LaMartinia

H&M в България

2012-01-26T11:31:00.002+02:00

Най-накрая H&M в България! Със сигурност вече повечето от вас са разбрали, че откриването на първия магазин ще бъде в The Mall на 10-ти март.

Вчера се състоя представяне на пролетната колекция в чисто новия PR showroom на марката. Цветовете - много бяло, свежи бонбонени, ярки плодови, дръзки комбинации. Материите - ефирни, нежни, метализирани, прозрачни, свободно обграждащи тялото. Кройките - семпли, изчистени, удобни, секси, с ретро полъх. Аксесоарите - акцентиращи, приковаващи погледа, обемни бижута, тънки кожени колани, чанти-плик, бели очила, платформи.

Свежо парти с представители на медиите и модната индустрия, стилисти, бивши и настоящи модели, модни блогъри, звезди. Чак се чудя какво правех аз там:-))Приятни хора в приятна обстановка.

Набелязала съм си това-онова, смятам досещате се. До 10-ти март!

H&M България във ФБ

Тема: за такситата

2012-01-25T13:37:00.004+02:00

Бях решила да не мрънкам и недоволствам в този блог, но в два поредни дни ми се случи следното:

- платих за обичаен маршрут тройно повече от реално дължимото

- обвиниха ме, че заради клиенти с кратки курсове като мен, им се налага да си монтират апарати с помпи (!)

- приятна жълта кола снощи ме окъпа от глава до пети с кал и киша

И просто се почувствах задължена да пиша за добрите си чувства към тези хора и услугата като цяло. За да не съм груба, просто им се извинявам за няколко неща:

- че имам ужасния навик да се движа на кратки разстояния, и то предимно в центъра. Със сигурност го правя нарочно.

- не понасям чалга и ги моля да сменят музиката. В 10 сутринта - точно време за кючеци.

- вече не пуша и цигарен дим в една кола с детето ми откровено казано ме дразни. Правя се и издребнявам, естествено.

- позволявам си да помоля за помощ с багажа (ако имам). Да отварят, да слизат, да вдигат тежко, егати!

- имам наглостта да си избирам маршрут. Какво ми разбира главата от трафик, улици и София!

- все още смятам и монетите за пари. Пък и плащам с тях, ужас!

- не обичам да ми закръгляват сумата без изрично да съм го споменала. Стисла.

- не обичам да слушам лични истории на непознати, да пригласям против или за Бойко Борисов или да се оплаквам от това колко е кофти в БГ. Пълен темерут.

- не пребивам от бой детето си, когато неволно е изцапало тапицерия на възраст по-голяма от моята.

- отварям прозорци без да са ми разрешили.

- не смятам цена три пъти по-висока от общоприетата за нормална. Просто защото е Нова година.

- не съм съгласна да ми отказват курс, защото бил кратък и ме мързи да си "одя пеш"

- не съм подготвена винаги с шепа левчета и банкноти по 2, а нахалствам да плащам с "едри" от 5 и 10 лв

Въобще, извинявам се за всички случаи, в които съм вгорчавала деня на милите хора, управляващи таксита, имала съм излишни претенции и съм се правила на важна. Простете ми прегрешенията и продължавайте да бъдете себе си.

На останалите добри изключения с възпитани и любезни водачи на МПС, с приятна музика и свеж въздух не се извинявам, а им пожелавам да се увеличават.

Та така..

Зимен Ню Йорк: втора част

2012-01-23T22:46:00.000+02:00

Обещаната втора част на зимен Ню Йорк.

Снимки: Божана Куртева

LaMartinia на 2 - едно изречение

2012-01-23T13:59:00.001+02:00

На 14-ти февруари това място става на 2. Имам желание да го отбележа и чудейки се как, автоматично отхвърлих няколко възможности:

- да организирам игра с томбола - маркетингов трик, който със сигурност работи за търговска организация, медия, фирма -производител, магазин, телевизионно предаване и др. подобни. Но този блог е личен и без претенции за горните, така че да го правя би било най-малкото странно.

- да принуждавам хората да харесват ФБ страницата на блога - който я харесва ще го направи и без призиви за солидарност и участие.

- да правя доклад колко хора са влезли тук, колко са стояли и защо. Статистиката, честно казано, не ме вълнува особено, за мен е достатъчно, че минавате от време на време.

След половинчасово мислене ми хрумна следната идея: обща публикация, съставен от ваши изречения. За целта всеки от вас може да съчини едно изречение и да го публикува като коментар тук (може и анонимно) или във ФБ страницата под тази бележка. За мен остава удоволствието да ги събера в що-годе логичен текст, който ще публикувам на 15-ти февруари.

Не е нужно да са пожелания, хвалебствия или нещо свързано с блога - просто нещо, което ви хрумва, колкото и абсурдно да е то.

Чакам!

Да готвиш бавно и лесно

2012-01-17T23:55:00.003+02:00

Снимка: www.slowcooker.bg

В петък в магазин GastronoMe се състоя презентация на уредите за бавно готвене Crock-pot Кратко представяне на функциите, предимствата и възможностите му, дегустация на ястия, приготвени в него, приятни разговори и мили хора. Опитахме печено телешко с подправки, кюфтенца в доматен сос и божествен пудинг със сушени плодове.

Снимка: Елия Атанасова

На мен се падна честта да бъда част от журито за оригинална рецепта и да изтегля една от наградите.

Снимка: Елия Атанасова

За самия Crock-pot можете да намерите достатъчно изчерпателна информация в официалния сайт, а отзиви и коментари във ФБ страницата им. Ще кажа само, че освен здравословен, икономичен и лесен за употреба, този уред готви сам. Буквално! По принцип не съм привърженик на кухненски уреди, смятам ги за трудни за почистване, сложни за работа и невинаги толкова функционални, колкото претендират да бъдат. Напоследък готвенето ми се изчерпва с рубриката в "168 часа" и наистина нямам никакво време да ползвам кухнята по предназначение. Съжителстваме с Crock-pot от повече от месец и мога в резюме да ви разкажа защо го харесвам. По часове:

07.30 - събуждане

08.00 - изпращане на домашните по задачи - детска градина и работа

08.30 - 09.30 - време само за мен - душ, сешоар, интернет, радио, вестник, грим, гледане през прозорец, телефонни разговори или каквото там реша

09.30 - 09.45 (15 минути!) - поставяне на продуктите в crock-pot и включването му на избрания режим (обикновено за 8 часа)

09.45 - 10.00 - парфюм, червило, почистване на обувки, прибиране на вещи в чантата

10.00 - излизане за работа

17.30 - прибиране на част от семейството от детска градина

18.00 - у дома. Ухае на топло и вкусно. Всичко е сготвено и готово за сервиране.

Хубавото на уреда е, че дори да забравя да взема детето си от детска градина и да запраша в неизвестна посока, яденето ще бъде сготвено и в топло състояние около 4 часа след приключване режима на готвене. Без надзор и нужда от намеса. Пече, вари, задушава - всичко необходимо, за да ви чака готовата вечеря без усилия и напрежение.

Излишно е да казвам, че съм му отделила централно място в кухнята. Достатъчно елегантен и прибран е да не пречи и да не се набива на очи.

Повече за Crock-pot на адрес: http://www.slowcooker.bg/

Студ!

2012-01-17T14:21:00.002+02:00

Източник: Chloé flat (Polyvore)

В мразовити дни като този си представям как внушителният ми 40-ти номер подскача радостно върху някоя зелена поляна. С тези прекрасни Chloe. :-)

Гастрол: Жоро - един мъж влюбен в кулинарията

2012-01-16T08:38:00.001+02:00

Готвещи мъже се срещат рядко. Освен ако не са професионално ангажирани с това. А пък готвещи и снимащи, и то просто за хоби, са единици.

Днес ви представям един такъв мъж - влюбен в кулинарията и документиращ в снимки произведенията си. Ей така, за кеф. Готвенето му не се състои просто в семпла салата, пица, паста, барбекю или пържени картофи, а е сериозно навлизане в различните национални кухни по всички краища на света. Импровизира, съчетава, смесва , експериментира и най-важното - прави го за удоволствие и с желание.

Ако някое от ястията ви е заинтригувало, пишете му на адрес: jopeto2002@abv.bg

Oбещавам да го поканя отново, този път с конкретни рецепти - изпитани и препоръчани лично.

___________________________________________________________________________________

Снимки: Георги Петров

Нека да започна с това, че за мен е чест да бъда гост в блога на Мария.
Професионално се развивам в скучната, според някои, финансова сфера, а в свободното си време отделям за съвсем различни неща. Обожавам да пътувам. Именно любовта към откриването на нови места, срещата с различни култури, традиции и хора е в основата на две от любимите ми хобита: фотографията и готвенето. Сега ще говорим за второто, въпреки че те взаимно се преплитат.

Погледът върху това, с което се храним като философия, култура, начин на живот, усещане към света, а не просто покриване на физиологичната нужда - това е за мен храната. Готвенето и изобщо кулинарията е изразно средство, начин за опознаване на нови светове и разбира се, не на последно място, възможност да зарадваме близки и приятели с нещо вкусно и интересно. Именно стремежът това, което правя да достига до повече от моите приятели и познати, ме накара да започна от известно време да водя нещо като рубрика (само в снимки) в профила си във Фейсбук. Разбира се, част от аудиторията ми е имала честта да пробва лично някои от ястията. За съжаление, ми липсва постоянство и упоритост, а може би и време, цялото това нещо да бъде по-широко достъпно, под формата на блог или страница.

Често ме питат каква кухня предпочиташ? Трудно бих се ограничил с нещо конкретно и ясно, но като цяло най-голямо вдъхновение и желание у мен предизвиква азиатската кухня. На особена почит също са и Средиземноморската и класическата френска кухня.

Умишлено казвам азиатска, без да конкретизирам китайска, тай или друга. Може би най-голямата ми страст е към индийската кухня. Обожавам подправките, колкото повече и по- разнообразни, толкова по-добре. Биряни, пулао, басмати във всичките му варианти, почитател съм и на вегитарианските и на месните рецепти. Старая се да използвам автентични продукти и подправки, като за последното разчитам на помощта на добри приятели по света, тъй като българският пазар предлага ограничен избор.

Китайската и тай кухнята за мен са свързани преди всичко с оризовия нудълс и зеленчуците. Често експериментирам с различни комбинации, като тук място на подправките отстъпват различните азиатски сосове, с които традиционно се готви по тези географски ширини.

Като отявлен франкофон съм почитател на френските супи, сосове и най-вече десерти. За сирената и виното – да не отварям темата, че със сигурност ще се отплесна.

Тук е мястото да спомена, че не готвя по конкретни рецепти и с точни мерки и количества. Всичко е на око, а рецептите са израз на наблюдение на различни варианти и представяния на определено ястие, след което аз сътворявам моята версия’ Затова и ми е трудно да давам рецепти.

Любимото ‘оръжие’ в кухнята е уок! В него приготвям всичко, дори и неща, които не са от азиатската кухня. След тигана, това без което не мога е хубав ( да се разбира голям и остър) нож. Уокът и ножът са базовите ‘оръжия’ с които мога да готвя навсякъде, включително докато гостролирам в някоя приятелска кухня!

Пресечната точка между фотографията и готвенето е именно споменатия албум My kitchen във Фейсбук. В повечето случаи съм нетърпелив да опитам това което съм направил, затова и не залагам много на аранжирането и композирането на блюдата и кадрите, но се надявам да ви харесат. В някоя от следващите ни срещи ще ви предложа някоя от моите рецепти. Доскоро!

Морковен кейк

Чийз кейк Ню Йорк стайл

Родопски клин със спанак

Салата Критараки

Мариновано с алкохол пиле в къри сос

Украински борш

Chickpea Salad with Red Onion and Fresh Ginger - Салата от нахут с червен лук и пресен джинджифил

Gratin au fromage bleu - гратен със синьо сирене

Kashmiri Chicken - мариновано в кисело мляко пиле с лек доматен сос и много кашмири чили пудра

Masoor dal cream soup- крем супа от червена леща с индийски аромати

Фалафел

Kachumbar salad (Rajasthani style)

Vegetable pulao - пухкав басмати със зеленчуци и много индийски аромати и канела

Пъстърва на пара с ароматни билки

Chinese stir-fried noodles with chicken - китайски спагети с пилешко и зеленчуци

Kaşık Salatası - традиционна турска салата със сок от нар и сумак

Thai black rice noodles with vegetables - тайландски черни оризови спагети със зеленчуци

Рибена чорба от сьомга с розмарин

Бананово клафути

Домати с домашно песто и маслини

Зимен Ню Йорк: витрините

2012-01-12T00:34:00.002+02:00

Божана отново се появява навреме в LaMartinia с актуален зимен репортаж от NYC. Понеже този път е произвела страшно много снимков материал, го разделям на части. Първата - витрините не Пето Авеню.

Божанка, какво щяхме да правим без такъв съвестен кореспондент от Ню Йорк като теб:-) Благодаря ти от името на всички, които ще видят тези снимки.

To be continued...

Снимки: Божана Куртева

Тема: за тригодишните

2012-01-10T14:19:00.009+02:00

Тригодишните са на границата между бебе и дете. Използват когато каквото им е удобно. Един път са малки, друг път прекалено големи. Разбират всичко и говорят много. От време на време чак глава заболява. Задават въпроси всякакви. Не само когато искат да научат нещо, а просто ей така - защото им е кеф, че вече могат да ги формулират, разбираемо при това.

Родителите на тригодишни леко се стряскат когато се подскача от бебешко лигавене към дълбоки неосъзнато философски фрази. Хем се пръскаш от гордост, хем някак неестествено ти идват. Нали имахме бебе доскоро, какъв е този мислещ малък човек в хола?!

Вкусовете при тригодишните вече започват да се оформят. Приличат на пубертетските залитания - да се ходи с бретон пред очите цял ден, да се слуша музика силно (никога не е достатъчно силно!), да се носят само тъмни дрехи (като големите), да се яде десерта преди супата.

Тригодишните силно се засягат когато им кажеш "Не съм ти приятел". Започва тръшкане и изтъркани бебешки прийоми. Щом се помирите, ви целуват по челото - все едно те са възрастния, а вие детето.

Тригодишните не бива да бъдат лъгани - те помнят, да, вече всичко помнят. Дори къде са пъхнали касовата бележка, която търсите от седмици и ключовете от вкъщи на дъното на кутията. Така помнят и когато ги излъжете. Не е хубаво тригодишен човек да се натъжава от лъжа.

Тригодишните обичат да спят "при мама и при тати". Особено ако от 8-месечни са заточени в собствена стая. Редките приютявания в спалнята са някакъв супер комфорт и лукс, нещо като лъскаво спа за тригодишни. Стават сговорчиви и "добрички". Целуват те по носа и казват с патос: "Обичам те, мамотати!" (мда, мам и тати понякога са едно същество)

Тригодишните обичат да пеят от сутрин до вечер. Всякакви песни - от "Зеленчуци" до мелодията на новините. Обикновено силно и фалшиво и придружено с мили нескопосани движения.

Тригодишните са като кученца - могат да изпълняват определени задачи. Е, не да ходят до магазина, но поне да ти носят дистанционното или да ти държат отражателя. Естествено, срещу възнаграждение.

Тригодишните започват да се шегуват. Тъничко и за нещо, което са сигурни, че ще те разсмее. След шегата те гледат така вторачено, че сърце не ти дава да не се усмихнеш широко и гордо.

С тригодишните можете да вечеряте в ресторант без да лягате под масата, можете да си казвате "Наздраве" и да пожелавате заедно на персонала "Честита Коледа" и "Приятни сънища". И всички са доволни от това - и тригодишните, и персоналът, най-вече вие.

Тригодишните се пазарят почти за всичко - от миенето на зъби и ръце, през ставането сутрин и лягането, до програмата на телевизията или къде да седнете да вечеряте. Постоянни преговори, няма начин.

Тригодишните са толкова забавни, че чак ви се приисква да сте на тяхната възраст. И всъщност доста често става именно така.

Тригодишните са мъдри, първосигнални, любопитни и откровени, усмихват се често и танцуват без причина - какво по-хубаво...

Гастрол: Ана Динкова/Ana`s Handbag

2012-01-09T09:21:00.004+02:00

Е, дойде време да подновя Гастрол след дългата пауза. С приятен, красив и мил гост - Ана Динкова. Някои от вас са чували за нея и чантата й (Ana`s Handbag), други са я засичали по различни събития, трети пък, които стават рано в събота, със сигурност са я мяркали по БНТ. Ана е изключително слънчева, усмихната, любезна и сладкодумна.

Убедена съм, че първото впечатление зависи много от ситуацията и конкретната енергия, която витае. И понеже ние се запознахме на едно приятно винено събитие, сещате се, че няма как и впечатленията да не са приятни. Тя е от онзи тип жени, които мъжете искат да ухажват, а жените държат да имат за приятелки. Дотолкова уверени в своята женственост, че дръзват да използват мъжки елементи в облеклото си. Естествена и непринудена, енергична и любопитна към света - някои от качествата, които напоследък често липсват у повечето жени.

Тъй като рубриката в Григорови - животът и други неща, която тя отскоро води, е свързана със стила, най-логично Ана попълни онази анкета, която преди време бях представяла като 14 жени и техните гардероби. И понеже със сигурност ще ви стане любопитно, можете да се прехвърлите на по-фриволната част от Ана - Ana`s Handbag, където ще ви разказва за модни събития, пазаруване, дрехи и разни забавни неща. В другия си блог пък, Ankabanka ще става въпрос за по-сериозни и отговорни дейности като отглеждане на деца, семейни бюджети и готвене.

Можете да я откриете и във във ФБ

Сега е неин ред:-)

Снимки: Ана Динкова

________________________________________________________________________________

Име/псевдоним: Ана, Анкабанка, за малкото много стари приятели и близки хора - Анче

Професия/призвание/титла: Имам магистърска степен по Политология, работила съм най-много в сферата на връзките с обществеността, а от една година станах съдружник на партньора ми и се занимавам с корпоративни и дигитални комуникации и управление на бранд и фирмена репутация. В свободното си време пиша два блога – единият посветен на ежедневието ми като майка – Ankabanka, а в другият пиша за мода и разни други неща, които ми се случват извън дома – Ana’s Handbag. Понякога се изявявам като автор на свободна практика, а отскоро водя рубрика в Григорови - Животът и други неща по БНТ1. Призванието ми е да живея в синхрон с хаоса около мен. Титла нямам, а и не мисля, че някога ще ми бъде нужна.

Стилът: Хаотичен, според настроението ми, според повода, според времето. Или пък въпреки всичко това.

Джинсите: Любима дреха във всичките й варианти – светли, тъмни, износени, разпрани, много разпрани. Различни модели за различни поводи – ластични с широк пуловер, тъмносини и прави със сако, накъсани с риза и груби боти. Напоследък нося много едни черни ластични Mango.

Обувките : Харесвам високи токове, но трудно ходя на такива, за това любимите ми обувки са равни. Харесвам мъжките обувки тип Оксфорд - бих ги колекционирала. Последните две лета започнах да нося много гуменки.

Прическата (любими цвят,дължина, форма): Всякаква дължина и форма, стига да може да се носи рошава. Цвят, уви, не ми отива друг освен моя естествен – тъмнокестеняв. С любопитство забелязвам все повече бели коси и чакам да побелея още малко, за да започна да експериментирам с цветове.

Чантата: Всякаква, стига да има повод за нея. Наскоро „наследих“ старите официални чанти на майка ми и много им се радвам.

Вдъхновението (муза, дизайнер, модна къща, личност): Ако гледам ревю, филм или чета определена книга може да ми хрумне да се облека по подобен начин, но този тип вдъхновения са много кратки. Търся външни стимули, ако ми се налага да помагам на друг с облеклото, а за себе си - залагам на импровизация.

Дрехата за всеки ден, без която не мога: Тениска, джински, черен колан, елече, жилетка, кожено яке, шал.

Абсурдната дреха: Няма абсурдни дрехи. Всичко зависи от човека, от ситуацията, от контекста и повода, от съчетаването на цветове, материи, шарки и аксесоари. Не е задължително правилото, че всеки може да носи всяка дреха, но има дрехи за всякакви хора. Единствено вече не нося мини, защото не мисля, че подхожда на възрастта ми.

Специалната дреха: Тази, с която съм била на специално място или със специален човек. Или някоя, която съм ушила или „проектирала“ сама.

Аксесоарът: Часовникът е задължителен. Обици почти винаги, понякога пръстен, гривни все по-рядко. На врата си почти винаги нося една висулка, която ми беше подарена с думите „за да знаеш, че те обичам и да си носиш детето винаги с теб“.

Комбинацията от цветове: Черно + бяло, червено + лилаво, сиво + розово, синьо + кафяво

Casual (кежуъл) е: Себеусещане и светоусещане. Това е малко като стила и класата - или ги имаш и ли не, но пък можеш да се превъзпиташ, поне частично. Дрехите, обувките, аксесоарите - това са само вещи и предмети. Докато някой не ги облече и не им вдъхне живот. И най-елегантната рокля може да стане кежуъл - с голям колан, груба кожена чанта, равни обувки и етно бижута.

Люто, кисело, горещо

2012-01-06T12:55:00.003+02:00

Има неща, които не държа да приготвям вкъщи, защото съм сигурна, че няма да ми се получат, а и не ми се занимава - например китайско, суши, ужасно сложни сладкиши, паста. Обичам да си ги купя готови и да ги консумирам на момента, без терзания, нерви и часове в кухнята.

В тази връзка, едно от най-най-най-най-най любимите ми неща през зимата е една люто-кисела китайска супа. От един определен китайски ресторант в София. Не ви съветвам да сядате вътре, защото дрехите ви ще се умиришат все едно сте готвили в продължение на месеци за целия китайски народ. Но пък можете да изчакате в колата и да си я вземете вкъщи.

Супата няма нищо общо с блудкавите, прозрачни китайски неща в купички, които могат да те откажат само с вида си. Плътна и тъмночервена, дота люта, доста кисела, точно толкова солена колкото ми харесва. Не знам какво точно има - със сигурност яйце, пилешко месо, червени чушки, сирене тофу, оризов оцет и т.н Не знам и дали малките китайски ръце слагат натриев глутамат, не ме и интересува, все пак не я консумирам ежедневно. Супата трябва да се приема много гореща - гарантирано отприщва всички чакри!

3 лв - от китайския ресторант на ул. Искър, преди ъгъла с Раковски (дори не му знам името, това е просто "ресторантът със Супата" :-))

Хубав уикенд - пикантен и горещ! Щастието понякога е в една китайска супа за три лева.

365 - финалът

2012-01-01T22:59:00.002+02:00

Е, приключи този грандиозен и дълъг 365. Вдъхновена от Тони (която приемам за абсолютно мое гуру в проекта;-), реших да го резюмирам накратко. Не като равносметка и резултат, а като мил спомен за изминалите 365 дни. С няколко условия за протокола! Не го спазвах стриктно към финала, не ми оставаше грам време за снимане и малко стъкмявах нещата. Подробности, в крайна сметка това си е моят 365 и моите правила. Нещо обърках номерацията и последователността, в един момент изгубих края и търпението да подреждам и надписвам. Ежедневното снимане не тежи при хубаво време, зимата нещата малко се усложняват поради липсата на светлина и късия ден.

Най-важното от цялата история е, че успях да запечатам една прекрасна година - пълна и знакова (как мразя тази дума, но в случая е полезна:-). Радвам се, че снимах 365 точно през 2011-та. Научих се да бъда малко по-последователна и постоянна. Свикнах да се вглеждам по-внимателно и да виждам повече. Започнах много нови неща, проектът беше само началото...

Уж нямаше да има равносметки, то какво стана:-)))

Тони, благодаря, че ме вдъхнови, папка 365 е архивирана на няколко места и е напълно и безценна и незаменима. Защото никога няма да се повтори ♥

В нея са подредени:

Празниците

Моментите заедно

Моментите на размисъл

Пътуванията

Промените

Милите жестове

Порастването

Така мога да продължавам до утре, затова пълните албум тук и тук

Подкрепа за Рачо

2011-12-30T14:33:00.001+02:00

Свързвам Испанската гимназия само с хубави спомени. Нашият випуск беше сплотен, разнообразен и забавен. Хубави и добри деца, които сега вече са големи хора, пак хубави и добри:-) Някои вече родители, някои не са сред нас, други живеят надалече, трети се върнаха отдалече. С голяма част от класа и випуска поддържаме контакт, организираме срещи, не се забравяме, доколкото времето и ангажимените ни позволяват.

Сега един от нас, от същата тази Испанска гимназия и същия този випуск има нужда от помощ. Рачо Колев, спортен журналист от sportal.bg, влюбен в баскетбола, се разболява внезапно това лято. Диагнозата е страшна, но той има желание и сили да се бори.

По-долу копирам съкратена информация, банкови сметки и линкове към ФБ групата и сайта, създаден за Рачо от приятели.

Стискам му палци и му пожелавам да има куража да продължи да се бори до успешен финал!

На вас - весели празници!

ФБ група
Сайт

Нашият колега и приятел Рачо Колев се разболя внезапно, и тежко. Диагнозата - Еритроцитна левкемия, тип М6. Много рядък вид. Засягаща червените кръвни телца. Рачо се нуждае от спешен курс на нова химиотерапия, а след нея - незабавна трансплантация на костен мозък.
Лечението ще се проведе в клиниката „Джон Хопкинс" в Истанбул. Рачо се завърна от там преди дни. И потегля отново за там в понеделник.... Ден след Коледа. Цената на един курс химиотерапия е 25 000 евро. Цената на трансплантацията на костен мозък струва 150 000 евро.
Рачо и майка му нямат тези пари. Имат вярата, че Рачо ще оздравее и ще се върне при нас. Имат надеждата, че многобройните му приятели, които докато бе здрав гравитираха около него, черпеха сила, топлина и усмивки от заразителния му смях и необикновено присъствие, наистина са истински. Толкова истински, че да не го оставят сам точно сега.

Необходими са:
- 25 000 евро за химиотерапия
- 150 000 евро за трансплантация на костен мозък

Дарителските сметки на Рачо Колев:
Leva: BGN BG25 UNCR 7000 1520 3787 84
Evro: EUR BG74 UNCR 7000 1520 3807 15
USD: USD BG90 UNCR 7000 1520 3807 18

UniCredit BULBANK

LaMartinia гостува на Annie`s artbook

2011-12-29T13:03:00.001+02:00

Едно гостуване, което се проточи доста време - докато аз напиша материала, после докато Ани го подготви за англоговорящите си читатели, година май стана:-) Важното е, че в крайна сметка е факт. Прочитайки го сега, бих го редактирала драстично, но пък тогава така ми е дошло.

Много обичам София, почти колкото обичам да обикалям извън нея.. Понякога й се ядосвам, но това се случва и в най - добрите връзки;-)

Материалът: http://life.anniesartbook.com/2011/12/simply-maria.html

Благодаря на Ани за хубавите думи, направо се възгордях;-)

2011/2012

2011-12-29T11:55:00.001+02:00

Спокойно, няма да правя равносметки и разбор на годината. Само искам да пожелая весело посрещане на новогодишната нощ и да ви предупредя, че съм събрала доста материал - следете изкъсо www.lamartinia.com В последния месец блогът малко се поизмести към ФБ страницата си, но има и такива периоди.

Очаквайте много нови, интересни и стойностни хора в Гастрол. Обмислях дали да не прекратя рубриката (или да я трансформирам), тъй като напоследък в доста блогове се появи подобна. Но реших, че почти две години живот, над 50 гости и фактът, че е едно от най-четените неща тук не заслужават такава участ. Всички материали могат да бъдат събрани в сборник, обещавам един ден да го издам;-)

LaMartinia продължава да е едно от от най-приятните ми занимания и това безкрайно много ме радва.

До скоро! Не злоупотребявайте с алкохола, фойерверките, храната, равносметките, плановете и обещанията за 2012, оставете нещата на своя естествен ход и всичко ще се нареди;-)

Тема: за бащите

2011-12-26T20:05:00.010+02:00

Дете съм на късен брак. Сега да създадеш за втори път семейство над 35 е съвсем обичайно. Преди 30 години обаче е било нещо като малка революция. Баща ми по онова време е бил разделен с първата си съпруга, носел е велурени сака, пиел е коняк, пишел е понякога, ходел е на лов и е пътувал много. Спортен лекар. Спомням си, че като малка се колебаех дали е футболист или доктор. Пред очите ми са големите сакове, безкрайното чакане и пликовете с шарени подаръци - лукс!

Баща ми ме научи да обичам книгите, да не ги "наранявам", мачкам, прегъвам, захвърлям. Да спазвам обещанията си, да не тъпча другите, да се уважавам. Показа ми Стайнбек, Радичков, Ъпдайк, Фокнър. Към баща ми винаги съм имала особен респект. Защото е мъдър и е над нещата. Колко ми се иска и аз да го умея...

В началото на 80-те си събрахме внезапно багажа и заминахме на село. И преди съм разказвала тази история - най-щастливите години от детството ми. Големите компании под ореха, гроздето в мазето, бялото куче Рекси и печката с дърва.

Баща ми винаги ме е поощрявал. Но и критикувал - когато бъркам или съм се възгордявала прекалено. Прави го и до днес. Чувството му за хумор е силно саркастично, от време на време се засягам. Дори аз.

Преди 3 години, докато се реех из първия триместър на бременността, една сутрин телефонът иззвъня. Още преди да го вдигна знаех, че нещо не е наред. Бърза консултация, притеснения, сълзи и на Разпети петък дойде диагнозата - страшна. И двамата с майка ми полагаха неимоверни усилия да се държат, за да не ме разстройват... Прекарвах цели дни с единствената мисъл и молба - да се оправи. Рожденият му ден на 5-ти май. Подарих му бензинова косачка за трева. Думите му: "Дано имам време да я ползвам..." Всичко в онзи период мина като на лента - операцията, тревогите, възстановяването. Само той си знае какво му е коствало всичко. Беше във форма още преди Мартина да се роди, малко по-късно се върна на работа и всичко беше както преди. Престорихме, че не се е случило - хубавото изтласка лошото.

Баща ми никога не мрънка, винаги бърза, нервира се лесно и също толкова лесно му минава. Може да цепи дърва и да стреля с пушка, обича да пуши, мисли нашироко, не издребнява и умее да прощава. Измисля приказки и дава мъдри съвети - само когато е нужно. Лови раци с голи ръце, хвърля серкме, познава кои гъби са отровни. Държи на справедливостта и спазените обещания, честен е със себе си и другите.

Обичам го и заради всяко едно от тези неща. И му благодаря. За всичко!:-)♥

Празници

2011-12-23T13:33:00.002+02:00

Днес внезапно си подарих две прекрасни керамични сърца. За ревер и пръст. Любимият леко се стресна и попита: "Ти да не си объркала празниците, има време до 14-ти февруари". Знаете, че за мъжете този ден е сериозен и неизбежен стрес:-))

Изберете си един празник и го отпразнувайте, независимо от датата!

Керамични сърца на Людмила Чанкова от магазин Perreyra ул. "Христо Белчев" 29

Весели празници!

2011-12-21T15:47:00.002+02:00

Само минавам да ви пожелая весели празници.

И още няколко неща:

- обичайте
- не помнете лошите неща и лошите хора
- не бъдете дребнави
- не присвоявайте чуждо
- създавайте
- усмихвайте се
- помнете добрините
- гледайте напред
- научавайте нови неща
- не бъдете амбициозни на всяка цена
- мислете нашироко
- харчете умерено
- възползвайте се от хубавите поводи
- създавайте си хубави поводи сами
- слушайте повече музика
- рециклирайте
- от време на време спирайте и се оглеждайте
- дишайте дълбоко
- освен другите, обичайте и себе си!

Благодаря ви за всичко и късмет!:-)

*Обещавам най-тържествено (за втори път вече, срам!) в началото на януари LaMartinia да възстанови обичайния си ритъм. Да видим.

Сърцето е дело на L is for Lina. Лина, благодаря!♥

Тема: за смотаните дни

2011-12-14T13:52:00.006+02:00

Сутринта се събуждам в свръхглупаво настроение. Тъмно, мъгла, лека нервност, смотано едно такова. Не би трябвало, снощи си вързах конците. Имам нужда от 144 часа непрекъснат сън. Поне. Закъснявам с около 40 минути за навсякъде. Дрехите, които искам да облека все още не са изсъхнали. За изгладени да не говорим. Безумната коледна истерия се лее от монитора, от телевизора, от радиото, от канала, отвсякъде! Все едно ме е настъпил едър лос и пее фалшиво Jingle bells. На ушенце.

Минавам през детската градина, за да платя таксата. Говорят ми на ти, с обръщение „момиче”(наистина се намирам в детска градина:-))). Таксите се плащали до 10 ч., друг път да знам. Толкова ми е смотано, че чак не разбирам какво ми обясняват. Взимам си квитанцията и наплюнченото с палец ресто, спускам се пеша покрай НДК. Някакъв странен тип решава да ме преследва. Погледът му е кофти, засичам го в гръб. По раницата си има валма средно дълги бели косми, все едно се е въргалял в нечия клетка. В мъглата няма и да разбера как са ме повалили. Странично. Сещам се, че в чантата нося ножичка за нокти, парфюм, тебешири, хапче за глава и компютърна мишка. Пак е нещо, ножичката може да мине за оръжие.

Излизам от подлеза и виждам познат силует. Съвсем покрай мен. Знам кой е, но за пореден път не предприемам нищо. Винаги го познавам първо по обувките. Разминаваме се, той се обръща, аз се обръщам. Продължаваме си. Някак ми става комфортно – все едно сме си пожелали „Приятен ден” мълчаливо.

Изкачването на последните стъпала е все едно покатерване по въже от дупка и изведнъж всичко се променя. Даже странният тип се е отказал от мен. Космическата енергия не се притеснява от мъгла, ясно е. Влизам в магазин и срещам отдавна търсения цвят гланц за устни. Всъщност не съм го търсила реално, само си мислех за него. Овлажняващ. Още влага освен мъглата - не ми пречи. Минавам по Патриарха, завивам по Ангел Кънчев. Не завивам, направо прелитам. Кроасан със сирене от Й(Дж)ован – топъл. Бонус - резен щолен с аромат на канела. Обичам бонуси, щолени също. По Неофит Рилски мирише на кафе, любезни шофьори ми правят път и ми се усмихват. Сигурно е заради гланца. Приятно. Ходенето пеш сутрин може да бъде едно от най-свежите неща, усмивките също.

Пристигам в магазина и установявам, че нямам нет. Да не бъдем максималисти. Правя си Мариаж Фрер, пускам си Френч кафе и слагам още от новия гланц. Много приятно. Малко след това дойде и нетът.

Пожелавам ви хубав ден! Не винаги е така, както изглежда;-)

Moulinex Fresh Express

2011-12-08T14:19:00.001+02:00

В средата на октомври в ресторант "Кактус" се състоя представяне на новия уред на Moulinex - Fresh Express - компактна мини-резачка за домашна употреба. Барманите от Flair Temptation и главен готвач Иван Манчев представиха атрактивно възможностите на уреда на място, а специалистите по хранене Еat4Fit Ира Банковска и д-р Валентин Добринов представиха последните тенденции в суровоядството в световен мащаб.

Проведе се и кулинарен конкурс за рецепта, приготвена с помощта на уреда, в който имахме възможността да опитаме най-разнообразни ястия.

Най-общо идеята на уреда е да пести време, усилия и инциденти с ножа, като реже на ситно и рендосва вместо вас всякакви продукти - от моркови до пармезан. Разполага с 5 приставки, малък и компактен е, удобен за съхранение и почистване.
В края на събитието всеки от присъстващите получи приятна изненада - огромна керамична купа с пресни зеленчуци. Moulinex Fresh Express би се справил с тях за секунди :-)

Идеален дом

2011-12-06T08:59:00.000+02:00

Предварително се ивинявам, че няма да успея да вкарам много коледен дух в блога този месец и да ви залея с лампички, звънчета и елени. Все още не мога да възстановя нормалния ритъм на публикациите, но се надявам сред хора от коледни песни това да не се забележи;-)

Ще се опитам да компенсирам с един материал за списание Идеален дом, чийто нов брой излиза в края на тази седмица. Благодаря на главния редактор Мариана Светославова за поканата и сътрудничеството!

Ето и няколко интересни предложения за украса на дома - лесни, ефектни и в естествени земни цветове. Признавам, че у дома все още не сме украсили и ще се възползвам от някои от идеите.
Успешна подготовка и не прекалявайте с Jingle bells и коледните сладки!;-)

Ангелска чудотворителница

2011-12-05T12:14:00.002+02:00

Още едно благородно и красиво събитие предстои през декември - благотворителният базар "Ангелска чудотворителница". Организиран от фондация "Искам бебе" и Организацията на жените военнослужещи с помощта на много добри, отзивчиви и талантливи хора. Домашно приготвени коледни сладкиши, ръчно изработени красиви предмети, много подаръци, професионални снимки и какво ли още не!

Аз ще бъда там, елате и вие!:-)

Кога? - 18 декември, неделя, от 11 ч. до 18 ч.

Къде? - Концертна зала на Военния клуб, София

Приходи от събитието ще бъдат дарени за двете каузи: в помощ на децата на загиналите военнослужещи и за семействата, които очакват сбъдване на своята мечта за дете.

Годишен благотворителен базар на IWC - Intenational Women`s club of Sofia

2011-12-02T16:47:00.002+02:00

Днес имах удоволствието да се запозная с една изключително мила дама, член на IWC Intenational women`s club of Sofia, които организират поредния годишен благотворителен базар. Близо 70 щанда с национални ястия от цял свят, ръчно изработени предмети, декорация за празниците, топли напитки, приятни хора, програма и много изненади - това ще можете да откриете в неделя на базара. Всичко на символични цени и за чудесни каузи.

Кога? - 04.12.2011 неделя, след 11.00 ч.
Къде? - Интер Експо Център
Такса вход: 3 лв
Осигурен е безплатен автобус, който тръгва пред Starbucks до НДК.

3

2011-12-02T00:07:00.004+02:00

Тази година забравихме да поръчаме специална торта.

Поканихме гостите в последния момент.

Не скрихме подаръка, за да бъде изненада.

Но пък погледът става все по-мъдър и прощава малките прегрешения. Защото знае, че поважнитенеща са само привидно по-важни. И няма по-важно от нея. Вече.

♥

Гастрол: Gastronome

2011-11-20T23:29:00.003+02:00

Това е нещото, което занимава времето и мислите ми повече от месец, неизбежно е да го включа и тук - понеже не ми остана време за гост и понеже денят почти съвпада с откриването на магазина .

Моите емоции и настроения около ремонта се колебаеха силно. Горе-долу в този ред:

- Ентусиазирана и пълна с идеи.

- Само пълна с идеи, без особен ентусиазъм.

- Леко отчаяна, че изобщо някога този ремонт ще свърши.

- На ръба да изоставя всичко и да избягам.

- Леко безразличие.

- Ентусиазмът се върна, идеите обаче се изчерпаха.

- Идеите се върнаха, умората взе връх.

Ръцете ми станаха като шкурка, ходех си небрежно с аромат на разредител и лак за дърво, на летището забелязах, че върхът на един сериозен кичур коса е бил омазан с латекс (!). Да ви кажа, въобще не ми пукаше, важен беше резултатът. Шегувахме се, че още малко ремонт и ще започна да псувам и да пия бира от сутринта:-) Е, за щастие не стигнах до този момент.

И така - с малко нерви, много колебания, малко гафове, много забавни моменти, доста труд и финално удовлетворение завършихме ремонтните работи. Искахме да се получи уютно, домашно, с естествени материали и нежни цветове. Не знам дали успяхме, но сме доволни. Защото всяко нещо излезе изпод ръцете ни.
За тези, които ни помогнаха в начинанието ще отделя специална публикация с благодарности , тип "раздаване на Оскари" на страниците на Gastronome:-)

Пожелавам ви да сбъдвате мечтите и идеите си. За да правите място за нови.

Хубава седмица!

Лампите - много важен акцент!Сътворени от майка ми в невероятно кратък срок♥

Шкафът. Беше кехлибарено жълтеникав, с врати. Махнахме вратите, три вида лак и се получи това. С функция декоративна.

Старата решетка от врата. Функция - отново декоративна.

Детайли от витрината. След като прекосих 1-2 пазара нарамила няколко кошници, цветарите започнаха да ми казват "колежке":-)))

Рафтовете.

Снимките. Скъп личен архив и спомени от Франция.

Не съвсем подредената стока.

И задължителните цветя.

Пасищно пиле

2011-11-17T08:58:00.004+02:00

Със сигурност през последните години сте чували ужасяващи неща за отглеждането на пилета - антибиотици, живот в критични условия, бързо охранване с различни позволени и непозволени вещества, инжектиране с вода и какво ли още не. Вкусът на пилешкото отдавна не е същия и веднага може да го сравните, ако приготвите супа от бройлер и домашно пиле - две коренно различни ястия.

Затова с интерес се отзовах на поканата за дегустация на пасищно пиле. Исках да го приготвя по семпла и ежедневна рецепта, без много подправки, за да се усети вкуса му. Избрах селска яхния със зеленчуци (моркови, чушки, сухи чушки, домати, магданоз, копър, лук) с гарнитура от ориз с шафран. Тази манджа, приготвена с бройлер просто не става вкусна. Така щях най-добре да усетя разлики, ако ги има. Сварих го предварително, за да получа бульон и да го използвам при приготвянето на яхнията.

Резултатът от дегустацията - по външния вид на голото пиле не установих кой знае какви разлики, все пак не съм специалист:-). За мен беше важен преди всичко вкуса. Пилето увря за нормално време, бульонът се получи ароматен (пилето пристига с глава и крака, можете да ги използвате за по-интензивен бульон), бях добавила моркови и магданоз. Свареното месо не е тричаво и сухо, а плътно и сочно. Знаете, че готовите пилета просто сварени трудно могат да се консумират, трябват им един куп подправки и допълнителна мазнина, за да се премахне усещането за стиропор. В случая това не е необходимо, можете да консумирате дори без сол.

Яхнията беше ароматна и доближаваща се до тази от домашно пиле.

Ето малко повече информация от производителя за начина, по който пасищните пилета се отглеждат и условията за доставка.

Ако имате интерес към дегустация, моля пишете на адрес :

pile@harmand.info
Отглеждането на пилетата е все още в тестов период, не могат да бъдат открити в магазинната мрежа.

Пилетата се доставят досущ като в магазина – без перушина и вътрешности, охладени, в тарелка.

Те са сезонни (заради консумацията на трева) и новият сезон ще започне през май догодина.

Отглеждат се на 168 км от София.

При интерес, можете да дойдете и да видите при какви условия живеят те.

Децата ви ще се забавляват - гледат различните животни, гонят и прегръщат пилетата и бройлерите (да, те са доста търпеливи, дори към вашите деца).

Историята на пилетата:

- Учителят ни е американският фермер Joel Salatin, polyfacefarms.com. Принципът му на отглеждане на бройлерите е в кафез без дъно, който стои върху трева и се мести един или два пъти на ден.

- На пода на курника е застлан дебел, 12-15 сантиметров слой талаш, за да им бъде сухо, топло и да не мирише.

- Първите 14 дни пилетата кълват:

§ пясък и камъчета, за да си напълнят воденичките

§ смеска „Стартер”, специално формулирана за първите две седмици на пилетата.

В отделни хранилки им сервираме:

§ „Кюспе” от отдестилирана пшеница, наречено дидиджиес (Distillers

Dried Grains with Solubles). Дестилериите „взимат” ферментиращото съдържание на зърното и от него остават само влакната, фибрите, микроелементите и високо съдържание на протеин.

§ Смлени ечемик и пшеница

§ Покълнали зърна от пшеница и ечемик. Кълновете са фабрика за витамини, ензими, лесно усвоими аминокиселини и захари, източник на калций и магнезий.

§ Но, ако ги попитате, деликатесът е червеният калифорнийски червей.

А като добавки:

§ калций, под формата на калциев карбонат

§ зеолит (също наричан диатомична пръст) – фин разпрашен минерал, едновременно източник на минерали и обезпаразител

§ пробиотик – специално култивирани "полезни бактерии", които поддържат оптимален здравен статус на животните и стимулират продуктивността им

§ разбира се, пясък и камъчета за воденичките им

За разлика от фуражните смески (представям си ги като смлени в едно супа, салата, основно и десерт) оставяме птиците да кълват каквото и колкото си искат. Може би така губим от скоростта на наддаване, но със сигурност печелим по-здравословно отгледано месо.

С какво се отличават пасищните пилета от останалите?

- На слънце и чист въздух, спят цяла нощ.

- На нова, свежа трева всеки ден. Хлорофилът е детокс лекарството им, а билките са естественият им антибиотик.

- Без ваксини, лекарства, хормони, стимуланти. Ако някое пиле не се чувства добре, го отделяме.

- Поемат естествени витамини (от кълновете и тревата)

- Отгледани са без стрес (на малки групи и в естествена среда)

- Не са обездвижени

- Червеите … не са гадни. Те са чисто и просто чист протеин.

- Цикълът на отглеждане е доста по-дълъг от индустриалните пилета - над 80 дни

Лионски дъжд

2011-11-15T09:51:00.003+02:00

В Лион бях ходила преди години, съвсем набързо, не си спомнях почти нищо. Този път пак беше набързо, но все пак успях да направя снимков материал за архива. По работа, съвсем експресно, с малко време за разходки и снимки.

През цялото време беше сиво и прихлупено, последния ден заваля и дъжд. Не обичам дългите и подробни пътеписи, тип "Мило дневниче", така че накратко - кокетен малък център по поречието на две реки - Сона и Рона, широка периферия и обилен трафик (за прекосяване от единия до другия край на града ни беше необходим около час и половина), красива стара част , прекрасни дантелени фасади и малки ресторантчета в ретро рустик стил.

Лион е известен с много неща. С братя Люмиер, Божолето, базиликата, операта и кулинарията - смята се за гастрономическия център на Франция и втория по икономическа сила град след Париж. Аз лично най-много харесвам местоположението му - близо до Италия и Швейцария, на почти еднакво разстояние от Лазурния бряг и Париж - невероятно удобен за дълги уикенди където си поискаш.

Имах един ден за снимки, половината от който валя тих и напоителен дъждец. Надявам се следващия път да ни огрее малко слънце и да се развихря:-)

Гастрол: Ивелина Чолакова/Damayanti с "Проект 365 - една година от нашия живот"

2011-11-13T23:25:00.003+02:00

Тя е от онези хора, които тъкмо си решил, че са изчезнали и хоп, появяват се внезапно, все едно от някой филм. От добрите. От тези, които помагат, съпреживяват, усещат, радват. Превръща обикновените неща в необикновени - с лекота и ... обектив. От хората, които биха отделили от времето си и биха направили нещо за теб. Просто ей така, без дори да те познават.

Ивето е с огромно сърце. Клише, което в нейния случай се изпълва със смисъл. Гостува ми с част от проекта "365", който започнахме почти заедно. Преди почти 1 година. За разлика от мен, тя го изпълнява доста по-стриктно, качва снимките абсолютно всеки ден и има търпението да ги придружава с текстове. Нейният 365 се превърна почти в риалити, толкова хора го следят и чакат поредния кадър! Образи, ежедневни неща, приятели, усмивки, тъга, срещи - това, което ни се случва всеки ден. Запечатано и разказано придобива смисъл и форма.

Иве, само едно ще ти пожелая - продължавай!

Работата на Дамаянти можете да видите на:

Damayanti & Lansky Studio

Damayanti blog
Проект 365 - част 1
Проект 365 - част 2

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фотографии и текст: Ивелина Чолакова

Здравейте на всички, които се отбиват при Мария!
Когато тя ме покани да й гостувам, трябва да си призная, че наистина се развълнувах :) Защото следя блога й от доста време, харесвам го и обожавам да чета за гостите й точно в тази рубрика. Никога не съм си представяла, че и аз ще бъда част от тях! (Благодаря ти, Мария!)

Имам няколко страсти. Най-големите и дълготрайните се оказаха фотографията и скрапбукинга. Фотографията е възможност да изразявам себе си. Може да се каже начин на живот и усещане. Начин да покажеш света около себе си през собствения поглед. Тя (колко хубаво и показателно, че е в женски род :) ) не е само едно щрак, а е миг от живота!
И точно заради това реших да опитам да предам нашия живот в 365 дни. Понякога скучен, понякога тъжен, но в повечето случаи положителен и приятен, както се оказа. Ако успееш да се вгледаш в малките неща.
Два пъти преди съм опитвала да стартирам такъв проект и двата пъти се провалях още на първия месец. И знаете ли защо? Защото не бяха публични :) Сега си давам сметка колко важна е за този проект мотивацията. Не личната, а вашата - на тези които го следите, коментирате и ми давате "крила" и кураж да продължа напред! Безкрайно съм признателна за това! Благодаря ви!

Това е година от живота на мен и моето семейство, която ще помним повече от обикновено, дори в дребни и простички детайли. Влад се прибира от работа с въпрос "Какъв ще ти е днешният кадър?" :) Децата също подпитват "Мамо, ти снима ли днес?" :) Давам си сметка, че доста голяма част от снимките в проекта не са нищо особено (като фотографии), но усещането от тях, всяка история разказана със снимката, е наистина нашия живот. Такъв, какъвто е.
Истината е, че благодарение на проекта направих неща, които в нормална ситуация не бих направила. Като например да изляза да полежа снимайки сняг в 7 сутринта. Вярно на 14-ти април, но все пак сняг :) Да снимам обикалянето на църква навръх Великден или да тичам в силен дъжд към морето за да го снимам бурно. Без да изпитам разочарование, че в момента, в който стъпих на пясъка, дъждът спря :) Дори започнах да експериментирам в кухнята, а това не е моята страст :))))
Често пъти не мога да се огранича само с една снимка и превръщам кадъра в колаж, който да събере повече усещания и да е подправен с повече емоции. В този проект освен семейството ми, са замесени и приятелите ми, страстите ми, вплетени са моите чувства и желания, неволите и загубите. Точно какъвто е един човешки живот. Шарен и разнообразен, тъжен и весел.
Както гласи една табелка, която виси на стената в нашата кухня:
Животът е такъв, какъвто си го направиш!

Гастрол: Иво/One2ten с "Лондонски улици"

2011-11-06T10:04:00.003+02:00

Иво вече ми е гостувал с едно свое пътуване до Мароко. Още тогава уговорката ни беше да подготви нов Гастрол, този път с улична мода от града, в който той живее - Лондон.

Обожавам Лондон и естествената му ексцентричност. Леко декадентски, крайно екстравагантен и извиращ от идеи, този град винаги може да поеме още мода без да изглежда натруфен. През последното ми пътуване до там бях решила папарашки да снимам минувачи с интересен стил, но на третата минута се отказах - обективът ми стана разноглед от "материал", трябваше буквално да щракам всяка секунда.

Благодаря на Иво за чудесните снимки и текст, Лондон винаги е вдъхновение!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Лондонски улици

Текст и снимки: Иво, http://eeveone2ten.blogspot.com/

Още помня първия ден, когато се срещнах очи в очи с Лондон. Сиво мрачно небе. Ниски, сгушени сгради, сякаш приклекнали от тежестта на облаците. И хора. Тълпи от хора, забързани в хаотичното ежедневие. В бързината се откроява сянката на момче. Червено сако и чорапи, сини дънки, бяла риза, бежова папийонка. „Брей, колко е стилен!” - ми минава през ума. В желанието си да го проследя с поглед, пред очите ми изскачат две момичета. Тънки високи токчета, къси мъжки ризи на райета, вълнени палта и голи крака. Да, голи крака на 10 градуса! Премръзнали, но стилни. След тях банда пънкари, скрити в черни кожени якета и панталони, раздърпани тениски, тежки обувки тип танк. И обеци - колкото поискаш, и където поискаш. Жена пред мен сяда в метрото, прибира балеринките, вади платформите, слага си една спирала и червило. Облечена е в стилна къса впита рокля с едно рамо. Готова е даизживее поредната петък вечер.

След половин час очите ми са пълни, съзнанието зашеметено. Току що съм минал ревюто на живота си. Моделите са дефилирали скорострелно. Не десет, не двадесет, а стотици, хиляди.

На следващия ден ревюто се повтаря. Нови комбинации, нови хора, нови идеи, все така силно индивидуални, изпъкващи сред гъмжащата тълпа. След това отново, и отново, и отново. И до ден днешен е така. В забързаното ежедневие, по път за работа, очите се пълнят, а във вените пулсира възхищение. Няма друг град, където толкова разнолики хора да си пасват заедно така добре. Толкова различни поотделно, така сплотени заедно. Няма друг такъв град. Лондон е единствен...

Тема: за нещата, които ме изненадват приятно

2011-11-02T09:28:00.008+02:00

Винаги са ме дразнили приповдигнатите призиви от типа "Да се усмихнем на света", "Да се радваме на живота", "Да не спираме да мечтаем", "Да запазим детското в себе си", блаблабла клишета, които толкова отдавна са загубили смисъл и така са се изтъркали, че чак сектантски ми звучат. Готовите лексиконни фрази обикновено не подобряват нещата, тъкмо обратното.

За сметка на тях обаче има едни дребни и минатюрни неща, които те карат да повдигаш вежди и да сумтиш от удоволствие. Изненадват те, въпреки че си ги виждал и чувал хиляди пъти, не са нищо ново и "УАУ" интересно. Ако не ги забелязваш и не ги формулираш от време на време, започват да се изплъзват. А това не е добре.

- плътният вкус на червеното вино - след като цяло лято си се мъчил да заобичаш бялото. Отново.

- джонленънките ми в подготвителен клас. Преди 1-2 години пак бяха актуални. Тогава или съм била свръх модерна или безнадеждно ретро, но много се гордеех с тях.

- актьорът от кукления театър в Заимов, който ужасно много прилича на Клайв Оуен, честно. "Аладин" е постановката, гледали сме я два пъти. Не заради мен, Мартина настояваше;-)

- ароматът на препечени сухи чушки - няма по-зимен и уютен от него. На село, на студ, на пушек, на топла супа, не печка с дърва.

- позвъняване от любим човек точно когато си грабнал телефона да му се обадиш - някакво такова усещане за всемирна телепатия ме обзема.

- космическата енергия сутрин - хората, които прагматично и здраво са стъпили на земята винаги ми се смеят за тази енергия. Обаче я има. Особено ако вечерта е била приятна, чуваш музика отнякъде и знаеш точната посока. Само сутрин се получава, до към 9, обикновено след душ и преди работа.

- ароматът на дрехи, съхнали на чист въздух и слънце - направо в парфюм трябва да го превърнат, безценен!

- калинките - намирането на калинка винаги ми носи някакво страшно инфантилно умиление, за което нямам обяснение. Все едно ще ми разкаже нещо супер интересно или ще ми даде отговор на важен въпрос.

- хората, които се смеят на шегите ми - веднага ми стават симпатични, толкова е приятно да си мислиш, че си духовит.

- прясно изпеченият хляб - този аромат може да ме опияни, зарадва, да ми внуши, че всичко е наред. И той на парфюм!

- картичките - обожавам хартиени картички. Не виртуални, електронни, мигащи, пеещи, а най-обикновени хартиени, в плик, по пощата. Еуфорията ме държи с дни.

- мисълта, че вечер някой ме чака - може да ме накара да се подхилквам цял ден.

- гласът на майка ми - винаги се изненадвам колко моят прилича на нейния и винаги ми става хубаво като го чуя. Нейния, не моя.

- цветя, които миришат - обикновено пролетните - зюмбюли и фрезии, момини сълзи също.

- да влезеш от студено на топло - нещо толкова семпло и в същото време толкова изненадващо приятно. Всеки път.

- когато някой е свършил нещо добре - такъв неописуем комфорт и дори щастие - у него, че се е справил, у теб, че си го оценил и си станал свидетел. Празник направо!

- когато помоля Мартина да донесе нещо (в случай, че е в настроение) - прави го толкова всеотдайно, важно и значимо, чак ти идва да го заснемеш.

- когато същата тази Мартина до вчера е казвала някоя дума грешно, а днес правилно - с всяка поправена грешка пораства. И се отдалечава...

- любовните бележки - тоооолкова старомодно и толкова сълзливо, че чак трогателно. Ако имат и декоративен елемент и декларативен характер - ехей, нещата са повече от любовни!
- внимание от хора, които не познавам лично - безценно и винаги трогателно.

Мога да изреждам още дълго. Обаче от много писане ме е страх да не спра да се изненадвам. А това не би трябвало да става.

Фотоконкурс

2011-11-01T10:35:00.000+02:00

За тези от вас, които имат желание да участвае във фотоконкурс:

Организатор: програма "Култура" на Столична община
Срок: до 21 ноември
Темата: „Отражения на културното наследство във всекидневния живот на София
Подтемите: Древният град, Зеленият град, Шареният град, Модерният град. Важно е да бъдат пресъздадени духа и атмосферата на София и отразени любимите маршрути, гледки и преживявания на авторите.
Награден фонд: 2000 лв

Можете да изпращате снимките си на адрес: photo@sofia-city.info
За повече информация и въпроси: http://www.sofia-city.info/

Гастрол: Ирина Купенска/Sunshine`s kitchen с "Френски макарони с бял шоколад и сушени малини"

2011-10-31T08:32:00.001+02:00

Ирина е в ранните си 20. Признавам, че по това време понятието "кухня" за мен се изчерпваше с кафе и някое и друго сварено яйце. Тя е толкова талантлива и толкова млада, че няма начин да не приемете това, което прави като призвание. Сладкарството изисква страхотно отдаване, търпение, внимание към детайла, въображение, усет за хармония и красота. При всяка публикация на Ирина си казвам - ето това е връх! И всеки следващ път върхът става все по-висок. Изящни неща твори. Просто нереално красиви и изпипани. Съвсем скоро се уверих лично, че са и божествено вкусни.

За гостуването си (което виси във въздуха от доста време;-), се надявах Ирина да приготви прословутите макарони (macarons, не паста!). Този нежен френски десерт, който толкова много харесвам и не пропускам възможност да опитвам нови и нови вкусове. Уверявам ви, че нейните макарони не отстъпват по нищо от тези на известните парижки сладкарски къщи. Крехки отвън, сочни отвътре, изключително ароматни и с перфектна визия!

Ирина, продължавай в същия дух, толкова талант ще избухне на подходящото място;-)

Страницата на Ирина можете да посетите на адрес: http://sunshineskitchen.com/

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Ако се разхождате по някоя френска уличка, няма как да останете безразлични към кокетните малки сладкарници, чиито отрупани с вкусотии витрини, те приканват да влезеш и да ги опиташ. Наред с изобилието от различни видове сладки, пастички, малки торти и къпкейкове, един десерт се откроява от всички останали. Изящен, цветен, крехък, луксозен като скъпо бижу. Това е френският макарон, който пленява с перфектна визия и един наситен, ароматен, изключително специфичен вкус.

Макароните са най-популярния десерт във Франция и най-популярния френски десерт по света. Въпреки това, произходът им е спорен и според някои, макароните са създадени в Италия, а през 16-ти век сладкарите на Катерина Медичи (която се омъжва за Анри II) ги пренасят във Франция. По онова време, макароните са представлявали чисто и просто бадемови сладки, наподобяващи днешните амарети. Не са били оцветявани, нито са имали пълнеж. Едва в началото на 20- ти век, сладкарите от световноизвестната сладкарска къща Ladurée, решават да слепят два макарона със шоколадов ганаш, създавайки това, която днес наричаме френски макарон.

Освен вкусни и ефектни, макароните са изключително капризни и се смята, че приготвянето им е висш пилотаж в сладкарството. Е, аз не съм професионален сладкар, но обичам да приготвям макарони и за щастие ми се получават добре. Затова ще се радвам да споделя с вас моя опит и знания, за да се убедите, че технологията не е толкова сложна, колкото звучи.

Перфектният макарон има гладка, лъскава повърност и красива поличка/краче. Когато се отхапе от него, горният слой е хрупкав, а вътрешността - мека и дъвчаща. Има ясно изразен бадемов вкус, който в съчетание с различните видове пълнежи, прави макарона един наистина специален десерт.

И преди да пристъпя към рецептата и технологиите на приготявнето, ще напиша някои от основните правила, които трябва да се спазят, за да се получат красиви и вкусни макарони.

1/ За приготвянето на макарони се ползват остарели белтъци. Те трябва да се отделят от жълтъците и да се съхраняват поне 2 дни в хладилник, или за 24 часа на стайна температура, като съда се покрива с прозрачно фолио и се правят няколко малки дупки. Причината, поради която се ползват остарели белтъци, е че те се втечняват, правейки разбиването им по-лесно, а самия меренг (белтъчния крем) по-стабилен. Ако се ползват белтъци от хладилник, те задължително трябва да се извадят най-малко 2 часа преди пристъпване към рецептата, за да се климатизират.

2/ Задължително е точното измерване на продуктите с помощта на електронна везна. При тази рецепта не могат да се използват мерки "на око", с чаши и лъжици, тъй като всеки грам е от значение.

3/ Разбиването на белтъците се прави в идеално чиста и подсушена метална (желателно) купа. Ако има мазни остатъци или дори една капка вода, белтъка няма да може да се разбие.

4/ Бадемовото брашно и пудрата захар се пресяват няколко пъти. Първо поотделно, после заедно. Наистина е важно да се спази тази стъпка, защото и в бадемовото брашно, и в пудрата захар, се съдържат по-едри частици, които биха могли да нарушат консистенцията на сместа.

5/ Към разбитите белтъци се прибавя на части бадемовата смес и с шпатула се разбърква внимателно. Методът на английски е folding, което в директен превод значи прегъване. Технологията е следната: загребва се смес, обръща се и се изтегля към стените на купата. Това повторение се прави 10-тина пъти, след което тестото се пробва дали е готово. Взима се малко количество от него и се поставя в чиния. Ако сместа формира връх, който не изчезва за 5-6 секунди, сместа им нужда от още разбъркване. И обратното, ако сместа не формира връх, или формира, но той изчезва за няколко секунди, значи е готова. Ако се прекали с разбъркването, сместа ще се втечни, което е фатално за макароните.

6/ Макароните се пекат в здрави и с гладка повърхност тави. Ако вашите са тънки, можете да се опитате да ги слепите две по две, за да получите по-дебело дъно. Хубаво е да се начертаят кръгове с молив върху хартията за печене, за да могат да се шприцоват равни по големина макарони. След време това не е нужно, тъй като ръката свиква да контролира шприцоването, но в началото, този трик е доста полезен.

7/ След като макароните са шприцовани върху хартията за печене, се оставят за 30-40 минути на стайна температура, за да изсъхнат и да хванат коричка. Това се прави, за да предотврати евентуално напукване на макароните.

8/ Идеалното време за печене на макарони зависи от всяка фурна. Същото се отнася и до температурата. При мен макароните са готови за 16 минути, при температура от 150 С°. Ако имате термометър за фурна, използвайте го, за да постигнете оптимални резултати. Също така е добре да се наблюдават макароните по време на печене. Ако се забелязва промяна на цвета, значи температурата е по-силна от необходимото или пък макароните са вече готови и трябва да се извадят, в противен случай, ще изгорят и потъмнеят.

9/ Ако след изпичане, макароните не могат да се отлепят, хартията леко се навлажнява отдолу и се оставя за 30-40 секунди. Парата, която се образува, спомага за лесното отлепване на макароните. А следващия път, времето за печене се увеличава с 1-2 минути, защото трудното отлепване на макароните е знак, че са имали нужда от още малко време за печене.

10/ След като макароните са слепени с пълнеж, се прибират в плътно затворена кутия и се оставят в хладилника за поне 24 часа. Тази стъпка е изключително важна, защото макароните трябва да отлежат, за да се обединят всички вкусове - този на черупките с този на крема. Това е като да направите бисквитена торта и да я изядете веднага, без да сте оставили бисквитите да омекнат и крема да попие в тях. Няма да бъде особено вкусна, нали?

Френски макарони с бял шоколад и сушени малини

Продукти за макароните:

90 г остарели белтъци

щипка сол

40 г кристална захар

200 г пудра захар

110 г бадемово брашно

няколко капки розова сладкарска боя

Белтъците се разбиват на пяна с щипката сол и се добавя по малко от кристалната захар. Разбиването продължава до образуването на лъскав и стегнат белтъчен крем. Не бива да се увличате, защото има опасност макароните да станат сухи и чупливи. Ако белтъците започнат да отделят вода, значи сте прекалили и трябва да започнете отново. Слага се боята и се разбърква леко.

Бадемовото брашно и пудрата захар се пресяват 2-3 пъти, докато се получи идеално фина пудра. Измерването става СЛЕД като продуктите са пресяти. Аз лично си претеглям в началото по около 10 грама повече и след това отново измервам, за да съм сигурна че всичко е както трябва.

Към белтъците се добавят на 2-3 пъти сухите съставки и се разбърква внимателно, докато се получи гъсто тесто, което трябва да се спуска от шпатулата на плавни вълни. (т. 5 от съветите)

Готовата смес се пълни в пош с кръгъл накрайник и се шприцова върху хартия за печене. Макароните се оставят 30-40 минути, за да изсъхнат и да не лепнат при допир.

Фурната се загрява на 150 С и макароните се пекат за 15-16 минути, след което се изваждат, оставят се да изстинат за 5 минути и се прехвърлят върху метална скара до пълното им охлаждане.

Продукти за шоколадовия ганаш със сушени малини:

100 г бял шоколад

100 г сладкарска сметана

10 г сушени малини

Шоколадът се начупва в купа. Сметаната и малините се поставят на котлона и когато течността започне да завира се отстранява и излива при шоколада. Разбърква се, докато се получи лъскав, хомогенен крем и купата се покрива със свежо фолио. Оставя се да стегне в хладилника до нужната консистенция.

Подготвят се по 2 черупки за всеки макарон, като е желателно да бъдат с еднакъв размер и големина. Върху едната черупка се слага малко количество от ганаша, а с другата черупка се притиска отгоре, за да се слепи. Така се процедира с всички останали черупки.

Готовите макарони се прибират в кутия и се съхраняват в хладилник за 24 часа. След това са готови за консумация.

Много благодаря на Мария за поканата да гостувам в прекрасния й блог и публично й се извинявам, че толкова време отлагах материала. Реших да изкупя греха си, като й подаря тази розова кутийка с макарони :-)

Нашият Gastronome или началото на един нов проект

2011-10-28T14:19:00.001+03:00

Много се вълнувам да обявя един нов проект, този път не лично мой, а семеен.

В момента сме в трескава подготовка и възнамеряваме да стартираме в средата на ноември.
Не знаем дали е най-подходщия момент, но сме длъжни да опитаме.

Силно се надяваме на вашата подкрепа и присъствие, така както сте го правили на страниците на този блог досега.
За което ви благодаря от сърце, наистина!

*Повече информация в страницата на магазина: www.frenchgastronome.com

Х Tattoo fest 2011

2011-10-26T13:54:00.005+03:00

На 8-ми октомври се проведе десетото издание на Tattoo fest-a. Определено запомнящо се събитие, признавам, че на подобно не бях присъствала. Теоритично бях подготвена - много харесвам Kat von D и едни от малкото телевизионни предвания, които следя, са тези за тату студия. По себе си нямам нито една татуировка, просто ми е интересно.

Та, за тату феста - много татуиращи се и татуирани хора, концерт на няколко групи, демонстрации и конкурси за различни видове татуси, екстремно шоу на испанците A SANGRE FRIA (трудно се шокирам, но това е нещо наистина екстремно), ревю на готик дрехи и аксесоари, щандове на чужди и български студиа, Miss Tattoо и много други мероприятия през деня.

Цял един отделен свят, със свои правила, философия и естетика. Хора, за които болката е преодоляване, предизвикателство, наука. Хора, които се изразяват по различен от общоприетия начин и имат куража да го правят. Ако не ги разбирате, поне не ги съдете.

Благодаря на Драга Сапаревска за поканата!

Премахване на татуировки с лазер

Конкурс за Miss Tattoo

Драга Сапаревска в ролята на водещ

Гастрол: Магдалина Генова/Гладната акула с една есенна нормандска рецепта

2011-10-24T08:59:00.003+03:00

Магдалина е част от емблематичния "Нож и виличка", който се вихреше из интернет пространството докато повече (да не кажа всичките) от сегашните кулинарни блогове бяха просто аромат в чинията. За съжаление започнах да го следя малко преди да преустанови дейност. За радост, се мултиплицира в два отделни блога. Единият от които - "Гладната акула". Харесвам го, защото приема храната като удоволствие, а не просто като необходимост. Защото е прям и списван без излишни претенции и опити за надскачане. Защото уважава домашно приготвената храна. Защото не се страхува да експериментира. Защото не се притеснява да си признае когато експериментите не са дотам успешни.
Семпли, ароматни и вкусни неща с истински продукти, поляти с отиващия им алкохол, нови и интересни храни , идейни места, тематични събития (по които често се засичаме с Магдалина) - това е най-общо"Гладната акула".

Можете да проверите дали все още е гладна на адрес:http://www.hungryshark.eu/

Отскоро се подвизава и в предаването на БНТ "Григорови - животът и други неща" със собствена рубрика, отново на тема кулинария. Не готви обаче, а разказва. Всяка събота между 9-10,30 ч.
Магдалина е автор и на още един блог, на политическа и социална тематика - Нервната акула. Та, какво по-подходящо време за нейното гостуване от ден след изборите;-)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Свенско печено с хаш от картофи и ябълки и сос от боровинки

Когато преди почти година обещах на Мария да й гостувам, изобщо не си представях, че ще мине зимата, пролетта, лятото и отново ще дойде есента. Знам, знам, че не съм от най-бързите, но пък поне имам добър повод да приготвя нещо есенно – нормандско със задължителните свинско, ябълки и сайдер. Менюто включва печена свинска плешка, сервирана със сос от червени боровинки и хаш от ябълки и картофи.

За соса: Необходими са ни преди всичко около 250 грама червени боровинки. Разбира се, чак след като приготвих соса разбрах, че европейската боровинка не била като канадската, от която правят сос за Деня на благодарността в американските филми. Моят се получи доста стипчив, като трънка, за сметка на това е много ароматен, навяващ усещане за планина, север и бабини рецепти.

В тиган загряваме едновременно боровинките, 100 мл бяло вино, към 200 г захар на кристали, няколко листенца прясна мента и няколко портокалови корички. След като сместа кипне, я оставяме да поври още 10 минути. Когато плодчетата започнат да се пукат, сваляме от огъня и леко намачкваме с вилица.

За хаша: Не се наемам да търся точен превод на „хаш”, затова по същество – нарязваме на кубчета 2 средни картофа и 2 средни хлебни ябълки. Бланшираме картофите за около 10-ина минути в силно подсолена вода. Загряваме в тиган 2 суп. лъжици масло, в което добавяме глава ситно нарязан лук, картофите, наситнена люта чушка, риган, кимион и черен пипер. Бъркаме на огъня още 10 минути, след което добавяме нарязаната ябълка, сол и чаена лъжичка кафява захар. Сваляме от огъня след около 2-3 минути.

За свинското: Избираме си цяло парче свинско месо по вкус. Аз лично предпочитам врат, но реших, че така и така в хаша има достатъчно холестерол, поради което този път взех парче плешка без тлъстини. В саханче счукваме различни сухи подправки – бял синап, черен пипер, розов пипер, кориандър, бахар, дафинов лист, кимион, малко чили, морска сол и каквото друго реши човек. В силно нагорещен тиган запечатваме месото от всички страни без мазнина, след което го намазваме със зехтин. Втриваме сместа от подправки и увиваме плътно във фолио. Печем около 50 минути на 180 градуса, като при желание можем накрая да оставим месото да се позапече малко, до приятен кафеникав цвят.

Сервираме докато всичко е още топло заедно с бутилка нормандски крушов сайдер. Разбира се, червеното вино също е чудесен придружител, а за да е пълен холестеролния разкош, поднасяме накрая сирена и още вино.

Алкохол и други зависимости

2011-10-20T22:56:00.003+03:00

Влизам в книжарницата на Графа. Питам за новата книга на Калин Терзийски. Внезапен лапсус и "Терзийски" става "Терзиев". Консултантката ме гледа неразбиращо: "Ми, всичко ново е там". Показва "там" с поглед. И с лапсус, и без, явно не знае какво търся. Излизам.
След 100 метра сядам в Лайм. Имаме среща с И., ще обсъждаме важни неща. Уж чета менюто, което знам наизуст. Тъкмо се нервирам, че нищо не направих с книгата на Калин Терзийски, обръщам се наляво и го виждам на съседната маса. Съвсем съседната, един поглед разстояние. Чак сюрреалистично. Пие само кафе. Слава богу! Очите му се срещат с моите. Моите - гузни, че са му объркали името в книжарницата. Неговите - блуждаещи. Идва ми да му кажа "Здрасти!", обаче решавам, че е тъпо, на масата му има жена. Какво да направя? Пишеш добре, евала? Да го тупна по рамото? Да го черпя нещо? Не върви. Докато премислям кое е най- логично, той изчезва.

"Писането на Калин Терзийски е стреснато, трогнато, очаровано. То е бавно и прецизно. Като видра, плъзгаща се по леда" - казва Тома Марков за него. Добавям, че ти се иска да го цитираш през 2-3 изречения.

Днес прекарах един ярък следобед и пулсираща вечер насаме с него. И с червено вино. Не от 2.50, но пак червено. Ако не бях влюбена в друг, щях да се влюбя в него. От хората, които ти идва да заключиш в тясна стая и да си говорите с дни. Хората, които вълнуват. И движат. И ти идва да ги тупнеш по рамото и да изпушите една цигара заедно. Ей така, от солидарност, въпреки че не пуша...Вече.

Лични стайлинг консултации с Роди

2011-10-20T09:32:00.002+03:00

Със сигурност си спомняте Радостина Радичкова - Роди, която ми гостува преди време с един вдъхновяващ материал. Отскоро тя съдейства за провеждането на една съвсем нова за България услуга - личните стайлинг консултации. Ако не знаете какво да облечете, ако не сте сигурни какво ви отива, ако се колебаете за конкретно събитиес дрескод, тя е насреща. В Mall of Sofia, в рамките на 1 час е на разположение на клиента, записал си предварително час. Набелязват магазин или два и според желанията, работят върху сетове в тенденция, ако клиентът се интересува от мода. В случай, че трябва да се прикриват дефекти, се правят сетове с различни пропорции, с различни цветове и десени. Ако има конкретен повод и клиентът търси нещо специфично, Роди съдейства да се намери бързо и без загуба на време точните неща. Работи се и в рамките на бюджет. Индивидуален подход в неформална обстановка - идеално обгрижване по време на пазаруване.

* Консултациите са всяка сряда от 16 - 19 часа и събота от 14 - 17 часа. Предварителни записвания - на телефоните на мола. Няма ограничения на пол, възраст.

Снимка: Mall of Sofia

В момента (и утре включително) тече и събитието Фотоесен, с музика и импровизирани фото студия, оборудвани така че да дават представа за това как се случват истинските фотосесии с модел, фотограф, фризьор, гримьор и стилист. Чрез тях ще се показват и тенденциите за новия сезон, алтернатива на до болка втръсналите ревюта.

снимка: Mall of Sofia

Откриване на Sopharma Business Towers

2011-10-18T12:05:00.003+03:00

Официалното откриване на Sopharma Business Towers (ул. Илиенско шосе 11, до КАТ) се състоя на 6-ти октомври. Бизнес центърът има търговска площ от 11000 кв.м и офис част в двете сгради ( 19 и 22 етажа). Кулите са характеризирани като "умни сгради" - ползват енергията на слънцето, вятъра, естествената температура на почвата и подземните води.

За откриването - обичайните познати лица, сиви костюми, известни клиенти на пластичните хирурзи, характерната суета и чупки, лошо гледащи охранители - всичко в реда на нормалното:-)

Изключителен кетъринг - над 20 вида хапки и фингър фууд, разнообразни напитки и перфектен сервиз. Попяха ни Мария Илиева, Белослава♥, Миленита и Орлин Павлов, балет, класическа музика и приповдигнато настроение.
Понеже кулите са точно до спирката на метрото и понеже не се бях возила на нашенското, решихме да се приберем по този начин. Тъкмо се отърсихме от светските трепети. Хубаво нещо е метрото - бързо е и отрезвява;-))

Бяхме там по покана на нашите приятели от Орнамент. Пожелавам им много късмет и успех с новия магазин!

Гастрол: Тея Дия

2011-10-17T00:02:00.007+03:00

За Тея ми беше споменавала приятелка. Пишела. Добре. Имала блог. Вдъхновявала. Хубаво... После виртуалните ни пътища се засякоха покрай общи познати и разбрах, че горното е вярно. Съвсем вярно!

Често интересният стил на писане е малко или много самоцелен, престорен, нарочен. При Тея не е така. Тя не просто пише интересно, тя мисли интересно. Пряма е. Мъдра. Дълбока. Усеща. Напипва. Осмелява се. Понякога се разголва до екхсхибиционизъм, понякога се навлича с 10 ката дрехи. Но си е пак тя. От хората, които постоянно водят със себе си своето дуенде, моджо, харизма или както там изберете да го наречете. Не на каишка, пуска го свободно и то винаги се връща при нея.

Тея, истинско удоволствие е с теб! Пожелавам ти само сбъдване!:-)

Нейните мисли можете да посетите на адрес: http://teyadiya.blogspot.com/

Снимка: личен архив

За любовта

Писането като любов и любовта като писане. В случая е едно и също нещо, защото канализирам чувствата си в текстове. После двете неща почват да се хранят едно от друго и това е прекрасно, защото понякога усещаш почти физическа сила. Преди време казах на съпруга си, че искам да се будя и да го материализирам в изречения; все още го мисля. Бях прочела някъде, че писането е единствения начин да преодолееш мъжа. Съгласна съм – дори преодоляването да не включва забравяне или лекуване на рани, с писането чувствата се асимилират пълноценно и дълбочинно. Абе хубаво е.

За музата

В Да прелъстиш демона Ерика Джонг пише : „Възбудата от писането понякога води до секс или поне до автосекс, под което нямам предвид секс в автомобил. Възбудата от думите може да стимулира телесните сокове. И защо не? Нажежената до бяло топлина, която прави така, че думите да се събират на страницата, влияе и върху хормоните. Когато усещам, че говоря моята истина, жлезите ми също пламват. Музата ни чука." Често пъти не знам какво искам да кажа преди да съм го написала. Музата до голяма степен е пристрастеността ми към езика. Любовта към даден мъж естествено винаги си проправя път, но често шляпа по кални пътеки и някакви необятни черноти на съзнанието, което от своя страна произвежда мрачни текстове. Любовта към езика обаче е бяла като изпрана с ариел 3D покривка.

Снимка: личен архив

За хората

Идеята да бъда публикувана е едно от най-плашещите неща. Страх от отговорността към хората, които ме четат и харесват и неизменно от тези, които ме четат, въпреки че не ме харесват. Затова съм блогър – никой не може да каже, че пиша „висока литература” и аз съм ставам супернеуязвима. Правя каквото ми е на сърцето. Хората слабо ме интересуват, защото ничие мнение не е меродавно, още по-малко аз търся такова. Те нарушават свободата ти и неволно ти налагат цензура. Не че са виновни, но това е рискът за пишещия. Тези, които попадат в блога ми невинаги спазват хигиена – понякога посягат към текстовете ми, присвояват си това – онова. Ето ти още един риск. И така, продължавам да бъда мнителна към хората. Ако бях „на хартия”, щеше да е далеч по-лесно. Но дотогава свободата на словото е много надценена.

За блогърите

Чудесни същества виреят в блог-пространството. Блоговете, които истински ме вълнуват са предимно фотографски, плюс по-малко от 5 поетични. Харесвам пишещи хора, които не изпитват комплекс от стила си и не копират този на някой от блогрола им. Индивидуалисти, луди, безкомпромисни, остри, критични, нелогични хора. Такива, които не признават мерена реч, норма, форма и т.н. Това са хора, които не пишат блог, за да събират съвети за справяне с житейски проблеми и за да търсят човешка емпатия. Обичам симпатяги – леко, приятно и запомнящо се.

Снимка: БАЛЕВСКИ Фотография

За учителите

Всички писатели, които избират простотата вместо тежката артилерия. Важно е да можеш да говориш дори за грозни неща по красив начин. Да е красиво, без да е натоварено. Да е фино и ненатруфено. Да няма претенция за величие. Да е мъжко – прямо, неметафорично, лесно-назоваемо.

За това, без което писането не може

Удоволствие. Наслада от храна, секс, алкохол, пътувания, истеричен смях, кратки моменти на лудост. Мърдат ни, ритат ни задниците, много е яко. Обикновено посвещаваме писането си на едно от тези неща (или на липсата му). Удоволствията обживяват текста.

За мъжете

Защото в крайна сметка в центъра на всичко има един мъж. В брадата на моя има няколко нюанса русо, чак до медно. Понякога ми прави кафето сутрин, понякога не го прави. Друг път оставя зарядно в контакта, без да е включено към телефона/ компютъра. И спорим. Ако не беше той, нямаше да се опитвам да стигам до своя център, защото щях да съм само повърхност.

Мъжете притежават онази сила на съзиданието, която малко жени владеят. Те провокират, двигатели са. Затова често пъти са гении. Те поставят начала. А ние, жените, ги анализираме.

Снимка: БАЛЕВСКИ Фотография

Гастролирах по светлите поляни на блога на Мария. Много е красива тази Мария. И нямам предвид само очевидната красота. Рядко пълноводен човек. Благодаря й!

Вишисоаз (Vichyssoise)

2011-10-16T16:35:00.002+03:00

Въпреки сложното си име, Вишисоаз е студена супа с елементарни продукти и познати вкусове. Различен е единствено начинът й на сервиране – най-често студена, консумирана в летните месеци и подходяща алтернатива на таратора и гаспачото.

Не се заблуждавайте от френското й заглавие, тази супа е американска и ако си я поръчате във Франция, биха ви изгледали доста учудено. Твърди се, че е създадена през 1917 г. в Нюйоркския „Риц” от френския майстор-готвач Louis Diat. В един горещ летен ден, той се замислил за студената супа от праз и картофи, която майка му приготвяла когато бил дете. Така се родила Вишисоаз, кръстена на градчето Виши, от чийто район бил готвачът.

Студените супи са много популярни в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Били приготвяни за разхлаждане и освежаване през летните месеци, от различни сезонни зеленчуци, с добавка най-често сметана и свежи подправки.

Този вариант на Вишисоаз е по-лек от оригиналната рецепта, в който количествата сметана и масло са значително повече. Можете да срещнете рецепти и с добавка от бяло вино, мляко, различни подправки. Пригответе я според вашия вкус, с тези продукти гафове трудно може да допуснете.

В различните райони по света познати солени варианти са:

- Гаспачо (gazpacho) – Испания – домат, краставица, лук, чушка, чесън, оцет, зехтин, вода, хляб

- Салморехо (salmorejo) – Южна Испания - домати, хляб, чесън, зехтин и оцет

- Окрошка – Русия, Украйна – краставици, пресен лук, яйце, варени картофи, месо, сметана

- Ахобланко (ajoblanco) – Южна Испания – чесън, хляб, бадеми, вода, зехтин, оцет

- Борш – Украйна, Русия, Полша – червено цвекло, картофи, моркови

И сладки десертни супи:

- Супа от червен боб (red bean soup) – Китай, Япония, Корея, Виетнам – червен боб, вода, кора от мандарина

- Гинатаан (Ginataan) – Филипини – кокосово мляко, плодове, мляко, тапиока

- Супа от вишни (Sour cherry soup) – Унгария, Германия, Полша – вишни, захар, сметана

Продукти за 4 порции:

· 3 с.л. масло

· 4-5 ч. чаши нарязан на кръгчета праз (само светлата част от около 4 стръка)

· 1 средна глава лук, нарязана на ситно

· 1 кг. сурови картофи, нарязани на кубчета

· 6 ч.ч вода, зеленчуков или пилешки бульон

· сол и пипер на вкус

· 1/2 ч.ч течна готварска сметана

· Прясна мащерка или див лук за гарниране

Начин на приготвяне:

1. В голям съд или по-дълбок тиган с дебело дъно разтопете маслото на среден огън и го загрейте докато започне да става на мехурчета. Оставете го още малко до леко покафеняване.

2. Изсипете нарязаните праз и лук. Разбъркайте. Намалете огъня и оставете докато зеленчуците станат прозрачни и омекнат.

3. Прибавете нарязаните на кубчета картофи, посолете и залейте с бульона (горещата вода). След завиране намалете огъня на средна степен и оставете около 30-40 минути на полузатворен капак. Отстранете от огъня.

4. Пасирайте всичко с кухненски пасатор или блендер до пълно хомогенизиране и гладкост.

5. Оставете 15-ина минути да се охлади и прибавете на порции и с непрекъснато разбъркване течната сметана. След пълното изстиване, приберете в хладилника и оставете да престои поне половин час.

Съвети

Използвайте по-сладък сорт картофи.

Изберете по-крехък и нежен праз и сложете в супата само бялата и бледозелена част, перата обикновено са доста жилави, с много пясък и недотам приятни на вкус.

За предпочитане е да използвате натурален зеленчуков бульон, който придава на супата приятен аромат. Пилешкият е прекалено натрапчив, а с обикновената гореща вода може да стане леко блудкава.

Идеалната температура за студения вариант на сервиране е около 18°C. Ако я охладите прекалено, вкусовете ще се изгубят.

В началото бъркайте непрекъснато маслото, за да не загори

Можете да използвате и червен лук вместо обикновения, но задължително включете праза - без него вкусът ще се промени коренно.

Преди да прибавите сметаната, извадете я от хладилника на стайна температура или леко я загрейте, за да не се пресече.

Комбинации и сервиране

Има два варианта за сервиране на супата, в зависимост от сезона:

- топла през студените месеци – можете да гарнирате с препечени кротони, предварително оваляни в микс от провансалски подправки.

- студена през лятото - ако имате гости или пък организирате парти, можете да сервирате супата като предястие в малки чашки с разполовени чери доматчета, прясна мащерка и пръчици праз за декорация.

Tefal Delices или как да приготвяме кисело мляко у дома

2011-10-12T13:56:00.003+03:00

Стремежът за балансирано хранене и близък до природата начин на живот води все по-често до прибягване към домашно приготвена храна. Миналата седмица в Adi`s cook&book се състоя представяне на чисто новия и първи в България уред на Tefal за приготвяне на кисело мляко от серията Nutricious&Delicious.

Уредът е лесен за употреба, не цапа и не е необходима предварителна температура на сместа. Към един литър прясно мляко се прибавят 80 гр. кисело мляко, наглася се времето за ферментация и след необходимите часове за заквасване, киселото мляко е готово за консумация.

Демонстрацията беше проведена от главен готвач Валери Нешов, който показа най-общо технологията и приготви различни авторски рецепти на базата на кисело мляко.

Tefal Delices може вече да бъде открит в магазините за електроуреди. Идеален начин да контролираме и балансираме ежедневното меню!

Организатор на мероприятието: APRA Porter Novelli (Благодаря им за поканата)
Снимки: APRA Porter Novelli

Мария Методиева - TEFAL

Мира Добрева - водещ на събитието

Шеф Валери Нешов