Тест зона: fit30

петък, 25 септември 2015 г.

По покана на Руми в понеделник започвам новата й програма за влизане във форма fit30. Това лято не само че не свалих нищо, ами и качих. Долчевитата не прощава никому. Преди зимата имам спешна нужда от стягане и тонус, така че тази програма идва точно навреме. Най-хубавото е, че тренираш вкъщи без да зависиш от време и място, упражненията траят по 30 минути и продължават 12 седмици. Който има желание да се включи, fit30 може да бъде закупена на промоционална цена от 75 лв до неделя. Ще споделям тук впечатления веднъж на няколко дни, какво харесвам, кое не ми допада, как се справям, затруднява ли ме или напротив, има ли ефект и какъв точно. Надявам се да съм редовна и да изкарам трите месеца до края, ще следя с интерес и останалите отзиви.

Тест зона: farmhopping

сряда, 23 септември 2015 г.

*публикацията е подготвена със съдействието на Farmhopping. Мнението ми е абсолютно обективно и базирано на реална поръчка
 
От екипа на farmhopping се свързаха с мен, за да тествам платформата за поръчка на чиста храна от малки ферми до дома. Освен плодове и зеленчуци, асортиментът включва риба (от Балканите), месо, колбаси, чай, кафе, козметика, курсове, почивки и куп други неща.
В тази рубрика действам много избирателно и приемам единствено предложения, които ми допадат, без никакви компромиси.

На хълма

понеделник, 7 септември 2015 г.

Малко село на хълма, пътят се вие из поле с маслинови дръвчета, едвам се разминават две коли. Площад с кафене, кръчма, гастроном и няколко пейки. На стотина метра е рибарският магазин със забучен на покрива мегафон - работи всяка сутрин между 8 и 9 и доставката на прясна риба звучи като сигнал за тревога. Жената чисти  уловените преди малко сардини за секунди, обезглавявайки ги майсторски с пръсти.  На стената виси колекция от ножове и плакат с рибите на Австралия, явно не са имали друг. В кафенето се събират предимно възрастни мъже, които обсъждат разпалено нещо, играят табла, карти и пият бира. В кръчмата редовно гледат мачове, храната е вкусна, прясна и евтина. Работи след 8 вечерта, преди това поливат с вода и чистят.  Високи дървени прозорци и каменна тераса над площада. Единственият чужденец освен нас е висок дългокос рус американец с калифорнийски акцент и обърната бейзболна шапка. Изпива около 18 бири, изпушва света, мята се на мотора, без каска разбира се, и отпрашва в неизвестна посока със също толкова русата си спътница, най-вероятно местна. Майка ми е от Русе, казва на чист български момчето, което сервира и сипва напитките, син на собственика. Извинява се, че говори развалено, учила го баба му на село. Над главите висят чепки грозде, а пода е покрит със сухи листа. Времето е абсолютно спряло, извън него сме, в някаква капсула. Продавачката от гастронома е опряла главата си в плота и гледа вторачено в една точка, някъде по средата на площада, където няма никой. Деца се събират на тайфи и крещят от време на време, подреждат се в кръг и навеждат глави един към друг, игра някаква. Девойки хихикат по ъглите и се крият неизвестно от кого. 
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |