Диалози

неделя, 8 май 2016 г.



Понеже на Фейсбук не може да се разчита за архив, събрах тук някои диалози с Мартина. Не защото са гениални или извънредни, а защото напомнят хубави моменти. И един ден ще ѝ бъде забавно да ги чете.

***
- Мамо, ние с теб си приличаме по поведение.
- В кое точно?
- И двете заблуждаваме една друга.
- Мартина, знаеш, че не те лъжа.
- Неееее, това не са лъжи, това са просто за-блуж-де-ни-я.


***
Мартина е на кръжок по плетене при баба си, ще ми подарява шал. Плете, разплита, затиска с крак преждата, пищи от удоволствие и се залива от смях:
-        -  Леле, бабо, много е трудно, ама е мноооооого яко!


***
- Мартина, как мина първият ден от ски училището?
- Гледката беше много хубава.
***
Мартина се учи да чете. Пита за буквите, срича и запецва.
- Мне, благодаря, отказвам се. Като стана на 18, тогава.

***
Сдобивам се с пухкаво палто от изкуствен косъм:
- Мартина, отива ли ми?
- Да, приличаш на принцеса. Мне, по-скоро на ... ъъъ...кученце.


***
Мартина след поредната забележка към двете със сестра ѝ:
- Мамо, мисля, че е най-добре да не работиш вече вкъщи, а да си наемеш офис. Там ние с Матеа няма да те дразним.
- Пробвала съм, там пък разни колеги ме дразнят.
- Не, не, има офиси от една стая, ще си сама.

***
Мартина на протест:
- Срещу какво протестираме, Мартина?
- Емииии, забравих.

***
Мартина вижда снимка на Васил Найденов:
- Ехааа, лошият от "Лабиринт"!

***
Правим къщата за кукли от кутии за обувки. Мартина ме целува и казва:
-          Мамо, иска ми се аз да съм ти майка, за да правя такива неща за теб ♥

***
Според Мартина Бай Генчо и Бате Енчо са една и съща личност.

***
Мартина за зумбата:
-          Като народните танци, само дето дупетата танцуват повече.

***
Малкото М. се кара на сестра си с ръмжене, подскачане и гневно сочене с пръст:
- Та па та ка е ТЕТО, па ка ка ка па те МОЙ (бел.ред. - Мечето е мое, не ми го пипай!)
- О, Матеа, спри да спориш и да се оплакваш, такъв е животът за бебетата.

***
Mартина е без джобни за седмицата заради провинения. Госпожата ме вика след часовете:
- Трябва да Ви кажа, че М. е извадила банкнота от Х лв на лавката (десетократно по-голяма от дневната ѝ надница). Длъжна съм да Ви предупредя, някой ѝ е направил забележка и се е отказала от покупката.
Благодаря на госпожата и на излизане от училище започвам да мъмря М.:
- Как можа?! Нали знаеш, че тази седмица нямаш джобни. Защо си извадила от касичката парите без да ми кажеш? С толкова пари не се ходи на училище!
Навежда глава и мълчи. В този момент се сещам, че същата сутрин пред асансьора обеща на сестра си да ѝ купи кроасан.
- Нямах други пари...
Вместо да се извини тя, извинявам се аз.

***
С Мартина на пазар по нейни въпроси:
- О, мога да разглеждам цял ден! (въздишка със замечтана усмивка)
С Мартина на пазар по мои въпроси:
- Хайде, взимай едни чорапи и джапанки и да си ходим.


***
Мартина за сестра си:
-          Матеа трябва най-накрая да го махне този памперс и да се научи да говори. Две неща
трябва да свърши. Ще ги поръчам на Дядо Коледа. Ако изобщо е истински... Ми да.

***
Двете М. върху един фотьойл:
- Пак ли искаш да плуваш? Ще трябва да ти слагам спасителната жилетка да не цопнеш. Обичам те. Хайде, плувай. На почивка в морето сме, имаме само една кухня. Не, по-скоро сме в самолет. Помоооощ, ще потъна! Матеа, пак си се наакала.
Сестри
***
В края на лятото всички заплахи ми се изчерпаха, остана най-плашещата за Мартина и единствената ефикасна:
-         Няма да те пуснем на училище на 15-ти.
-     Нееееее!
***
Докато беля чушки, с Мартина водим романтично-наивистичен разговор на тема Феята на зъбките. Обсъждаме как се клател преден, кога щяла да дойде, как навивала въже около зъба и го дърпала през нощта, какво щяла да остави под възглавницата, защо пускала зъбите в леглото и други разни важни моменти. С умиление установявам, че все още вярва в една от големите заблуди на детството. Блажено се усмихвам и мисълта ми полита към приказките, магиите, добрите герои и идеалните случки. В този момент прави делово заключение:
- Мда, ще си събирам зъбчетата и ще ги продавам.



***
Мартина към мен:
- Ти си с къси панталонки?!
- Е, и?
- Много са къси! Така ли ще излизаш?!
- Защо, не може ли?
С ужасЕн поглед:
- Ми ще те видят други мъже и ще те харесат! Искам само тати да те харесва просто.

***
Мартина гледа в една точка:
- От какво са създадени рождените дни?
- Ъъъъ…
- А как се гледат охлюви?



***
Mартина и Матеа не са се виждали от няколко дни. Говорят по телефона:
- Матейчи, как си?
Ококорване на очи и смях.
- Дада? (думата за кака)
- Да, аз съм, Дада! Как си, Матейчи? - смях.
Двете се смеят.
- Дада, дадададада. Да, да!
- Ей, Матейчи, как искам да те гушна...
Пак се смеят
***
Излизаме с Мартина, оправям си косата в огледалото на асансьора.
- Добре си, спокойно. Какво, да не би някой мъж да те срещне ли?
Поглежда надолу:
- Обаче с тези мъжки жълти обувки със сигурност няма да те хареса.

***
Мартина е леко притеснена при вида на абитуриентки:
-          Мамо! В ресторанта имаше момичета с рокли на п р и н ц е с и, които слушаха  ч а л г а!
          
***
Мартина до бюрото ми вкъщи:
- Аз ако имах деца, щях да спра да работя на секундата и да им направя един кекс.

***
Мартина споменава Фейсбук.
- Ти знаеш ли изобщо какво е Фейсбук?
С отегчение:
- Ми снимчици малки там някакви, надписи, любовни снимчици, скучни неща.

***  
Говоря на Т., с гръб към него, Мартина е в същата стая. Обяснявам разпалено, жестикулирам, правя си паузи, смея си се на шегите, изпитвам задоволство, че разказвам увлекателно. След около 3 минути я чувам да казва:
- А, ми той тати тръгна....Излезе отдавна от кухнята.

***
Двете (на 6 г. и 1 г.) се бият с пръчки, изтръгнати брутално от декорацията в коридора.
Мартина към сестра си:
- Мускетарке, откажи се! - и изсвистява с пръчка покрай лицето ѝ.
- Мартина, някаква друга, по-безопасна игра може ли?
- Добре, ще счупя пръчката с коляно.

***
Мартина към нас:
-          Вие двамата сте влюбени птички. ♥

***
На входа на всеки ресторант:
- Колко?
- 9 сме.
- О!
:-)
- 5 от 9 обаче са деца.
- О!
:-(
Мартина: - Защо се мръщят?
Аз: - Защото сме шумни, цапаме, ядем малко и почти не пием алкохол.
Мартина: - А, точно ние сме!

***
Мартина към мен:
-          Искаш ли да те направя на суперглава? Супермозък. Много е приятно!
    
***
Първият подарък за мен от М. от истински магазин - 3D разделител за книга. По неин избор, с пари от касичката.
-         -  Да е като зодията ти и да знаеш докъде си прочела.
 След това ме черпи и кафе.

***
Мартина към мен:
 - Може ли да си останеш с един и същи цвят коса малко по-дълго? Много често ги сменяш, приятелите ти вече няма да те познаят.
***
Инициативата на Avon "Сложи си обица на ухото" против домашното насилие. Звъни куриер, отварям, Мартина пита (свикнала е):
- Какво носят?
- Обици.
- Кой ги праща?
- Ейвън.
- Ааааа, добре.
Прибира се баща ѝ от работа. Мартина церемониално носи обиците и с драматичен тон обявява:
- Тати, имам доказателство, мама получи подарък от друг мъж!!! (явно Ейвън звучи като мъжко име)
Всички замръзваме.
 
***
В края на един разхвърлян четвъртък и след обилно слухово и всякакво напрежение (бебешки писъци, бебешки песнички, срещи с разни хора по работа, подаване на документи, лекарски прегледи, каращи се на опашки хора, викащи таксиметрови шофьори, Спондж Боб и Трансформърс до дупка, бебешки рев, отново бебешки песнички), реанимирам на дивана. Мартина се приближава тихо, вади една ОГРОМНА! РОЗОВА! ШУМНА! БАРБИ! ФЛЕЙТА! и в желанието си да ме разведри мило пита:
- Искаш ли да ти посвиря малко, мамо?

***
Мартина разглежда стари мои снимки:
- Я! Тук си с някакъв друг мъж?!
- Ами, познавах и други мъже преди баща ти... (един-двама)
- Ама това ти ли си? Леле, колко си младаааа!
- Ей, ама аз и сега съм си млада!
Кратка пауза:
- Е....да... Обаче на снимките си ОЩЕ по-млада!

 

***
На автогарата на път от Монтана за село. Непозната жена към Мартина:
- Откъде си, момиченце?
- От село, разбира се.

***
Мартина към кофата с речни раци:
- Ей, омари!

***
На площадката. Момченце на не повече от 4-5 години.
- Защо това - сочи към синята тротинетка на М. - ви е със Спайдърмен?
- Нямам идея, предполагам Мартина си го е избрала.
- Моят баща не харесва Спайдърмен.
- Ми добре.
- Баща ми харесва само Бог.
- Чудесно.
- Бог е добър, дава ни храна. Спайдърмен е зъл. Спайдърмен е дявол.
Започвам да се чувствам леко виновна. Дали да не изгорим ритуално дяволския предмет?
- Зъл е, обаче аз съм вече голям и мога да карам ТОВА.
Качва се и отпрашва нанякъде с тротинетката.

***
Мартина към баща си:
 - Мъжете спасяват принцеси. Вкъщи сме 3, как ще ни спасиш всичките? (и аз към принцесите, благодаря) Трябват ни трима МЪЖА.
- ?!
- Спокойно, няма да те заместваме, просто ще извикаме още двама.
***
Мартина към мен:
- Много съм умна...(закачливо-дяволит поглед и ехидна усмивка)...но и много лоша!
 

***
Мартина докато правим коледни картички:
-          Пусни ми коледно радио, че на него по-лесно работя.

***
Мартина обяснява на две непознати майки и децата им, че последно в кукления театър е гледала постановката "Златка златното момиче".
- За втори път я гледам.
Двете майки прихват да се смеят и гледат недоумяващо.
- По народна приказка е. - уточнявам аз.
- Ааааа, помислихме, че за Златките са измислили и куклен театър.
***
Мартина много драматично:
- Мис Мира (Бел.ред: учителката по английски) име нещо в устата.
- ?!
- Ами нещо на езика...
- Обица?
- Мне, по-скоро е пирон.


3 коментара :

violeta micheva каза...

Чудничко!Смях се от сърце! Майка съм на мнооого пораснали вече деца и четох диалозите с умиление.

Vili Konova каза...

Докато малката ми внучка е още безсловесна, се забавлявам с бисерите на Мартина.После и аз ще събирам подобни.Чудесни момиченца имате!

Nadia Stoeva каза...

Много мили!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |