Твърдо убедена съм, че ако човек не заобича книгите като дете, малко вероятно е това да се случи в зряла възраст.

Първите взаимоотношения обикновено се основават на любопитство, толкова присъщо на децата – онова, което те човърка отвътре и не ти дава мира, докато не разтвориш кориците. Никога не съм навирала книги пред децата си, нито съм се опитвала по някакъв насилствен и назидателен начин да ги накарам да проявят интерес. Оставям на тях избора, както и за повечето неща – смятам това за най-безболезнен и естествен начин за възприемане на новото и съм почти сигурна, че работи най-добре за нас.

Имам почти тактилни спомени за книгите, които харесвах като малка – дебелината на хартията, позицията на илюстрациите, повърхността на кориците, ароматите. Помня цели пасажи и малки детайли, имена на герои и случки, пазя повечето издания непокътнати. Иска ми се да внуша това и на Матеа и Мартина – първо уважение, после евентуално любов.

Двете имат коренно различно отношение – Мартина умее повече да се концентрира и още от малка слуша внимателно, следи сюжета и запомня. Разглеждаше сама (детската библиотека винаги е била лесно достъпна), задаваше въпроси, искаше да ѝ четем конкретни неща, които си избираше от рафтовете. След като се научи да чете, интересът ѝ се засили и сега поглъща всичко с невероятно любопитство и нетърпение. Чете постоянно – от Валери Петров, братя Мормареви и Джани Родари, през Малкият Никола, Роалд Дал, Дръндьото, Лили Чудото, до класики като Индийски приказки, Тримата мускетари, Ние, врабчетата и басните на Лафонтен.  Носи книги навсякъде и чете в градския транспорт, в колата, в училище, на плажа, в стаята си, на масата в кухнята, на пода – винаги когато има възможност и време. (О, Боже, щастлива съм!)

Матеа пък до съвсем скоро нито позволяваше да ѝ се чете, нито проявяваше някакъв особен интерес. Взимаше книгата, казваше на две, на три каквото вижда по картинките, затваряше и край. Може би от началото на годината показва повече търпение, самоинициатива и дори изчаква, без да обяснява кое как трябва да бъде. Взима книга в леглото и се преструва, че чете със сбърчени в концентрация вежди преди да заспи.

Следях работата на Издателство Рибка, но бях купувала книгите им само за подарък на други деца. Какъв пропуск! Когато Катя ми предложи да изпрати няколко издания за моите момичета, вкъщи настана невъобразима радост – ама какви книжки, откъде, защо, а-у. С нетърпение разкъсаха куриерския плик и разгледаха всичко. Разбира се, нямаше как да не ги попитам какво мислят.

 

 

Мартина: Разказва се за интересни принцеси, които имат по една малка история. Принцеси, за които никой не е разказвал преди. Много красиви рисунки! Любимата ми принцеса е Куска (“Ужасяващо-страховита принцеса. Не я интересуват уроците по пиано и клюките, в въртенето на меч и конните надбягвания. Ненавижда хленченето. Тича по-бързо от мъжете, плюе в краката им и ги предизвиква на канадска борба. Ранена в битката при Пататрас. Близка на лудия монах Распутин.”)

Матеа: Ми за една принцеса, която си лежала при гората (Лежаси).

Мария: Веднага след като разгледахме съдържанието на пратката, Мартина грабна Принцесите и потъна в стаята си. Пропусна вечерята (щом е за книга, може) и се появи след час-два със светнали очи “Прочетох я!”

Е, прочетох я и аз, и да ви кажа честно, направо съм зашеметена. Изключително стабилно издание (важно за детските книги е да бъдат издръжливи) в голям формат, с НЕВЕРОЯТНИ илюстрации и не по-малко НЕВЕРОЯТЕН текст. Няма да преразказвам, за да не отнемам от удоволствието – книгата е И за възрастни, с безброй детайли, препратки, намигвания, аналогии и закачки. Умна, духовита, интелигентна, остроумна и изящна – книга, която би трябвало да присъства във всяка детска библиотека, като антипод на всички захаросани и леко глуповати класически принцеси. Не съм привърженик на разделянето на литературата на момичешка и момчешка, мисля, че ще е еднакво интересна за всички, включително и за МЪЖЕ.

Художественото оформление е брилянтно – ИЛЮСТРАЦИИТЕ са магически, шрифтовете и отделните елементи   са точно на мястото си. За превода едно голямо браво на Маргарита Тодоринска –  тази игра на думи и аналогии е адски трудна за пресъздаване, а да бъде разбираема и забавна за деца допълнително усложнява задачата.

Матеа: Защото Криси е добра и по-скоро е друго момиче. Те я търсят и аз я харесвам.

Мартина: Криси винаги е сдрехи, които са еднакви с нещата около нея. Трябва да си различен, не трябва да се сливаш с другите.

Мария: Може би най-хубавото на умните детски книжки е това, че всеки ги интерпретира по свой собствен начин. Повече поставят въпроси, отколкото дават отговори, освобождават поле за развихряне на въображението и мисълта. Е, именно такава книжка е Криси се крие – всяка възраст би я тълкувала различно – според “багажа”, миналото и натрупания опит. Оставям на вас.

Матеа и Мартина: На въпрос за тази книжка и двете правят триъгълник с пръсти над челото и започват да се смеят.

Мария: Хайку за деца. Страхотни илюстрации и минималистичен текст, който отново може да бъде въртян и обмислян. Динамична поука. Удивително е как нещо толкова кратко може да носи толкова пластове и при всеки прочит да откриваш нещо ново.

Няма нужда да споменавам, че и трите книги станаха любими. Говорим си за тях и си разказваме – всеки каквото е разбрал, запомнил и харесал най-много. А щом една книга предизвиква разговор и ви кара да мислите, то тя е изпълнила задачата си – особено когато си почти на 4 и почти на 9.

Издателство Рибка, продължавайте с добрата работа, ще ви следим изкъсо.

 

1 Comment

  1. Милена Ангелова Reply

    “Твърдо убедена съм, че ако човек не заобича книгите като дете, малко вероятно е това да се случи в зряла възраст”. За съжаление съм категорично съгласна по този въпрос. С такъв патос, артистизъм, сълзи ако щеш, молби, циганско колело, троен Аксел се опитвам да приуча хора в зряла /не напреднала/ възраст да си причинят тази любов с книгите, но…..безуспешно напълно или с много слаби положителни резултати.

    Гледам снимките на книжките и децата и искам да ги имам. Нищо, че съм дърта вече.

    Спомените от книгите в детството ми са точно толкоз тактилни – мириса, цвета, плътността на листовете, рисунките, шрифта, особености, когато съм ги чела/ или са ми ги чели като по – малка. Влизането в Библиотеката на малкото селско читалище лятото беше като влизане в пещерата на Аладин…..Безценно.
    Благодаря за споделянето.

Write A Comment