Едно от предимствата на големите семейства е, че винаги има по някой за опознаване.

Децата откриват хората около себе си по най-естествения и непредубеден начин, все едно отварят нова играчка или влизат в увеселителен парк. Нерядко възрастните са им по-интересни от връстниците. Попиват всяко движение, жест и дума и ги складират там, където могат бъдат извикани при нужда.

– Твоят вуйчо, вуйчо ли ми е на мен? – попита Мартина, объркана от семейните връзки, самата тя с двама вуйчовци – моите братя.
– Ами брат е на баба ти, тоест на теб ти е… не знам точно… вуйчо.

Нашият вуйчо е архитект, йога, бохем и разказвач на истории. Живее в малка къща близо до София, рисува, пее, свири на китара, притежава умения на ловък аниматор и буквално всички деца го гледат с ококорени очи. И не само децата. Може да раздвижи и най-вялия разговор с “Когато бях на служба в джунглата изведнъж ми се приядоха печени чушки.” Разбира се, с много сериозен тон.

Установих, че най-сигурният начин М. и М. да бъдат озаптени е да посадя няколко реда малини, наблизо да има голямо куче и някой да им свири по цял ден на китара.

– Кога ще ходим пак?

_______________________________

Бележка: диадемата-слушалки е дизайнерско решение. Омазаните с малини лица – също.

Comments

  1. Изглежда като място за пълен ДЗЕН. Щурци, китара, детски смях и усмихнати лица. Може би най-добрата терапия и място, където да избягаш от стреса.
    Благородно ви завиждам 🙂

  2. Истинска наслада за душата. след стреса в понеделник!Благодаря !

  3. Безметежно детство.. Децата са късметлийки да имат близко отстъпление от града! И някой, който да им го подсигури 🙂

Write A Comment