Той пуши, има прошарена брада. Обича Шостакович и Моцарт, харесва Жан-Мишел Баския, гледа често “Коса” и “Амадеус”. Присъства редовно на концерти – и като публика, и като изпълнител.
Иска му се да е роден по времето на Бел Епок. Вдъхновява се от природата и реалния живот.
Знае (почти) всички антикварни магазини в София. Притежава колекция от стотици дискове с класика, джаз и рок. Свири и пее в група, сформирана от сериозни хора с тясно профилиране и широк мироглед.
Може да разговаря с часове на всякакви теми – да мине от древното изкуство, през Средновековния мрак, да спре в пищния Ренесанс и да стигне до днешната врява и съвременно безумство.
Рисува изключително добре и икони и съвременна живопис. Участвал е в проектите и изпълнението по реставриране на много църкви. Никой художник не би трябвало да определя сам стила си. За това има зрители, ценители, капацитети и най-вече… време.
Живее в центъра на София, в уютна артистична мансарда, в която можеш да влезеш и да не ти се иска да излезеш с часове. Антични миниатюри, ръчно изработени пластики и предмети с антикварна стойност изпълват пространството на ателието без да задушават. Точно обратното – увличат, разказват, намигат, припяват. Творческият хаос и бохемската атмосфера намират перфектната компания в лицето на джаз стандарт или класическа пиеса. Декоративните елементи хармонират с готовите платна, очакващите рамки, боите и инструментите. Златен варак блести до асфалт лак, тъмен байц контрастира на туба снежно бял акварел. На това място ти се приисква да си човек на изкуството, да рисуваш, създаваш музика или да играеш в пиеса. Да си поне гардеробиер, чирак или консултант в ателие за рамки. Нещо, което поне малко да те доближи до тази неповторима атмосфера.
Той харесва винтидж обзавеждането и е наясно с всеки етап от трансформирането или реновирането на всякакъв тип мебели. Може да ти обясни, покаже, вдъхнови. След като един ден ме заведе в няколко автентични антикварни магазина, безвъзвратно се влюбих в предметите с история, издирването, възстановяването и поставянето им в нов контекст. Има невероятен нюх за това кое е красиво, стойностно, кое има потенциал за нов живот и неочаквана функция.
Иконите ще са предмет на друга публикация. Неговите неща, които са притежание на нашето семейство, също. Тук показвам само част от готовите платна. Установих колко трудно се снимат картини. Като прибавим към моята фотографска неопитност трудностите поради наличие на рамка, стъкло и малкото количество светлина в конкретния ден, се получава изкривена перспектива и лош фокус, за което се надявам да ме извините.
Надявам се да съм успяла да пресъздам поне малка част от артистичността на мястото и автора.

Моля, музика!

Shostakovich – Piano concerto No.III – Allegro

Aвторски права живопис: Петко Серкеджиев


Avatar
Author

Comments

  1. Avatar

    Искам и аз там:))) Много добре си предала атмосверата. Когато се озовеш на подобно място и имаш усещането, че времето забавя и се озоваваш в паралелна реалност!

  2. Avatar

    Обожавамм такива местенца!
    Радвам се, че ни го представи!

  3. Avatar

    Дани, Лулу, благодаря!:-)
    Лулу, остави ми един мейл, не откривам никъде в блога ти

  4. Avatar

    Творческия порядък на артистичните натури.Няма как да не е наситена атмосферата.
    Някои от творбите много ми харесаха!
    Поздрави!

  5. Avatar

    И на мен много ми харесаха творенията! Попадайки на такова място се спасяваш…потъваш в безвремие…Благодаря!

  6. Avatar

    Харесва ми!
    И работите, и ателието, и разказът ти.:))
    Само да се оплача, че повечето снимки са малък размер и не мога да се наслаждавам на посробностите…

  7. Avatar

    Риа, благодаря! Задала съм им голям формат, не знам защо така се е получило…:-(

  8. Avatar

    Не бях попадала тук. Добре, че последвах препратката. Дори само снимките и разказа създават специфична атмосфера. Какво ли е да я попиваш на място. 🙂

Write A Comment