Тест зона: Fritz-kola

четвъртък, 22 декември 2016 г.



Днес споделям един по-различен тест, а именно на напитки. Когато от Fritz-kola се свързаха с мен свъсих вежди с леко недоверие – фриц, кола, кола, фриц, я пак? Разглеждайки сайта им обаче установих, че това е един доста интересен бранд, чиито бутилки съм мяркала, не помня къде, но със сигурност не тук. Напитките се внасят отскоро на българския пазар и вероятно за голяма част от хората са непознати, и като име, и като вкус.
Защо пък не, си казах, още повече не съм почитател на класическата кока-кола, ще ми бъде интересно да тествам нейна алтернатива. Повече кофеин, по-малко захар и лек лимон, прочетох в описанието на основния им продукт, звучи обещаващо, да видим как са се справили на практика.

Интересно за философията на марката:
-          Фирмата е стартъп, дело на двама приятели от Хамбург, решили да направят по-добра алтернатива на познати безалкохолни напитки. Всичко започва през 2002, та до днес.
-          Всички продукти са веган, т.е. не е използван желатин от животински произход при производството.
-          Етикетите, лепилата, опаковките и рекламните материали са максимално щадящи околната среда, не са използвани неподлежащи на рециклиране материали.
-          В производството участват активно хора в неравностойно положение и хора с увреждания. Нещо, което е крайно време да стане практика и при нас.
-          Произвеждат се във внимателно подбрани фабрики с акцент върху качеството на водата. Амбалажът се извозва обратно в Хамбург и се обработва за следваща употреба.
-          Брандът си сътрудничи често с млади алтернативни артисти, които работят по различни дизайнерски проекти.

Тест зона: детски часовник Myki

понеделник, 19 декември 2016 г.



Единодушно бяхме решили Мартина да получи мобилен телефон за връзка са нас не по-рано от трети клас (в момента е втори). Училището е на 2 минути от вкъщи, малко е, всички се познават, кварталът е спокоен, гимнастиката е в същата сграда и имаме връзка с преподавателките и треньорките. Струваше ни се, че не ѝ е необходим, тя не проявява особен интерес, а и никога не сме одобрявали невръстни деца, награбили телефони/таблети или каквото там са им дали родителите. 

Преди няколко месеца обаче, една несъстояла се тренировка по художествена гимнастика принуди малкия, все още седемгодишен човек, да се прибере сам – уплашен, полуразреван и не съвсем сигурен дали е предприел правилното действие. „Минах по същия маршрут, мамо“ Вече споменах, че всичко се намира на 200 метра от нас, нямаме гигантски разстояния и пътуване с часове, но фактът, че може да се случи нещо, а тя да няма връзка с нас, ни накара автоматично да набавим мобилен телефон и да ѝ го връчим за спешни случаи и непредвидени ситуации. 

Правя изричната уговорка, че не съм контрол фрийк, имам доверие на детето си, не кърша пръсти по цял ден в притеснения и съм относително либерална във възпитанието. Мартина ходи свободно до магазина от седемгодишна (тук и на село), не я проверявам по 100 пъти и не ѝ звъня без причина. Доста самостоятелна е и смея да твърдя, че се оправя добре сама и в непозната ситуация. Но родителското гласче, което винаги прошепва едно АКО, действа и при мен.

Ако тогава знаехме за съществуването на часовниците от типа на Myki, може би бихме предпочели тях пред телефона. След 2 месеца тестване ще се опитам накратко да обясня какви са предимствата и недостатъците му.

Моят така наречен дигитален живот

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Наскоро получих от човек, с когото работихме по съвместен проект следното изречение: "Ако всички бяха бързи като теб, дигиталният ми живот щеше да е безпроблемен." Не смятам, че правя кой знае какво, просто се старая да отговарям в разумен срок, ако не веднага, то поне до 1-2 часа или в краен случай в рамките на деня. Не знам доколко това е добре за личния ми живот, тъй като той е постоянно изяждан от висене на компютъра или телефона, но да кажем, че трудностите да поставям граници между работата и всичко останало извън нея  е моя драма, която не е фокус на този текст. Когато работите от вкъщи и основна част от комуникацията е онлайн кореспонденция, то е добре тя да бъде адекватна - и като съдържание, и като скорост. И това би трябвало да е двустранно усилие.

Имейлите са създадени именно затова - бърз начин на комуникация. Все си мисля, че е хубаво да се използват по предназначение и репликата "Абе имам имейл, ама рядко го проверявам" е оксиморон, който винаги ме хвърля в ступор. Нещо като мобилен телефон, който да държиш вкъщи.

Та в този дух реших да се спра на някой основни казуси, с които се сблъсквам в т.нар. дигитален мой живот, независимо дали по работа или извън нея.

Някои го предпочитат с пяна

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Втора част от партньорството ни със SaecoIncanto е ... тарадада... видео! ПЪРВОТО МИ ВИДЕО изобщо някога! До преди месец не знаех къде е копчето за клипове на фотоапарата. Това обяснява и леко нескопосаното заснемане, изработка, монтиране и оформление, но вече споменах, че ми е първо, нека бъдем снизходителни. Снимането, освен доста трудно и времеемко, се оказа и страшно интересно, така че започвам да правя късометражни, пълнометражни, документални, концептуални и всякакви филми. Шегувам се, разбира се, засега интересите ми се простират до към минута, минута и нещо.

За машината стана въпрос вече колко е лесна и удобна за употреба, всички около мен са влюбени в нея. Сега нагледно можете да видите - дори напитките с мляко са въпрос само на един бутон. Във видеото има и три предложения за разточително капучино -  стават доста вкусни, изпробвахме ги.

За музикален фон бях приготвила една чудесна версия на Tu vuo, но за съжаление строгите лицензионни условия на YouTube ми попречиха да я използвам и ще трябва да се примиря с тази приятна, но доста по-безлична мелодия.

В по-добро качество можете да видите видеото ТУК

*Публикацията е подготвена в партньорство със SAECO/PHILIPS



Кафене *При Хика и Мартина*

сряда, 26 октомври 2016 г.

Мартина и най-добрата ѝ приятелка Хика влязоха в ролята на баристи и с удоволствие показаха, че е детска работа да правиш кафе с помощта на Saeco Incanto. Дори когато си на осем. 


По време на фотосесията падна голям смях – включване, изключване,  бъркане, натискане на копчета, сипване, разсипване и, разбира се, хапване на мъфини и бисквити.


За протокола: кафета не бяха изпити от децата, а само от майките.  Около 28 за деня.
„Мамо, да ти направя ли още едно кафе, че е много забавно.“


Фотоисторията е осъществена с любезното съдействие на Philips/Saeco.

Тест зона: Top Cleaning

вторник, 18 октомври 2016 г.




Топ Kлийнинг се свързаха с мен преди време с предложението да тествам услугите им за почистване на дома. Отхвърляла съм подобни оферти на други фирми поради различни съображения, но в случая Дени ме спечели с думите „без препарати“ и „със силата на водата“. Освен с любезно, грамотно и културно написан мейл, което, уверявам ви, е рядкост.

И друг път съм споменавала, че чистенето не ми е стихия и го слагам в графата „адски досадни задължения“. Знам, че е важно за децата, здравето, и изобщо, но това не пречи да не ми е особено приятно. Да почистят нашия силно замърсен диван само с вода? Абсурд! Разбира се, предупредих фирмата, че две крайно палави деца са разливали и замазвали доста разнообразни субстанции по него, след като отказах да правя повече жалки опити за почистването му. А като си спомня, че вместо син, исках да вземем бял диван…

Чистим и прозорци, и бани, всичко – увери ме Дени. Чудесно, казах си и погледнах през прозореца на хола, едва различавайки какво има зад него.

На лов за малини

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Едно от предимствата на големите семейства е, че винаги има по някой за опознаване. Децата откриват хората около себе си по най-естествения и непредубеден начин, все едно отварят нова играчка или влизат в увеселителен парк. Нерядко възрастните са им по-интересни от връстниците. Попиват всяко движение, жест и дума и ги складират там, където могат бъдат извикани при нужда.

- Твоят вуйчо, вуйчо ли ми е на мен? - попита Мартина, объркана от семейните връзки, самата тя с двама вуйчовци - моите братя.
- Ами брат е на баба ти, тоест на теб ти е... не знам точно... вуйчо.

Нашият вуйчо е архитект, йога, бохем и разказвач на истории. Живее в малка къща близо до София, рисува, пее, свири на китара, притежава умения на ловък аниматор и буквално всички деца го гледат с ококорени очи. И не само децата. Може да раздвижи и най-вялия разговор с "Когато бях на служба в джунглата изведнъж ми се приядоха печени чушки." Разбира се, с много сериозен тон.

Установих, че най-сигурният начин М. и М. да бъдат озаптени е да посадя няколко реда малини, наблизо да има голямо куче и някой да им свири по цял ден на китара.

- Кога ще ходим пак?

_______________________________

Бележка: диадемата-слушалки е дизайнерско решение. Омазаните с малини лица - също.

Klear и LaMartinia: Колумб в света на носените дрехи

петък, 9 септември 2016 г.


Обличането на един малък човек обикновено е приятна и креативна задача, но понякога може да се превърне в досадно, трудоемко, скъпо и с повишена трудност занимание.

Освен да ги „опаковаш“ адекватно според случая и метеорологичните условия, чрез дрехите създаваш у децата естетически критерии и вкус, начин за изразяване на собствената идентичност,  настроение и принадлежност.

Обикновено с първото си дете се стараеш като по учебник - селектираш цветове, марки и кройки, избираш с часове точно определен тип дрехи, съчетаваш с внимание към детайла и голям мерак. Отчасти го правиш за себе си, вживявайки се в ролята си на стилист или все едно обличаш новата си кукла.

На шест месеца детето ти носи тренч, на година се облича само в черно и бяло за повече стил, на година и половина маратонките му струват повече от твоите, а на две вече има концепция за собствения си гардероб. Освен с невръстен презадоволен моден диктатор, се сдобиваш и с куп ненужни дрехи, някои от тях никога не влизат в употреба, защото не си улучил размер, сезон или функционалност.

С порастването и появата на още деца започваш да гледаш по-философски и глобално на живота, включително и на темата с дрехите. И установяваш, че неща, за които преди си казвал „в никакъв случай“, стават приемливи, дори предпочитани.

Едно от тях - магазините за втора употреба. Особено в началото на нов сезон или преди старта на учебната година, нуждата от закупуване на детски дрехи рязко скача, а по тези места се крият безброй съкровища, които само чакат да бъдат открити.

Не бързай да бърчиш нос от погнуса, ще се опитам да те убедя, че малко употребяваните (или направо новите) дрехи от кошовете освен разумен и модерен избор на здравомислещия родител, са и немалка спестена сума, която може да вложиш в приятна ваканция или някоя съвсем полезна нова придобивка.

Най-често срещаните предразсъдъци по темата

 

Никога без джапанки!

понеделник, 22 август 2016 г.



Обикновено от всяко семейно море остават по няколко паметни случки, при спомена на които се заливаме от смях и леко потреперваме от ужас. Нещо средно между комедия на абсурда, индийски сериал, нискобюджетен хорър и епизод на Мистър Бийн.

Миналата година, в началото на топлия септември и в края на морската почивка, решаваме да наемем лодка за деня. Отдавнашна наша (почти) утопична (заради възрастта на децата) мечта е да прекараме ваканция в открито море, нека потренираме поне за ден. Всички скандинавски и английски семейства с по 3-4 малки деца го могат, та ние ли не. Идеята ми хрумва на плажа, където един получернокож от слънцето грък предлага на ушенце еднодневни круизи. Т. първоначално се опъва и върти очи, но внезапно се сеща, че ще може да лови риба от лодката и на подскоци се озовава при гърка. Всяка вечер съм на пристанището, казва той, елате довечера да се разберем.

39 днес

сряда, 17 август 2016 г.


Защо харесвам Instagram

петък, 12 август 2016 г.

След като доброволно се лиших от личния си ФБ профил, Instagram остана единствената мрежа, която ползвам активно за лични цели (Pinterest е друг тип, Tumblr понякога не отварям с месеци). Преди да се регистрирам доста пренебрежително се подсмихвах: от какъв зор, кой го интересува, какво всъщност правят вътре тези хора и подобни. Оказа се, обаче, че Instagram e чудесен начин да запаметиш моментите, които са ти се сторили приятни/важни/красиви/мили/смешни/тъжни и изобщо, достойни за запечатване поради някаква причина. Защо всъщност го харесвам:

1. Концепция - в личния си профил обикновено човек не премисля дали всяка снимка отговаря по цветове, формат и послание на някаква предварително заложена идея (поне аз не го правя). Просто публикуваш моменти, които искаш да запомниш. Много е приятно, връщайки се назад, да обикаляш из цели периоди от живота си. Разбира се, има най-различни видове профили - рекламни, търговски, pr блогове, такива изцяло с кадри от фотоапарат, но те са с друг замисъл и цели.

Дъскорезница село Лехчево

сряда, 10 август 2016 г.

Ванчо, освен роднина, е и най-добрият дърводелец, когото познавам. Един от малкото хора, които говорят за работата си с огън в погледа. Поръчват му от масонски тронове и вити стълби, през бебешки люлки и кутии за винени тапи, до училищни чинове и иконостаси. Местата, на които хората създават нещо с ръцете си, са винаги магически. Дървото е още живо.

Младите готвачи

четвъртък, 14 юли 2016 г.

Един млад, въодушевен и леко притеснен готвач на 7 реши да ни направи вечеря. Избра меню, сглоби списък с продукти, консултира се при някои затруднения, отхвърли 1-2 идеи, замени ги с други и се захвана за работа. Ряза, вари, пасира, рендосва, украсява, поръсва, пуфтя, изпуска, опитва, овкусява, задава въпроси и много се смя. Накрая уморена, но доволна ни нахрани със салата, паста, десерт и лимонада. Най-вкусната вечеря изобщо някога♥

Книжката на Роалд Дал е разкошна! Страшно забавна, вкусна, полезна и интересна, подарък от Ива.

Klear или моят личен опит за финансов фитнес

четвъртък, 7 юли 2016 г.

Като човек, който е финансово недисциплиниран и не умее да планира добре, поканата от Klear да стана един от техните автори дойде изненадващо и леко озадачаващо. Аз и финанси? Боже, моля ви! Не съм неразумен прахосник, но действам хаотично с парите си за лични разходи. Не спестявам успешно, не разпределям правилно и нямам навика да прогнозирам. Но пък съм наясно от какво мога да се лиша, за да си позволя нещо далеч по-ценно като преживяване и дългосрочна стойност. Ето защо темата ми се стори крайно интересна, предизвикателна и мотивираща, нещо като моя лична фитнес програма за финанси.


Klear са група млади и приятни хора, които разбират от работата си и са тук, за да създадат нещо хубаво и полезно - нов тип взаимоотношения във финансовите услуги. Най-общо услугите им включват две неща:

"- Peer-to-peer lending платформа, която ще предлага алтернативни решения за хората, търсещи средства, и тези със спестявания.
- Безплатни материали и инструменти, позволяващи на хората да подобрят финансовата си грамотност и да взимат разумни решения, свързани с парите им."

Звучи добре, всичко е обяснено ясно и максимално прозрачно. В блога можете да намерите споделени лични истории за финанси, съвети и практически насоки - на разбираем език и от собствен опит.

В инструментите им пък може да откриете интригуващи и полезни неща като Klear Budget (безплатно уеб приложение, достатъчно е само да се регистрирате с имейла си), който ще ви помогне да планирате и да следите успешно състоянието на парите си. Смятам лично да го тествам съвсем скоро.

Първата ми статия за Klear е на тема: митовете и крайъгълните камъни около собствения малък бизнес. Споделеното е от личен опит, без претенции за експертиза. Нямам за цел да ви откажа да работите за себе си, а единствено да ви предупредя за някои ключови моменти.

Следете какво се случва с Klear, струва си.


Бодли, опашки и нослета

сряда, 6 юли 2016 г.

На едно място се осмелихме да съберем: 10-ина броя големи, 3 броя малки, 3 броя кучета и един брой съвсем истински таралеж (благодаря на момичетата, които го доведоха!:-) Освен безкраен хаос, беше и безкрайно забавление. Лео и Зои са страхотни деца, които са чаровни и фотогенични, това е видно, но и не промрънкаха нито веднъж! Покрай Фридрих всички решихме, че един ден ще си вземем таралеж за домашен любимец - толкова мило, спокойно и сладко същество скоро не бях срещала. Мопсът Фреди пък просто през цялото време търсеше солети. 

Благодаря на всички, които издържаха на лудницата и се включиха в снимките. Искахме да се получи точно такъв семпъл, изчистен и непринуден разказ.

Главни виновници за фотоисторията бяха приятелите ни от Бочко (таралеж, сещате се), играчките и аксесоарите осигуриха Genesis, а дрехите за децата са от Kids Blok

Тест зона: iRobot Roomba 980

петък, 24 юни 2016 г.



Честно да си призная, преди да ми предложат да тествам iRobot Roomba 980, като ползващ добрата стара метла и ръчната прахосмукачка,  имах само бегла представа за принципа на действие на тези машиниОт хората, които чистят с отегчение и досада съм и бях любопитна да опитам.
Леко скептично извадихме това чудо на техниката от кашона и го пуснахме да шета. Четейки информация из нета за прахосмукачките роботи разбрах, че хората често им дават латиноамерикански имена като Хуанита, Есмералда и Долорес, т.е. екзотичната  домашна помощница. За да излезем от латино сериалите, нарекохме нашия Робокоп.  Оказва се, че освен за почистване, има компактни машини за миене на подове, което също не е лоша идея за твърди настилки. Чудя се как би реагирала на тази някоя домакиня от Средновековието, вероятно почти като мен – с одобрително кимане и потриване на ръце.

Розите на Петьо

петък, 17 юни 2016 г.

Преди 8 години на това място имаше само трева. Съседът Петьо започна лека-полека да прави малка цветна градина, ей така, по собствено желание и инициатива. Петьо е приятен и добре изглеждащ семеен мъж около 40. Сам ги купуваше, засаждаше, подрязваше, тореше, зазимяваше, поливаше. Всяка вечер след работа, без изключение.


Баща ми

неделя, 12 юни 2016 г.

"Баща ти кашля лошо." - каза майка ми в началото на септември, точно се бяхме върнали от море. Тя е човек, който никога не всява излишна паника. "Сигурно е нещо вирусно." - опитах се да я успокоя, себе си също. "Тати, приберете се по-рано, за да отидеш на преглед." - всяко лято до късен октомври прекарваха на село. "Ще ми мине." - каза той и приключихме темата, можеш ли да спориш с лекар. След седмица-две се видяхме. "Нося ти инхалатора, дядо, много е лесно." Баща ми този път беше някак тъжен, странен и уморен. Направи си инхалация заради Мартина, въпреки че вече знаеше. Няма да го забравя - в средата на синята стая с инхалатора, загледан в една точка пред себе си, в нищото.

Така наречената ски почивка

петък, 13 май 2016 г.

След дългогодишни опити установих, че зимните спортове, и изобщо забавления, не са създадени за мен. Срам ме е да си призная, но дори спускането с шейна и играта с децата в снега ме отегчават сериозно, да не говорим за оправянето на багаж, влаченето на екипировки, обличането по 40 минути, мазането със слънцезащитни продукти и останалите сто процедури, които придружават тази непонятна дейност, наречена ски.
Дайте ми на мен зимни приказки през прозореца, червено вино на обяд, книжка в чисти чаршафи, шезлонги на терасата и горещи душове - на това му казвам аз зимна идилия. Тя обаче с две деца не изглежда толкова спокойно, колкото звучи, а най-странен остава фактът, че винаги аз ставам инициатор на тези семейни т.нар. почивки.
Е, и този път мокрих чорапи, зачервявах нос, умирах от студ, пих вино, играх тъжно на флипера във фоайето и горчиво съжалявах, че си го причиних. Защо? Не знам, не знам ♥

Двегодишните

сряда, 11 май 2016 г.



 

 

Двегодишните са като онези малки маймунки в зоопарка,  мармозетките – с малки мили личица, неизчерпаеми килокалории енергия и огромен потенциал за коварни бели. Ако не беше обществено неприемливо, щяха да вървят в комплект с каишка и указания за употреба.

 

Двегодишните задават милион пъти въпросите „Защо?“ и „Какво е това?“. Заблуждават ви, че наистина искат да разберат, но всъщност питат просто за да запълват тишината. Докато не изкрещите безпомощно „ЗАЩОТО ТАКА-A-A-A-A-A-A!“

Двегодишните се  к а т е р я т. Буквално навсякъде – по шкафове, огради, парапети, облегалки на столове, рафтове, коли, хора, пейки, дървета, кучета, фасади на сгради. Бързи, пъргави и умели алпинисти, които не ползват обезопасителна екипировка.

Двегодишните са коварни и зли същества, които могат да ви съсипят чисто новите гримове, да пуснат телефона ви в кофата с вода, да размажат пластилин върху компютъра, да нарисуват чаршафа с пет вида лак за нокти, да паднат по лице, носейки чашата ви с вино, да размажат в косата си мед и паста за зъби, да изгризат пъзела или да изперат дрехите на куклата в тоалетната чиния. Нищо не бива да ви изненадва, никога не сте подготвени за това, което следва.

Диалози

неделя, 8 май 2016 г.



Понеже на Фейсбук не може да се разчита за архив, събрах тук някои диалози с Мартина. Не защото са гениални или извънредни, а защото напомнят хубави моменти. И един ден ще ѝ бъде забавно да ги чете.

***
- Мамо, ние с теб си приличаме по поведение.
- В кое точно?
- И двете заблуждаваме една друга.
- Мартина, знаеш, че не те лъжа.
- Неееее, това не са лъжи, това са просто за-блуж-де-ни-я.


***
Мартина е на кръжок по плетене при баба си, ще ми подарява шал. Плете, разплита, затиска с крак преждата, пищи от удоволствие и се залива от смях:
-        -  Леле, бабо, много е трудно, ама е мноооооого яко!


***
- Мартина, как мина първият ден от ски училището?
- Гледката беше много хубава.
***
Мартина се учи да чете. Пита за буквите, срича и запецва.
- Мне, благодаря, отказвам се. Като стана на 18, тогава.

***
Сдобивам се с пухкаво палто от изкуствен косъм:
- Мартина, отива ли ми?
- Да, приличаш на принцеса. Мне, по-скоро на ... ъъъ...кученце.

Елза и Ана

вторник, 26 април 2016 г.


Рождените дни на двете М. са през един месец. В началото на ноември ми хрумва смелата мисъл да ги изненадам с рокли на Елза и Ана - любимо филмче, две сестри, зима, всичко точно. По магазините обаче откривам само бледи копия на рокли, които все едно аз съм сглобявала в тъмна стая, за онлайн поръчка нямам време, ще се шие. Аз не умея, но поне ще избера платовете. Нося двете кукли, които купихме няколко месеца по рано, за да онагледявам какво търся. Все още обаче не подозирам с какво съм се захванала...

Защо деактивирах личния си Facebook профил

сряда, 13 април 2016 г.

Ползвам Facebook от 2007 г.  В началото от любопитство, след това по нужда, после по работа, но най-вече по навик. Превръща се в нещо като миенето на зъбите, кафето или цигарата сутрин - напълно механизирано действие, от тези, без които си мислим, че не можем.

Най-ценната му функция за мен винаги е била следенето на събития и страници, удобен ми е като подредба и възможности. Филтрирала съм всичко, което не ми е интересно, за сметка на наистина важната информация. Месинджърът е второто най-използвано нещо - бърз и безплатен начин за комуникация, не обичам дълги разговори по телефон, предпочитам писмени форми.

Как обаче стои въпросът с личните контакти?

Parentland.bg

петък, 11 март 2016 г.

Parentland е място за истории от първо лице.

В Parentland пишат автори, които най-вероятно не са издали книга и не определят себе си като писатели, но има какво да разкажат.

В Parentland ще говорим за семейство, родители, деца, отношения, корени, дистанции, дестинации, произход, посоки; за хубавото и лошото, лесното и трудното, приятното и недотам. С по-малко патос и повече откровеност.

Parentland не е наръчник за родители, нито форум за отглеждане на деца или женски сайт.

Parentland доверява, разказва и изслушва. Говори честно, дава мнение, опитва, колебае се. Не размахва пръст, не гледа строго и не осъжда.

Parentland се шегува и иронизира, смее се на себе си и другите.

Parentland говори по сериозни теми, без да се взима насериозно.

Parentland е над нещата и вътре в тях. Защото така е и в реалния живот.

Parentland.bg
http://www.parentland.bg/

Тест зона: Kafe Mania

вторник, 2 февруари 2016 г.



С Ирена се срещнахме в най-дъждовния ден на януари - сив, мокър и кален до ушите. Трябваше ми цветно място за баланс, Кафе Мания се оказа точно такова. Намира се в Бизнес център "Хемус"  и приятно наблюдава жужащото кръстовище, на фона на тиха музика. Живея в района и такъв тип заведение определено липсваше, тези в CCS не ги броя, получавам уртикария от огромни, топли, светли и шумни пространства, наречени мол.

Гастрол: Павлина Върбанова/Как се пише?

петък, 8 януари 2016 г.

Разговор с Павлина Върбанова - автор на Как се пише?


Защо е важно да пишем правилно? Какво би казала на всички онези, които махват с ръка и определят правописа като снобизъм и претенция?
Бих ги попитала дали излизат от къщи с рошава коса, скъсани панталони и блуза на петна. Какво ще си помислят хората за тях? Че са интелигентни и имат възвишен дух или напротив – че след като не полагат елементарни грижи за външния си вид, личностните им качества са най-малкото съмнителни. Да отстраниш правописните и пунктуационните грешки от текста си е като да се срешеш и облечеш прилично (и тук нямам предвид специална прическа и маркови дрехи), преди да отидеш на работа, на среща или дори да напазаруваш в магазина. 

Как можем да подобрим ситуацията? Какво всеки един от нас може да прави ежедневно, без да е филолог или тесен специалист?
Първо, да променим нагласата към всички свои текстове: имейлите – служебни и лични; отчети, презентации, справки, които изготвяме на работното си място; статуси и коментари в социалните мрежи; публикации в сайтове и т.н. Да мислим за това, че всяка дума и всяко изречение ни представят пред читателите не само със съдържанието и смисъла, който носят, но и с формалната си страна. Съдържанието ще спечели, ако формата е безупречна; тя носи добавена стойност.

Torna a Surriento

събота, 2 януари 2016 г.

Влизаме в ресторанта изгладнели, уморени и с мокри от летния дъжд крака. Всеки уважаващ себе си италиански сервитьор умее няколко неща: да ви разкаже забавна история, да ви поднесе бързо поръчката, да ви разсмее и да бъде умерено отегчен, до степен точно преди това да ви подразни. Върти очи докато се чудите какво да поръчате, споглежда се с колегата си, ако искате да смените масата, и вътрешно хихика при всеки опит на клиентите да говорят италиански - всичко това, разбира се, придружено с тонове чар, за да замаже положението.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |