Две седмици без деца

сряда, 1 февруари 2017 г.

Скоро май не ни се беше случвало да сме повече от седмица отделени от децата. Обикновено пътуваме с тях, а когато единият от двама ни отсъства по работа, или защото има нужда от смяна на пейзажа, е било за не повече от 4-5 дни. Този път обаче решихме, че случаят не е подходящ за малки деца (липса на план, резервации, идея как ще се придвижваме от град на град, изобщо пълна импровизация), а и искаме да прекараме известно време САМИ. О, боже, за какво ще се караме?!

В нашето семейство драми при разделянето няма, казваме си чао и толкова. Този път придружено с  "Айде, мамо, тръгвайте вече, да не изпуснете самолета" и "Аде тао". И те имат нужда от почивка, да се махаме по-бързо.

Да си без децата си, когато това се случва рядко, е малко странно, първоначално неловко, но и ...чудесно. Една внезапна фриволност и усещане за свобода те обземат, иска ти се да правиш неразумни, незаконни, неприлични и като цяло забранени неща. Ако на 20 сте пропуснали да си причините грозен татус или да опитате наркотици, сега е моментът. Шегувам се, разбира се, и този път не остана време за това.

Та ето какво се случва, когато не сме мама и тати, а просто една двойка някъде си:
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |