След като доброволно се лиших от личния си ФБ профил, Instagram остана единствената мрежа, която ползвам активно за лични цели (Pinterest е друг тип, Tumblr понякога не отварям с месеци). Преди да се регистрирам доста пренебрежително се подсмихвах: от какъв зор, кой го интересува, какво всъщност правят вътре тези хора и подобни. Оказа се, обаче, че Instagram e чудесен начин да запаметиш моментите, които са ти се сторили приятни/важни/красиви/мили/смешни/тъжни и изобщо, достойни за запечатване поради някаква причина. Защо всъщност го харесвам:

1. Концепция – в личния си профил обикновено човек не премисля дали всяка снимка отговаря по цветове, формат и послание на някаква предварително заложена идея (поне аз не го правя). Просто публикуваш моменти, които искаш да запомниш. Много е приятно, връщайки се назад, да обикаляш из цели периоди от живота си. Разбира се, има най-различни видове профили – рекламни, търговски, pr блогове, такива изцяло с кадри от фотоапарат, но те са с друг замисъл и цели.

2. Спонтанност – да снимаш с мобилен телефон не е като да извадиш големия черен апарат. И това прави кадрите съвсем спонтанни, в съвсем реално време. Което е ценно и по своему незаменимо.

3. Формат – от известно време форматът на публикуваните снимки е разширен (не само 1:1) и това дава много повече свобода. Има лесни за ползване филтри и опции за регулиране на базовите настройки. Лайковете приемам не като чесане на нечие его, ами начин да засвидетелстваш, че си минал, видял, разбрал, направило ти е впечатление. Коментарите не са задължителни, прегледът е бърз, удобен и неангажиращ.

4. Обект – дали ще снимаш себе си, краката, детето, пейзажа, ръката, вечерята или залеза – зависи изцяло от настроението и момента, няма лоши и добри обекти за снимане. Скоро попаднах на снимка: девойка върху стол в ресторант, която снима пицата си и надпис отдолу “Just eat that fucking pizza”. Винаги ми е било неудобно да се катеря по заведенията и да снимам храната си, но има хора, за които това е естетически важно. В Instagram е пълно със сюжети, които са станали банални до втръсване, но винаги можете да спрете да следите дадения поток. Някои стриймове са истински естетически оргазъм, други – емоционален такъв, трети – полезни и информативн, четвърти – просто приятни за гледане. За всекиго по нещо.

5. Споделяне – обикновено снимките там разказват случки и емоции. И това не е просто любопитство или надничане в чужд живот, просто нашите истории често са тези на другите и обратното. Не намирам нищо лошо в това да ги споделяме и следим. Можете да слагате хаштагове (за мен лично е уморително и често ненужно упражнение) или текст към снимката, може просто да спамите на воля без да си усложнявате живота. Вече има опция за редактиране на текста, което доскоро не беше възможно. Новост са Instagram stories, чийто замисъл все още не съм избистрила за себе си, но са още един вариант на споделяне.

6. Качеството – никой не очаква от вас да споделяте шедьоври на фотографското изкуство, а по-скоро емоции. Едни телефони снимат по-добре, други не толкова, но това няма особено значение. Разбира се, избираме снимките, на които се харесваме или тези, които ни се струват естетически приемливи, обратното би било притеснително. Функцията *визуален дневник* за мен лично е най-ценната.

Та така, не се смейте много на Instagram, не се знае дали скоро няма да му се обяснявате в любов.

Comments

  1. Пристрастена съм ? Лично пространство, което поне за мен е абсолютно неангажиращо и непретенциозно, почти всичките ми инстаснимки са направени с телефон.

Write A Comment