Вероятно повечето хора, които следят LaMartinia знаят, че не участвам в мероприятия/срещи/събирания на б л о г ъ р и (не мога да възприема тази дума за нормална), нито имам навика да раздавам инструкции що е това блог и как се списва. Но за почти 6 години понаучих някои неща, които споделям, дано са полезни някому.
– Графичното оформление е важно, но по-важно е съдържанието, да не изпадаме в грандиозни драми дали тази тънка сива линия вляво пасва.
– Репликата “Очаквайте скоро” е грешка, която и аз допусках в началото. Нека не надскачаме формата. Напушва ме смях всеки път, когато го видя в нечия публикация.
–  Копирането не е добра идея. Може много да ми харесва как автор Х списва блога си, но е хубаво да намерим собствен почерк и образ.
– Схемата *История+рецепта* е вече доста измъчена. Или едното, или другото.
– Личен блог не означава непременно фиксиран в егото, означава и личен поглед, мнение, наблюдение.
– Споделянето не е егоцентричност. Но понякога има опасност да се превърне точно в това.
– Някои блогове са просто терапевтични, обърнати навътре, много ги харесвам.
– Пътеписите от типа “Тръгнахме рано сутринта и си купихме билети” – бррр. Ясно, че пътуването е новото черно, но само снимки или някаква конкретна история биха били много по-интересни от опит за мини туристически гид.
– Ако не съм наясно за какво ще пиша, по-добре да не определям тематиката. Свидетели сме на много блогове, относително популярни, които се измъчват в усилия да поддържат първоначалната идея, без да разочароват. Непонятно ми е защо, това все пак не е медия или телевизионно предаване. А пък и в крайна сметка хората се променят, няма нищо лошо в това.
– Ако нямам какво за какво да пиша, по-добре да си трая. Паузи от месеци със сигурност не са приятни за четящите блога, но все пак идеята е да го списваме за себе си, без това да ни напряга. Ако последното не е вярно, значи вече сте автори не на блог, а на нещо друго.
– Да трием старо съдържание – твърдо не. Нарушава се естествената история. Всеки е писал пълни глупости на моменти, но да губим енергия в напудрянето на архива е безсмислено.
– Какво искате да прочетете, за какво да пиша – по дяволите, защо? 
– Самоиронията помага, не само за блога, а и по принцип.
– Детето ми и то трябва да си има блог, или поне да участва в моя като автор – хо, хо, хо, дискретен смях.
– ФБ страницата в повечето случаи е полезна, но понякога затормозява и вреди. 
– Ако започваме блога, за да: а. станем популярни, б. да ни канят по разни партита, в. да заместим липсващ социален живот, по-добре да зарежем тая история.
– Има много хора, които са достатъчно интересни и без блог. Не е нужно всички да списваме по един, за да се идентифицираме.
–  Класации и конкурси? Не виждам смисъл от подобни неща и не участвам. Всеки е за себе си.
–  Блогът си е просто блог, независимо колко читатели има. Сайтче=блог=лична гледна точка. Всеки има право да пише за каквото сметне за необходимо – от живота на хлебарките в кухнята до световната конспирация. Няма нужда от чувство за вина, неудобство и “ама има по-важни неща”.
– Ако започнем да употребяваме думата “почитатели”, нещата не отиват на добре.
– Всеки път, когато попадна на снимки от светски блогърски събития си припомням защо всъщност не ги посещавам.
– Всяка неискреност личи. Или поне проличава в даден момент.
(Може да добавяте.)

Comments

  1. Подобни мисли ме вълнуват често. Само да добава и това :
    – Сарказъм – основно оръжие на съвременната, независима блогърка. Съгласна съм, че някой виждат в него вид интелегентност, индивидуалност, но преекспонирането му оставя неприятен вкус в устата, навява чувство за незадоволеност, перманентно лошо настроение, недоoцененост. Някак материалното изплува, на фона на одухотворените мисли, които се изписват. Набива се копнежът по живот, "който ми е трудно да си позволя' и комплекси. Някой да не разбрал, колко съм цинична – ще ви пусна няколко цитата, селфита, а може и двете заедно. Не понасям простотията, лошото възпитание, тъпите хора са навсякъде – един вид малки шамарчета, може да ми се възхищавате, ама се наредете на опашката – благодаря на всички последователи, благодаря!

  2. Големият проблем според мен е, че повечето хора пишещи в блог в някакъв момент се вземат много на сериозно, в този момент лично аз спирам да ги чета 🙂
    Иначе съм съгласна с всичко написано 🙂

  3. Да, съгласна съм напълно. Моят го тнаправих с чисто терапевтична цел и много ми помогна.В трудните моменти си имах занимание, за което да мисля. За сега е в застой, защото няма какво да казвам.

  4. Да! Да! Да! Макар че аз самата не пиша блог, обожавам да чета и следвам доста. Съгласна съм с всичко, което си написала, но за мен, като читател, основните дразнители са: 1) копиране на нечий стил – особено ако е на някой от по-популярните блогове, веднага си личи и е някак… meh. 2) неграмотно писане, и 3) неискреност – под каквато и форма да е, проличава си. И като се замисля, точно блогове, притежаващи горните качества, не чета.

  5. Здравей Мария,
    Споделям поста ти за ЛИЧЕН блог, щом е такъв човек има право да пише за каквото пожелае без читателите да го съдят…Определено знаеш какво имам предвид. Дори давам пример, един твой пост за бежанците и коментарите които последваха.
    Уважавам, че не се опитваш да продаваш уж завоелирано нещо. Много малко са такива блогове в България.
    Може не винаги да съм съгласна с твоето мнение, но така и трябва да бъде. А блогът ти си ми остава един от любимите.
    Едно нещо винаги ме е човъркало, малко като морална дилема.
    Как човек се справя с това, че излага личното си пространство на показ.
    Знам, че блогът е само една малка част от живота на автора му, но все пак.
    Ето ти не ме познаваш, аз знам толкова много за теб. Имената на децата ти,как изглежда къщата ти, мъжът ти, къде учат, спортуват и т.н
    Винаги ме е притеснявало чувството, че хората ще знаят неща, които се изплъзват между постовете.Този факт винаги ме е спирал да списвам блог.
    Как се справяш ти с това?
    Наясно съм, че човек сам решава какво да разкрие, но все пак.

    Поздрави,
    Борислава

  6. В последно време повечето блогове започнаха да изглеждат някак еднакво…като започнем от снимките и завършим със стила на писане. Аз имам блог съвсем отскоро и поне засега спазвам желязното правило да пиша само за това, което ме вълнува, дори то да изглежда или звучи наивно и непрофесионално ;). Сигурна съм, че след време ще ми бъде смешно да се чета, но обещавам да не трия нищо ;)!

  7. Абсолютно точно!
    Ще добавя – снимките са хубаво нещо, но не всички са фотографи. Чела съм страхотни неща с не толкова страхотни снимки:)

  8. Много хубаво написано. Аз следя предимно англоезични lifestyle блогове и такива за пътувания. Блоговете за пътувания вече всичките са ми почти еднакви, рядко има нещо вдъхновяващо и интересно за съжаление, или аз просто се уморих от тях.

    И мен ме притеснява много момента със споделянето за личния живот и споделям малко, но като се замисля аз много обичам да чета такива публикации от други, списващи блогове.

Write A Comment