Torna a Surriento

събота, 2 януари 2016 г.

Влизаме в ресторанта изгладнели, уморени и с мокри от летния дъжд крака. Всеки уважаващ себе си италиански сервитьор умее няколко неща: да ви разкаже забавна история, да ви поднесе бързо поръчката, да ви разсмее и да бъде умерено отегчен, до степен точно преди това да ви подразни. Върти очи докато се чудите какво да поръчате, споглежда се с колегата си, ако искате да смените масата, и вътрешно хихика при всеки опит на клиентите да говорят италиански - всичко това, разбира се, придружено с тонове чар, за да замаже положението.
 На съседната маса две силно гримирани рускини в плажни рокли поръчват риба. Келнерът я носи театрално в метален поднос, показва им я, при което двете се споглеждат и отронват по едно "Уау!" . Обезкостява за около 35 секунди с ювелирни движения и сорентинска песен на уста. Жените примират от удоволствие и с блеснали очи следят всяка изхвърчаща от филето костица. Eccoci qua, казва той и приземява подноса на масата им. За прекрасните дами Мария Калас и Грейс Кели - оприличава ги галантно, очевидно само според цвета на косите, при което те прихват в стеснителен, но самодоволен смях. Поръчваме и ние - spaghetti alle vongole - това оргазмично ястие, което надушваме още от летището. При нас пропуска шоу програмата, нямаме нищо за обезкостяване, двойка сме, а и завалява отново. С колегите си започват да прибират нещата от помощния шкаф и тъкмо когато приключват, дъждът спира. Средата на август, казва най-закръгленият от тях, врътват очи тримата едновременно и отново връщат всичко върху шкафа. 
Откъде сте, пита нашият, обясняваме. О, имах приятелка от България, Габрово, бяхме заедно 4 години, но се разделихме, България е много красива. Защо така, питам аз (не за България, за приятелката), не ме интересува всъщност, но колкото да завържа разговор. Ами стана много сложно, тя там, аз тук, резюмира докато ни сипва виното. Поклащаме глави в знак на разбиране и мълчим, чистейки черупките. В интимен момент с мидите сме, не ни е до Габрово. Черпи ни лимончело, мразя го, но сега дори ми се услажда. На съседната маса пристига група англичани и преди положението да е станало прекалено туристическо, се изнасяме с тиха мокра стъпка. Пак ще ви чакаме, Соренто пристрастява, казва ни вместо довиждане. Знаем, знаем.
Слизаме до брега. След като цял ден е валяло на пресекулки, пред нас се изсипва най-невероятният залез - като по учебник. Всички снимат, кой с каквото разполага. Ударни инструменти, бира на паважа, група момичета, които танцуват с пликове от покупки и се смеят с глас. Все едно слънцето е изляло купа златист и после розов брокат върху целия бряг. 
Соренто пристрастява. Знаем, знаем.





2 коментара :

Еoc каза...

Последната снимка е просто жестока. След десетина дни съпругът ми отива в Соренто по работа за една седмица и аз не мога да се прикача, наливаш сол в раните, да знаеш :)
За много години, Мария :)

Dani каза...

Невероятни снимки, Мария!
И чудесно преживяване!
За много години!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |