С деца на път

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Мисля няма нужда да споменавам, че за децата пътуванията са необходимост, източник на информация и опит, вълнение и усвояване на умения, и няма възраст, в която те да са прекалено малки или неразбиращи. Но да се пътува с тях не е шега работа, особено ако са повече от едно. Някои кратки лични наблюдения по възраст:

0-6 месеца
Плюсове: детето все още не пълзи/ходи/тича/пада, което е голям плюс за родителския комфорт. Спи много, няма нужда от друга храна освен мляко, лесно управляемо е, можете да го носите в слинг за бързо придвижване.
Минуси: багажът е много, кошът на количката заема място. Ако там, където отивате няма бебешко легло, носите и такова. Прияжда му се по всяко време, все още не можете да го залъжете с бисквита. Не умее да седи, навсякъде се нуждаете от много място (хотелска стая, ресторант, т.н) за позициониране на инвентара.

6-12 месеца
Плюсове: започва да става човек - реагира, оглежда, смее се. Седи/спи/храни се, буквално живее в количката. Все още е управляемо, не тежи много, можете да го носите без проблем.
Минуси: ПЪЛЗИ! Иска да пълзи буквално навсякъде и освен ако не сте някой Монк, го оставяте - в ресторанта, в лобито на хотела, в магазина, на площада, в парка, където пожелае, стига да не е улично платно. Цапа се постоянно, полива се, омазва се с храна, мокри се, преобличането е неизбежно, винаги трябва да носите резервни дрехи. Храни се хем с пюрета, хем с мляко, тоест носите всякакъв вид инвентар. Навсякъде мъкнете количката, която хем ви улеснява, хем увеличава багажа с една единица

12-24 месеца
Плюсове: малкият човек осъзнава какво се случва, проявява желания, предпочитания, вкусове. Храната е разнообразна и не сте зависими от определенвидпюре. Ходи, което в този период е по-скоро минус, виж по-долу. Навсякъде минава без пари - самолетните билети са с минимална такса, музеи, увеселителни паркове, хотели - гратис! Започва да се заиграва с по-голямото ви дете, имате варианти за поне 5 минути спокойствие
Минуси: ХОДИ! Буквално сте след детето навсякъде. Любопитството го води под съседната маса в ресторанта, зад бара, в кухнята, към най-стръмните стълби, релсите на трамвая, чуждата чанта, общо-взето навсякъде, където не трябва. Спокойствието е мираж, един брой родител винаги е ангажиран с проследяване - да не падне, да не пречи, да не си разбие главата във витрината, да не стисне кучето за носа, да не се шмугне в асансьора, да не бръкне в супата с ръка, да не си пусне биберона в кафето, да не се загуби, да не надраска стената и още куп разнородни дейности. Оглеждате се за места с повече деца, за да го забаламосате поне за 15 минути, носите телефони, таблети, книжки, пъзели, моливи. Когато изгубят силата си, вадите последния арсенал - дамската чанта. Ключове, портмоне, кредитни карти, бихте дали всичко, само за да можете да си довършите порцията/чашата вино/кафето. Хем ходи, хем се изморява лесно. Хем се вози в количка, хем проявява желание да е без нея. Хем става за носене, хем натежава на третата минута. Все още се буди нощем.

2-4 години
Плюсове: някои неща все още са безплатни. Детето може да ходи самостоятелно, понякога се учудвате колко дълго. Спи на нормално легло. Няма шишета с мляко, храни се с всичко, отказва и памперса, багажът драстично намалява. Има спомени, общува с непознати, създава вкусове и навици, учи бързо. Спи пълноценно, особено след интензивен емоционален ден. Девизът на родителите е: Да го изморим!
Минуси: започват ПРЕТЕНЦИИТЕ. Не искам тук, а там. Не искам това, а онова. Тръшкането се появява с пълна сила и трябват виртуозни умения да туширате мега скандал на обществено място. Е, невинаги успявате, някои от най-запомнящите се драми са в този възрастов диапазон. Мръщене, чумерене, цупене, бррр.

4-7 години
Плюсове: тук плюсовете са много, влизате в нова ера! Разговаряте, разказвате си, разхождате се, детето има интереси, впечатлява се, споделя. Превръща се в travel buddy. Може да си намира забавления и без ваша намеса, заиграва се, запознава се, съобразява се, спазва указания. Е, има и пробойни, но все по-рядко. Оправя си багажа само, избира си дрехи, влачи чанти с развлекателни пособия, само си купува билет за метро/вода/сладолед. 
Минуси: почти няма, освен спорадични тръшкания, нежелание да си ляга и капризи от преумора. Но с това вече отдавна сме свикнали.

Някои неприятни неща, които могат да се случат с деца на път:
- да изпуснете полет. След 20 напрегнати разговора по телефона и няколко часа чакане едвам да ви натоварят на друг. В същия ден, но на тройна цена и от друго летище.  Оммм.
- детето да се намокри от глава до пети, да се намаже с нещо лепкаво, да се напишка, да падне в ледено студена кална локва. Точно когато нямате резервни дрехи и сте далеч от цивилизацията.
- да му се приходи в тоалетна, разбира се когато наблизо няма опции. Въображение, здравей!
- да нямате резервни памперси в ръчния багаж
- да иска да е гушнато във вас на 40 градусова жега
- на няколко километра дистанция да забравите млякото, а вместо изворна вода за разтваряне да сте купили газирана
- да изпадне в истерия на възможно най-неподходящото място

Но пък всичко си заслужава след "А, мамо, помниш ли, когато..."

1 коментар :

Mira каза...

Ха-ха, Мария, разпознах членове на семейството ни в някои от възрастите :).
После идват 9-11 години, където тръшкането се сменя от предпубертетното цупене "оффффф, ама пак ли ще ходим да разлеждаме църква/музей/замък/резерват?!". Та пак викаш на помощ арсенала от въображение и надеждата, че все пак ще запомни нещо... и че може би след 10-15 години посещения по замъци и паркове, ще му хареса да пътува с теб :)
Хубав край на седмицата!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |