Единодушно бяхме решили Мартина да получи мобилен телефон за връзка са нас не по-рано от трети клас (в момента е втори). Училището е на 2 минути от вкъщи, малко е, всички се познават, кварталът е спокоен, гимнастиката е в същата сграда и имаме връзка с преподавателките и треньорките.

Струваше ни се, че не ѝ е необходим, тя не проявява особен интерес, а и никога не сме одобрявали невръстни деца, награбили телефони/таблети или каквото там са им дали родителите.
Преди няколко месеца обаче, една несъстояла се тренировка по художествена гимнастика принуди малкия, все още седемгодишен човек, да се прибере сам – уплашен, полуразреван и не съвсем сигурен дали е предприел правилното действие. „Минах по същия маршрут, мамо“ Вече споменах, че всичко се намира на 200 метра от нас, нямаме гигантски разстояния и пътуване с часове, но фактът, че може да се случи нещо, а тя да няма връзка с нас, ни накара автоматично да набавим мобилен телефон и да ѝ го връчим за спешни случаи и непредвидени ситуации.
Правя изричната уговорка, че не съм контрол фрийк, имам доверие на детето си, не кърша пръсти по цял ден в притеснения и съм относително либерална във възпитанието. Мартина ходи свободно до магазина от седемгодишна (тук и на село), не я проверявам по 100 пъти и не ѝ звъня без причина. Доста самостоятелна е и смея да твърдя, че се оправя добре сама и в непозната ситуация. Но родителското гласче, което винаги прошепва едно АКО, действа и при мен.
Ако тогава знаехме за съществуването на часовниците от типа на Myki, може би бихме предпочели тях пред телефона. След 2 месеца тестване ще се опитам накратко да обясня какви са предимствата и недостатъците му.

Плюсове:
          Детето може да набира най-важните номера (до 5 броя ) с един бутон, т.е. няма опасност да звъни на когото му скимне, в Щатите или Китай например, както и на съмнителни номера.
          Можете да ограничите номерата, която да му звънят. По този начин избягвате опасността с номера да се свързват случайни непознати, измамници, рекламни досадници, други.
          Лек и удобен за носене е. Каишката е силиконова – мека, цветна и пасваща добре на детска ръка. Стои си там през деня, няма нужда от калъфи, мисъл „Къде го сложих?“ и винаги се чува добре.
          Разбирате местоположението на детето – дали се е отклонило от обичайния маршрут.
          Има SOS бутон – ако детето е в опасност натиска директно него за свръзка с вас.
          Има аларма за сутрешно събуждане и крачкомер.
          Може да приема текстови съобщения.
          Можете да извикате обаждане от Myki – когато  детето не отговаря на позвъняване или искате да проверите какво става.
          Часовникът няма свободно достъпна интернет връзка, както повечето телефони, няма игри и излишни приложения, които трябва да ограничавате.
          Сигнализира, в случай, че няма батерия или е свален.
          Можете да зададете безопасен периметър, при излизане от който часовникът сигнализира.
          Приложението работи и с Android, и с iOs.
–    Часовникът е разработка на българска фирма.
      Батерията издържа 2 до 3 дни.

Минуси:
          Понякога локацията идва с леко забавяне, предполагам това ще бъде коригирано, продуктът е сравнително нов.
          GPS устройство е и не засича на закрити помещения, т.е. ако искате да разберете дали детето е в стола или в класната стая, това няма как да стане.
          Понякога пречи при обличане на дрехи с по-тесни ръкави, но това се отработва бързо.
          Има сигнали за сваляне на часовника, които невинаги са реални, не мога да кажа на какво се дължи.
          Цветовите комбинации са само три (засега).
          Когато говорите с детето си, ви чуват всички, така че ограничете се без лигавщини и нелепи умалителни – все пак това са млади хора с достойнство.
          Драска се стъклото, може би трябва да се помисли за някакви протектори.
          Винаги идва въпросът с облъчването и недотам здравословното влияние на подобни устройства, но това е дълга тема, която освен ако не бях учен или не живеех в пещера в Родопите, не бих дръзнала да анализирам.
Като възраст е посочена 4-10 години, но според мен е подходящ за началните класове. Тогава децата са по-организирани и дисциплинирани в употребата на подобни вещи, а и на практика цял ден са без вас. В детската градина едва ли е нужно да проследявате детето си, освен, разбира се, ако не сте фанатичен контрол фрийк.
Часовникът е много удобен за различни училищни екскурзии, пътувания по състезания, лагери и други активности извън София. Вместо досадно да звъните и да питате „Къде сте?“, „Стигнахте ли?“, „Тръгвате ли?“, само отваряте приложението и виждате как милото аватарче се движи по пътя.
Децата се радват много, научават се светкавично да го ползват, за тях е лесен за боравене  –  в това не вярвам да имате съмнения, дигиталното поколение е във вихъра си, за добро или зло.
*Часовникът ни бе предоставен за тест от Мтел. Ревюто отразява личното ми и безпристрастно мнение за продукта.

Write A Comment