Klear и LaMartinia: Колумб в света на носените дрехи

петък, 9 септември 2016 г.


Обличането на един малък човек обикновено е приятна и креативна задача, но понякога може да се превърне в досадно, трудоемко, скъпо и с повишена трудност занимание.

Освен да ги „опаковаш“ адекватно според случая и метеорологичните условия, чрез дрехите създаваш у децата естетически критерии и вкус, начин за изразяване на собствената идентичност,  настроение и принадлежност.

Обикновено с първото си дете се стараеш като по учебник - селектираш цветове, марки и кройки, избираш с часове точно определен тип дрехи, съчетаваш с внимание към детайла и голям мерак. Отчасти го правиш за себе си, вживявайки се в ролята си на стилист или все едно обличаш новата си кукла.

На шест месеца детето ти носи тренч, на година се облича само в черно и бяло за повече стил, на година и половина маратонките му струват повече от твоите, а на две вече има концепция за собствения си гардероб. Освен с невръстен презадоволен моден диктатор, се сдобиваш и с куп ненужни дрехи, някои от тях никога не влизат в употреба, защото не си улучил размер, сезон или функционалност.

С порастването и появата на още деца започваш да гледаш по-философски и глобално на живота, включително и на темата с дрехите. И установяваш, че неща, за които преди си казвал „в никакъв случай“, стават приемливи, дори предпочитани.

Едно от тях - магазините за втора употреба. Особено в началото на нов сезон или преди старта на учебната година, нуждата от закупуване на детски дрехи рязко скача, а по тези места се крият безброй съкровища, които само чакат да бъдат открити.

Не бързай да бърчиш нос от погнуса, ще се опитам да те убедя, че малко употребяваните (или направо новите) дрехи от кошовете освен разумен и модерен избор на здравомислещия родител, са и немалка спестена сума, която може да вложиш в приятна ваканция или някоя съвсем полезна нова придобивка.

Най-често срещаните предразсъдъци по темата

 

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |