Как започна всичко – със снимането или с писането?

Ще прозвучи като абсолютно клише, но пиша още от малка. Съчинявах и разказвах истории на пишещата машина на баща ми, в тефтери, на хвърчащи листа, в празни тетрадки и дневници. Имах и поетичен период, първо оптимистичен и ведър, а по времето на пубертета, разбира се, кахърен и драматичен.  Харесвам историите – и да ги слушам, и да ги сглобявам. Снимането дойде много по-късно – след раждането на Мартина.

.Каква емоция ти носеше блога в началото, каква твоя потребност задоволява 8 години по-късно?

Тогава и до ден днешен – уют, удоволствие, спокойствие. Ако имаше напрежение и принуда, сигурно отдавна да съм го зарязала. Много познанства, приятелства и контакти, разговори, споделени истории, поуки.

Блогът е като кутия за спомени, като психотерапевт, на когото разказваш, за да ти олекне. Това не се е променило нито на йота през тези 8 години.

Мисля, че няма да сгреша, ако кажа от името на всички, че обичаме да споделяш преживяванията си около децата си с нас, независимо дали е само с кадри, дали са придружени от текст. Обсъждала ли си с М&М, с голямото М, всъщност, че има там едни хора, които четат един твой блог с едни твои деца и т.н.? Как понася… хм… славата на всички ви, не ме бий? 😛

Съвсем доскоро Мартина въобще не се интересуваше от този мой блог, а и вкъщи не се говори за него, никога не е бил тема за семейни дискусии. Показвам им  от време на време снимки и преживявания, които са забравили, книжките с Мара и Мартина, но като цяло не се фиксираме върху това. Наскоро обаче, минавайки покрай бюрото ми, подхвърли с доза съмнение и свъсени вежди: “Мамо, ама наистина ли има едни хора, които чакат да видят какво ще напишеш?” Мисля, че всъщност искаше да каже “По-добре не се занимавай с глупости”.  Та, блогът не е фактор у дома, както виждате.

С Мартина отдавна съгласувам какво мога да публикувам и какво не (което касае нея, разбира се), правя го само след нейното одобрение. Но общо-взето не й пука особено, безинтересна съм й в това отношение.

Славата мислех да не коментирам, ама нали обещах на всичко да отговарям. Много ми е важно да не се приемам на сериозно, непрекъснато самоиронизирам по темата с популярността и публичния образ. През годините умишлено съм изтласквала назад всякакви мероприятия и действия, които биха фокусирали към  това, което правя, що се отнася до блога. Обичам вниманието, но не и това драпане за разпознаваемост и показване на всяка цена. Много се забавлявам с хора, които изведнъж грабват под мишница статут на някакво “селебрити”. Всъщност е колкото забавно, толкова и тъжно…

Как успяваш да се явиш на явка винаги сресана, подредена, гримирана, с маникюр и същевременно – небрежна и естествена? И всичко това да изглежда сякаш е супер лесна и бърза част от живота, че чак не заслужава да ѝ се обръща внимание?

Всъщност не съм се замисляла, честно. Гримирането и косата са ми навик – нещо като миенето на зъбите, механичен и неосъзнат, убедена съм, благодарение на майка ми. Смятам го не толкова за суета, колкото за уважение – към себе си, към семейството, към хората, с които общувам.

Не отделям много време – 5 минути за ежедневен грим, ако косата ми е безформена – връзвам я, още 5 минути. Не приемам обясненията, че трябва да имаш свободни 3 часа сутрин, за да го правиш. Още повече, имам две дъщери, за момичетата е много важно какъв пример имат вкъщи. Ако съм раздърпана, по анцуг, с мазна рошава коса и  промито лице, вечно изтощена и оплакваща се, най-вероятно е и те да придобият този модел за логичен, когато пораснат. Рядко са случаите, в които не си намирам кусури, много съм самокритична, но се старая да не мрънкам вкъщи – “надебеляла съм”, “косата ми е кофти”, “не се харесвам”, т.н. Или взимам мерки, или просто се одобрявам такава, каквато съм в момента.

Харесвам поддържани жени, които го правят по естествен начин. Предполагам е достатъчно да го приемаш като нещо допълнително в ежедневието, не като фокус, за да не е натрапчиво и прекалено.

Как подбираш битките си, или кое ангажира вниманието ти и може да наруши баланса на силите, да те откъсне от ежедневието и да те заведе другаде?

През годините се научих да не се хвърлям емоционално във всичко, което ми се изпречи на пътя, да не приемам всички битки за свои, за да имам енергия за най-важните. Това особено се засили след смъртта на баща ми – много неща отпаднаха изцяло и се превърнаха във фонов шум, буквално. Животът е просто примигване и няма много време за губене в алабализми.

Много неща ме отчайват и натъжават, други ме правят гневна и безсилна, но се старая да действам в посоки, където съм полезна, а не просто присъстваща. Да съхраняваш себе си от време на време не е егоизъм, така си по-ефикасен в това, в което наистина те бива. И не значи, че не се раздаваш и не работиш в полза на другите,  просто канализираш енергията и усилията си правилно. За мен каузите, които човек избира, не бива да се превръщат в диктатура – ако някой не приема присърце моята кауза, значи е автоматично враг. Хората се  вълнуваме от различни неща, моята реалност не е задължително да бъде общовалидна и универсална. Трябва да уважаваме решенията на другите и причините за тях.

Коя дума, измежду етикетите в блога ти, е най-често използвана от теб?

Истината е, че все още не са надлежно подредени, но по статистика – “вкусове”.

Каква е ролята на червената гривничка на китката ти?

Нося ги от около 15 години, моите късметлийски конци. Задължително от един и същи вид и задължително на двете ръце (съхраняват се потоците на енергията). Навремето си внуших, че носят хубави неща и оттогава не ги свалям. Връзвам и на други хора и наистина започват да им се случват щастливи събития – намират си нова работа, партньор или призвание, задомяват се, раждат им се деца. Съвсем сериозно!

Кое ти е най-омразното домакинско задължение и как се справяш с него?

Чистенето и гладенето. Някак все ми се струват губене на време, досадни и монотонни са ми, но рядко ползвам помощ за почистване, а гладенето с новата ютия е почти песен. Та, боря се.

С кое свое качество не се гордееш (или даже не си харесваш)?

С кое да започна – прекалената импулсивност и емоционалност; непостоянството; липсата на търпение; избухливостта; припряността; нервните изблици. Не че не харесвам, но понякога много ми пречи болезненото чувство за справедливост. А най-много ме тормози това, че оставям всичко за последния момент!

На какво те научи проектът Parentland?

На повече търпение, на постоянство и следване на линията без отклонения. На подбор на битките и каузите. Да разбирам по-добре причините за действията на другите. Да влизам в чужди кожи.

Започнала си да учиш испански изначално заради любовта към звученето на езика (или друга), или пък самото му учене е предизвикало тази любов? Какво още ти даде този език и въобще испанската култура?

Избрах го, защото ми звучеше интересно и някак екзотично, вълнуващо. И никога не съм съжалявала. Испанският е необятен – от Европа, до Латинска Америка, във всякакви нюанси и превъплъщения. Гъвкав, красив, емоционален, богат, многопластов, благозвучен, мелодичен. Дал ми е много приятелства и контакти, винаги и навсякъде има по някой, който го владее и общувате спокойно. Испанският дава свобода и страст, възможност да четеш прекрасна литература в оригинал и да се оправяш спокойно по света, в комбинация с английския и италианския в моя случай. Въобще, ако бих насърчавала децата си в нещо, това са езиците.

Смяташ ли нещо за нереализиран свой талант/потенциал? Рисуването например?

Вероятно са много, не защото съм безкрайно талантлива, а защото съм хаотична и непостоянна и със сигурност съм пропуснала да задълбая в неща, в които ме бива. Рисуването  – едва ли, правила съм опити, но не го смятам за вродено умение.

Моят въпрос се роди тази сутрин. Има ли случка (или изобщо НЕЩО) около поддържането на блога и страницата му тук, след която си се почувствала много зле? Нещо, което те е обидило/ наранило/ събудило вина или угризения/ разстроило за дни? Ако ти се разказва, разкажи. 

Много зле като че ли не. Имало е неща, които са ме обезсърчавали или демотивирали, но чак да изпадам в дупки задълго, май не. Наранявало ме е откровеното копиране. Copy/paste поведението ми действа демотивиращо, способна съм дори да зарежа нещо, само защото всички започват да го правят. Не се вживявам в някаква роля на визионер, но когато виждаш почти дословно свои изречения, словоред и начин на изразяване просто е кофти. Не влизам никога в дискусия по повода, просто натискам unfollow.

Понякога са ме разстройвали и разгневявали заядливи и откровено злобни коментари, в началото се обяснявах, после спря да ми пука и просто ги игнорирах. Вбесяват ме анонимните излияния, човек трябва да има кураж да застане с името и лицето си, независимо от позицията, която поддържа, другото е мишкуване.

Не ме обиждат, по-скоро ме дразнят заяжданията или съмненията, когато има публикации с брандирано съдържание. Не се случва често, но все пак… Много държа на филтъра, публикувам рядко такива заради баланса и подбирам много внимателно хората, с които работя. Ако не съм напълно убедена и нямам свободата да бъда откровена, просто отказвам. Затова и подмятания по темата ме натъжават.

Какъв крем за лице ползваш, и козметични процедури?

Ползвам козметика за лице на френските марки  SOTHYS, PAYOT, OXYNERGY и FUSION MESO. Кремовете сменям според сезона и нуждите на кожата (смесена е моята), задължително целогодишно съм с  продукт с SPF филтър. Като процедури – мезотерапия и пилинг от време на време. Не съм от жените, които висят по салони всяка седмица, но обичам да ползвам продукти, които харесвам.

Единствено от вкъщи и върху блога ли работиш? 

Освен по блога, работя и по сайта PARENTLAND.BG, който създадох преди точно две години и отнема доста от времето ми. Външен автор съм в различни проекти и партньорства, contributor в GETTY IMAGES, помагам в семейния бизнес на Тито, имам и нови планове в ход. Само от вкъщи, да, не ползвам собствен или споделен офис.

Как съумяваш да се самодисциплинираш откъм служебните задължения при това че работиш от вкъщи?

Работата в домашен офис може да бъде както много приятна и даваща свобода, така и доста коварна. Изкушението да изпереш или сготвиш между два имейла е винаги голямо. Нямаш работно време, всичко се смесва. Но пък ако утре решиш да работиш от друг континент, примерно, нямаш грижи, стига да разполагаш с бърз нет. Не се самодисциплинирам, хаотична съм, нямам строги планове и графици, но държа винаги да спазвам срокове и уговорки. Справям се по интуиция и в естествен ритъм, който понякога е невротичен, но това е положението.

С колко средно хора общуваш на ден през делничните дни?

Виртуално с над 20, може би, главно чрез имейли. Реално с 10-ина да кажем.

По цял ден ли си вкъщи през седмицата, работейки от вкъщи?

Не, имам срещи навън, процедурни задачи (банки, счетоводство, институции), както и рутинни като пазаруване, взимане на децата и разходки с кучето.

Спазваш ли хранителен режим и тренировъчен такъв?

Нито едното, нито другото. С второто хич не се гордея. Против диетите съм, но от време на време, след като прекаля, се ограничавам. Липсата на редовен спорт е проблем, най-вече заради статична работа на бюро. Всяка пролет си обещавам да го променя, да видим тази как ще е …

Щастлива ли си? И кое те прави, ако да?

Да! И не ми е неудобно да си го признавам. Правят ме щастлива стандартните неща – човекът до мен с това, че ми дава свобода, подкрепа и любов; децата с непрестанната си непресторена обич и изобретателност; майка ми с високия си дух и постоянната грижа и търпение; близките с това, че мога да разчитам на тях по всяко време; приятелите с присъствието, разговорите и вдъхновението; непознатите – с различността и пъстротата си. Още –  храната, хоризонтите, свободата да избирам, красотата във всичко, природата, изкуството, музиката, добротата, качествената работа, старанието, креативността и създаването във всичките му форми.

Откъде черпиш вдъхновение, смисъл, мотивация?

От живота – толкова хубав, въпреки всичко. И толкова недостатъчен.

По колко време отделяш на дечицата на ден ?

Вечер и уикендите. През останалото време са на училище и детска градина. Не обичам да ги задушавам със себе си, искам да им давам свобода и пространство.

А на мъжа?

Вечер и уикендите също, както и поне веднъж годишно ваканция само за нас двамата, през която сме като деца в лунапарк, хаха.

Би ли споделила как дойде моментът с монетизирането на блога (какви действия предприе) и до каква степен се е развило то днес- някакви съвети за новобранци (и не само)?

През първите 4-5 години отказвах всякакви предложения за брандирано съдържание. Не смятах, че му е дошло времето, някак си се опасявах да не разваля нещата. Едва преди 3-4 години започнах да включвам брандирани публикации, които подбирам много внимателно и проверявам щателно преди да приема предложението. Смятам, че е важно да бъдат ненатрапчиви и напълно откровени, както и да не се прекалява с броя им. Блогове с изцяло брандирано съдържание приемам за рекламна брошура и честно казано са ми безкрайно скучни. Но когато всичко е помислено, изпипано и умерено, не смятам, че има нещо лошо в това.

Относно съветите – през есента организирахме семинар “Лично за личния блог”, там бях включила цял модул за брандираното съдържание и партньорствата с много примери, съвети и споделен опит. Обмисляме дали да не го проведем за втори път тази година с допълнено съдържание, ще анонсирам в страницата, когато му дойде времето.

Мария, би ли могла да дадеш няколко примера по твой избор, за съдържание в партньорство, което си отхвърлила, понеже не се вписва в твоите морални ценности и принципи. Между другото искам да ти споделя, че харесвам и очаквам с нетърпение всяка твоя публикация и не правя разлика между тези в партньорство. 

Отхвърляла съм всяко предложение, в което съм имала и най-малкото съмнение, че ще се впише в темите и убежденията на блога. Например оферта за платена публикация, в която да включа няколко линка към електронен магазин, без да упоменавам, че е в партньорство. Всички предложения досега за организиране на игри и томболи. Сътрудничество с фирма за бързи кредити. Предложения за публикация за услуги, които не съм ползвала реално, а и не бих. Продукти с неясно авторство/качества/произход. Компрометирани брандове. Предложения за PR ревю на продукт, който не харесвам.

На мен ми е любопитно да разбера мнението ти за блогърите в България? Какво ти харесва, какво не ти допада и как успяваш да си различна, или може би си истинска, а другите не!

Не смятам, че съм единствена и неповторима, просто държа да си следвам линията и убежденията, без да правя компромиси, да съм откровена и естествена. Не харесвам престорени и лигави блогове; такива с идентично съдържание и до болка познати сюжети; пълните с клишета и празни приказки; имитиращите и копиращите дословно; тези с агресивен и просташки тон, с дебелашки хумор или менторски наклон;  прекалено претенциозните; пълните с чуждици и/или правописни грешки; хаотичните; тези, в които не можеш да откриеш собствен почерк и стил; тези с изцяло брандирано съдържание, които се декларират като лични блогове.

Харесвам тези, които се стараят, не се вторачват в себе си, предлагат качествено съдържание, имат естествено поведение, отличават се и не бързат да се пъчат. Тези, които растат органично и следват пътя си елегантно.

Не се старая да съм различна непременно, да изпъквам по някакъв начин. Ако това е факт, то се случва от само себе си, не го напъвам и напрягам.

Сподели ни какво те вдъхновява, защото ти вдъхновяваш нас.

Всичко около мен, независимо къде се намирам и с кого съм. Трябва да се научим да сме доволни тук и сега, не постоянно да търсим вдъхновение надалеч и нагоре. Понякога и най-елементарните ежедневни случки са истории, достойни за Оскар, стига да ги забелязваме и да им отдаваме дължимото.

Как избираш дестинациите които да посетиш?

Избираме местата заедно с Тито. Важното е да отговарят на няколко условия:

  • Да се вместват в бюджета ни.
  • Да не са в топ тренда за момента. И в пътуванията има моди, стараем се да избягваме нашумелите дестинации, доколкото това възможно. Ако са типично туристически, да сме в зоните извън тълпите.
  • Да имаме свобода да пътуваме вътре в страната (като цена и безопасност)
  • Да има интересни активности и динамика (2 седмици плаж не е за нас)

Сама ли организираш пътуванията?

Сами пътуваме, да. Обикновено резервирането на билетите е ангажимент на Тито, аз правя програмата и маршрута, ровя за нощувки и ги съгласувам с него и децата, ако сме с тях. Често се виждаме с познати и приятели там където сме, но рядко пътуваме в група, и в BG, и навън. Обичаме да сме самостоятелни и свободни (особено аз, хехе).

Какви са приоритетите в едно твое пътуване (храна, хора, пейзажи, забележителности, история)?

Най-важното да ни е любопитно. Навсякъде ни е интересно, искаме да пробваме от всичко и да надникнем зад всеки ъгъл. Когато правя програмата се старая да има за всеки по нещо интересно, за да сме доволни всички.

Не се доверявам на чужди отзиви за мястото, тъй като за всеки са важни различни неща. Умишлено избягвам да чета много за съответното място, ако не сме били там, за да не си създам предварителна представа и очаквания. Обичам да опознавам на живо, не чрез туристическите справочници. Относно езиците нямам притеснения, все с някой от тях ще се оправя.

Не обичаме големи хотели и комплекси, стараем се максимално да влезем в обстановката – най-често резервираме през airbnb и booking.com. Харесва ни да ставаме част от пейзажа, не да се изолираме. Опитваме нови вкусове и храни, изучаваме навиците и обичаите на място. Стараем се да съчетаваме градски пейзаж с природа там където е възможно. Да сменяме локации и да видим възможно най-много за времето, с което разполагаме.

Ако е място, на което вече сме били, не си поставяме някакви цели и графици – просто се шляем по улиците, сядаме да хапнем, наслаждаваме се. Тичането по забележителности и обиколките в група не са за нас. Ако сме с децата, ползваме с удоволствие туристическите автобуси, признавам, че са голямо улеснение, свикнали сме да ходим и много пеша.

История мисля навсякъде има, така че не ни е фикс идея. А и най-важни за мен лично са хората, не мястото, останките и паметниците. Хората са най-интересни и показателни, споделянето е велика работа!

Важно е да уважаваш мястото, на което отиваш, не да се опитваш да го пригодиш към собствените си представи или вкусове. Обичаме енергични, шумни, дори мръсни градове, където кипи живот. Не сме гнусливи и претенциозни, не мрънкаме и не търсим кусури. Не си падаме по лукса, по-важно ни е да е автентично, не лъскаво.

Кое е най-глупавото нещо, което си правила в последната година?

Ау, много са! Изгубих си ключа, казах някои неподходящи неща, опропастих 2-3 нови блузи, пропуснах някои възможности, не довърших започнати лични задачи. За тези се сещам в момента, но със сигурност има доста други.

Кои са любимите ти пет книги?

Трудно бих определила пет, но някои:

Майстора и Маргарита

100 години самота

Знаци по пътя

Мечо Пух

За любовта и други демони

Любов по време на холера

Вярваш ли в извънземни?

Виждам ги всеки ден – леко неадекватни, говорят по мобилен телефон на неподходящи места, блъскат се в трамвая и се пререждат пред кабинета на лекаря. Има и едни, които се движат вляво, напук на всички правила.

Коя си ти, всъщност?

Ех, ако знаех само…

Ако някога спреш, откажеш се, затвориш двери и преустановиш да се занимаваш с блога, то ще е, защото….?

Защото ми е писнало или не виждам смисъл да го правя повече. Защото съм омръзнала сама на себе си. Или защото съм открила по-интересна форма да споделям.

 

2 Comments

  1. Не зададох конкретен въпрос, защото всичко би ми било интересно. За сметка на това прочетох всичко на един дъх. Страхотна, вдъхновяваща, за мен си пример за подражание и това не е пресилено изказване 🙂

    • LAMARTINIA Reply

      Благодаря от сърце, Камелия! 🙂

Write A Comment