7

неделя, 29 ноември 2015 г.


- Обичам те повече от ... ъъъ... повече дори от рождения си ден! - каза ми тя в окъсялата си до коляното пижама на емендемс бонбони, и продължи да танцува.


Всяка една история

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Юли 2005. В петък трябва да сляза на Кингс Крос, после да се придвижа до Хийтроу, сама съм. Ден преди това, на 7 юли, четвъртък, избухват бомбите. В метрото, на гарата, в автобуса. Всичко е блокирано - хаос и паника, ранени, убити. Можеше да съм сред тях. Същото място, един ден разлика. Пренасочват полета от Манчестър и се прибирам. Невредима.

***
Юни 2015. Закъснявам за концерта. Мислех да сложа ток, но обувам кецовете и се изстрелвам към метрото. Слизам на Мадлен и почти тичам до залата. Заковавам се точно в осем без пет пред гишето. Симпатичен мъж разпечатва билета и пожелава приятно гледане. Втори балкон, червена завеса, американско семейство мърмори отзад, французойка вдясно разглежда на телефона си обяви за къщи. Такова щастие ме е обзело, че ми идва да се смея истерично и да целувам всички. Излиза непознат мъж с китара и подгряваща певица. Боса, къдрава, движи се като котка по сцената. Пее добре, но нетърпеливи я изпращаме, за да се  появи Мелъди. С първия тон ни помита. В далечината е дребна, но сякаш се извисява три метра над мен. Цялата в черно, коса на кок, кожен прилепнал панталон, висок ток и късо сако с перфектна кройка. Гласът, движенията, жестовете, начинът, по който свири на китара и докосва пианото - божествени.  В антракта си взимам чаша бяло вино от бара и се настанявам върху облечените в килим вътрешни стълби. Приятни непознати хора седят около мен, усмихват ми се, усмихвам се и аз. Запътвам се за втора чаша вино (с големината на напръстник са), но решавам, че няма време. Сигнал ни изпраща обратно в залата за още час пълно удоволствие - абсолютен музикален оргазъм.

С деца на път

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Мисля няма нужда да споменавам, че за децата пътуванията са необходимост, източник на информация и опит, вълнение и усвояване на умения, и няма възраст, в която те да са прекалено малки или неразбиращи. Но да се пътува с тях не е шега работа, особено ако са повече от едно. Някои кратки лични наблюдения по възраст:

0-6 месеца
Плюсове: детето все още не пълзи/ходи/тича/пада, което е голям плюс за родителския комфорт. Спи много, няма нужда от друга храна освен мляко, лесно управляемо е, можете да го носите в слинг за бързо придвижване.
Минуси: багажът е много, кошът на количката заема място. Ако там, където отивате няма бебешко легло, носите и такова. Прияжда му се по всяко време, все още не можете да го залъжете с бисквита. Не умее да седи, навсякъде се нуждаете от много място (хотелска стая, ресторант, т.н) за позициониране на инвентара.

Какво научих - блог истории

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Вероятно повечето хора, които следят LaMartinia знаят, че не участвам в мероприятия/срещи/събирания на б л о г ъ р и (не мога да възприема тази дума за нормална), нито имам навика да раздавам инструкции що е това блог и как се списва. Но за почти 6 години понаучих някои неща, които споделям, дано са полезни някому.
- Графичното оформление е важно, но по-важно е съдържанието, да не изпадаме в грандиозни драми дали тази тънка сива линия вляво пасва.
- Репликата "Очаквайте скоро" е грешка, която и аз допусках в началото. Нека не надскачаме формата. Напушва ме смях всеки път, когато го видя в нечия публикация.
-  Копирането не е добра идея. Може много да ми харесва как автор Х списва блога си, но е хубаво да намерим собствен почерк и образ.
- Схемата *История+рецепта* е вече доста измъчена. Или едното, или другото.
- Личен блог не означава непременно фиксиран в егото, означава и личен поглед, мнение, наблюдение.
- Споделянето не е егоцентричност. Но понякога има опасност да се превърне точно в това.
- Някои блогове са просто терапевтични, обърнати навътре, много ги харесвам.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |