Вчера LaMartinia стана на 7. Били важни първите, казват, затова реших да събера в една публикация нещата, които за толкова години не успях да направя в/с този т.нар. мой блог.

1. Не написах книга – навярно сме само аз и още няколко човека, които все още не сме издали книга. Тематиката и самопреценката са маловажни, а често и умението да пишеш. Важно е  книга да има. Е… няма. А щеше да е хубаво за CV.

2. Не съм Инстаграм френдли – нито веднъж не снимах капучино върху чаршаф или небрежно метната завивка. Рядко пия нещо с мляко, още по-малко в леглото, с което ми отпадат около 158 вида инстаграмски сюжета. Нямам иймс стол, нито гигантски плетени одеяла, зайчета, мопс или померан. Кафето ми е черно, късо, нефотогенично и невзрачно, уви.

3. Така и не успях да вляза в блог стилистиката – никакви “приятели”, “прекрасници”, “скъпи момичета”. Едно суховато такова, без обръщения и мили думи. Не мога да се пречупя и това си е, приемам съвети.

4. Не съумях да превърна блога в женски, пардон, дамски сайт – искаше ми се да има хороскоп, късметчета, маски против целулит, клюки, селебрити моменти, класации на романтични филми и 10 начина да бъдем щастливи, но все не ми достигаше време.

5. Не организирах томбола с награди. Хората раздават ли, раздават, аз съм се запънала – не, та не.

6. Продължих да се появявам извънредно рядко на блогърски събития. Темерут.

7. Не направих нито един семинар, уъркшоп, дискусия или поне среща на тема “Как да поддържаме блог?”, “Как да виреем в блогосферата успешно?” или “Как се става топ блогър”. Просто не знам отговорите, иначе щях да организирам.

8. Никога не попитах “Какво искате да видите в блога?”.

9. Не помолих нито веднъж “Споделете това!!!!!!” или “Моля ви, споделете този блог, за да достигне до повече хора!!!!!Моля ви!!!!Плийс, шеър”. От срамежливост ли, от скромност ли, де да знам.

10. Не се саморекламирах – LaMartinia за 7 години няма нито един спонсориран промо пост. Все още си мисля, че така трябва да бъде с този вид блогове, но най-вероятно съм в грешка.

11. Не успях да се вживея в ролята на опитен блогЪР, който покровителства младите едва прохождащи свои “колеги”. Уж мъдро и доброжелателно, но всъщност снизходително, та чак подигравателно. Някак не ми идва отвътре, иначе можеше – за повече тежест.

12. Не отказах никой, който се е допитал до мен с идеята да създаде свой блог, а можеше драматично да сплашвам с репликите “Оу, много е трудно, не се захващай!”, “Изисква много самодисциплина и отговорност, не е за теб”, “Не знаеш с какво се нагърбваш” и други такива апокалиптични думи на опитен блогЪР.

13. Не станах Мария Илиева Фотографи. Упорито клатя глава и отказвам “Не, не, не искам, държа снимането да си ми остане хоби.”. И май никой не ме разбра защо.

14. Не използвах никога чудесните и така популярни хаштагове #lovemylive #happylife #lifestyleblogger #blog #lovemyjob #lovemykids #lovemyhome #lovemy…whatever #happyme #lamartinialife #lamartiniatravels #lamartiniaworld

15. Не свикнах да говоря за себе си и блога в трето лице – LaMartinia отива на обяд, LaMartinia си ляга, LaMartinia е във ваканция, LaMartinia се чувства объркана и други. Скука.

16. Така и не овладях умалителните – блогче, гримче, кремче, аутфитче (тоалетче), детенце, шапчица, легълце, месце, салатка, ресторантче и разни други, които освен че разчупват речта, правят тона много по-приятелски, скъсяват дистанцията някак, приятни са.

17. Не успях да въвлека достатъчно децата си в блогоисторията – можеше поне рубрика някаква да им измисля или на всяко дете по блог, в който то само да пише (това, че едното не може да пише и двете не ползват компютър са само подробности).

18. Пропуснах да споделя много лични моменти – какво съм вечеряла, къде се епилирам, как върви цикълът ми, нивото на хормоните, какво имам в хладилника, дамската чанта и левия си чорап. Съжалявам, не остава време 🙁

19. Не приемах всички покани. Да се показвам за щяло и нещяло оттук-оттам никога не ми се е струвало добра идея, но гледам, че е актуално, трябва да преразгледам това си, отново темерутско, поведение. Както заяви една  телевизионна продуцентка/режисьорка/нещо си преди време “Винаги можем да измислим някоя драма, за да стане по-интересно.”.

19. Никога не се тагнах от Терминал 2 с: фийлинг блесд, фийлинг уандърфъл #travelislife #lovetotravel

20. Не приех нито една оферта, в която трябва да включа 239 пъти даден линк, без да споменавам, че постът е спонсориран. Темерут, казах ви.

21. Не поствах само захар и рози, имаше и тъжни неща – смърт, гняв, тъга, меланхолия, дълги паузи, в които нямах какво да кажа. Или имах какво да кажа, но споделях само с хората около мен.

22. Не разбрахме за какво, аджеба, е този блог – егоцентричка ли съм, ексхибиционистка ли, липсва ми нещо основно ли, комплекси ли имам, нарцис ли съм, на интересна ли се правя, КАКВО точно не ми е в ред, че споделям с непознати разни глупости от СОБСТВЕНИЯ си живот. Кой изобщо го интересува, каква ми е далаверата, защо го правя и какъв е подтекстът? Вие знаете ли?

23. Не свикнах да се представям с титлата БЛОГЪР. Дори не го споменавам в свободен разговор, освен ако не ме попитат нещо в тази връзка. Никога не съм и слагала тази дума доброволно до името си. Любимо ми е блогърКА.

24. Не разбрах какъв е зорът да си популярен, при това на всяка цена. Може с глупост, с безвкусица, с плява, със скандал, с анонимен пасквил, няма никаква разлика, важното е “да те знаят”.

25. Не се научих да копирам – сериозен минус.

26. Така и не успях да се взема насериозно. Като гледам, никога няма да успея. И май това е най-хубавото в цялата история.

27. Пак не направих торта за рождения ден на блога. С домашни блатове и много разкошен домашен крем, разбира се. И фотогенична, за да мога да се снимам с нея. Ще ме извините

Наздраве. Не за мен. За вас.

Comments

  1. Хм.. за пръв път чета нещо, което не ми харесва от теб, Мария. От постовете ти съм те възприела като човек с характер, с мнение, изразяващ себе си по различен начин и именно това, може би, привлича голяма част от нас, твоите последователи. Знаем какво не си, знаем блога какво не е, още повече знаем, какво е. Мястото, което винаги ни освобождава от ежедневието, грижите, пренася ни на великолепни места, запознава ни с интересните преживявания на милите М. и М., разнообразява ни и ни обогатява с начин на изразяване. Този красив блог има рожден ден! Достатъчна причина да му отдадем заслуженото, без да го сравняваме излишно. Наздраве и повече усмивки 🙂

  2. Привет, Мартина,
    Постът е добронамерен и (само)ироничен. Ако целта ми беше друга, щях да ползвам доста по-остър тон и посока. Сравняването мисля не ми е присъщо, но това не пречи да имам мнение и поглед, пък и свобода да ги изразявам под каквато форма ми се струва удачно.
    А и нека не забравяме, че всяка публикация в този блог е до и за мен, освен публична :-)Поздрави!

  3. Заради всичко гореизброено продължавам да след блога. Надявам се да не се промените. Здраве и късмет Ви желая – никога не са в излишък.

  4. БлогърКа винаги ме хвърля в ужас, любимото ми е БизнесменКа! Изобщо всички професии, чиито названия биват трансформирани в женски род ме карат да се смея тъжно! Честити седем!

  5. Аз пък се чудя,защо изобщо ти е блог Мария,като 90% от блогарските "уау" нещица, не си правила? ;-)Както винаги приятен за четене пост,макар далеч от всеобщото блог течение.

Write A Comment