон с всякакви предмети - шишета вода, сурова риба, чаши за кафе, обувки - важното е да се вдигне до ухото и да се каже "Ауо".
- способна е да разглоби абсолютно всичко - от топка за тенис до ютия.

Матеа е най-хубавото нещо, което ни се е случвало откакто сме трима♥







9 коментара :

Гергана Лазарова каза...

Тя е най-хубавото нещо, което можеше да ви допълни за четирима! Да е все така преркасна, да са здравички и двете с Мартина. :)

Dani каза...

Мария, толкова хубаво я описваш, че сякаш
ми направи муцунка пред мен!
Да ви е жива и здрава и много бели да направи;)

el каза...

Разкошна Матеа! Смях се с глас, защото вкъщи имаме Дзефиро, на година и почти девет месеца, който:
- има дълги, тъмноруси мигли, които на слънце стават златисти;
- е господин Беля и да, не го ли чуваме за повече от минута, автоматично започваме да викаме: "Пухчиоставикоткатаведнага!" или "Пухчислезоттам!";
- засега е хвърлял само телефон през балкона;
- говори много, дълги монолози на слабо познат диалект, създаващ куп главоболия на доцентите в катедра "Бебешка филология"; има и 7 думи на български, както и две на италиански, но бебешкият все още е официален език на кралството;
- тананика си, танцува и се захласва по опера - вероятно е бебето изслушало най-много постановки на "Травиата", без родителите му да са оперни певци и при положение, че само единият е италианец;
- все още суче; хората често питат не е ли голям, а ние мило им обясняваме, че не е и ще спре, когато спре да има нужда от това и всъщност въпросът засяга единствено него и личната му кравичка;)
- флиртува безобразно и има около милион смешни физиономии; все още текат залагания дали ще стане оперен певец или инжинер, понеже...
- може да разглоби всичко от малък;
- има десетки смешни имена: Пухчи, Мечуньо, Мечка-пухимечка, Пильо Чушкин, Прасун, Пуханьо, Прасле-водорасле... Оня ден приятелка, с която говорех по телефона, докато се приготвяхме за излизане, избухна в смях, обяснявайки ми, че съм изредила половината животинско царство, докато го убедя да дойде до вратата;
- говори по телефон с всякакви предмети - един ден дори го хванах да измъква шепа пръст от една саксия и да я вдига до ухото си с "Ауо?";
- и е най-хубавото нещо, случвало се и на двамата му лудички родители.

Хайде да ги запознаем, а покрай тях и себе си:)

Irena каза...

Прочетох всичко и през цялото време усмивка стоеше на устата ми.
А сега плача, сигурно от вълнение, а може би защото ми се иска да мога да пиша като теб, за някое русокосо детенце и да усетя какво е да си майка.
Не знам защо ти написах всичко това, може би защото не си водя дневник, а може би заради емоциите, които ме отнесоха направо.
Както и да е, изпращам на теб и прекрасните ти дечица много усмивки :)

Daniela Dineva каза...

Децата намират родителите си. А тя е сбъднато щастие да я имате. Обичайте се и бъдете все така единни, искрени и заедно.
Прегръдки, Мария

Honey P каза...

Прекрасно, прекрасно, прекрасно! Сърцето ми се напълни с обич и щастие, а очите със сълзи почти. Но най-вече се усмихвах с всеки нов ред. Като се замисля колко много родители дори не биха казали или изразили и една такава дума или чувство за детето си цял живот... Матеа е такава късметлийка, че се е паднала точно на вашето истинско семейство :) Нека тя и все повече деца растат така обичани, защото всяко едно дете заслужава такава обич и грижа!

Milena Panayotova каза...

танцът, ах танцът! И нашето малко бебе го може същият... децата са толкова... не-реални, не-човеци понякога, почти винаги! Обожавам начина, по който описваш вашите, Мария, и начина, по който сте ги оставили да бъдат волни и щастливи. На нас не винаги ни се получава, понякога искаме твърде много да са послушни и добрички, а те са просто не-човеци :)

vesela каза...

Прекрасна е, и сте си я заслужили:))

Milena Poptoleva каза...

Децата са всичко.....Нека гушкането започне,...сега!:)
Благодаря за емоцията!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |