Поводът да сготвя това нещо с дълго заглавие беше един онлайн семинар за food фотография, който хванах за час-два през уикенда. Воден от известната фотографка Penny de los Santos (Saveur magazine, National Geographic, etc.), предаван в реално време от Сиатъл, с интерактивна връзка със зрителите, отговори на въпроси, дискусии, демонстрации, различни сюжети и стилове на заснемане и разни други неща, свързани със снимането на храна.
Темата ми е интересна, но не дотам, че да прекарам петък, събота и неделя от 8 вечерта до 3 сутринта пред компютъра:-) Хванах само една част, май най-съществената през втоеия ден. Имаше и доста паузи, размисли за живота и лирически отклонения. Госпожа Де лос Сантос разполагаше с двама готвачи и двама стилисти, които подготвяха стайлинга, ястията, съдовете, аксесоарите и начина на подредба, естествено съгласувани с главното действащо лице – нея. Пени споменаваше през цялото време, че снима почти само на дневна светлина и обикновено отгоре, заради графичността на повечето видове храни/ястия. Споменаваха се главните условия, за да изглежда добре снимката – контрастна основа на продуктите, хармонична цветова гама, обмислена композиция, динамика в кадъра, добра светлина, успешно подбрани елементи и други технически условия. Безспорно дълъг и професионален процес, сложно композиране, конецепция и съгласуване с клиента. Обсъждане с дни, седмици, дори месеци, няколко часова подготовка на снимките…
Реших съвсем любителски да опитам с един ingredient shot. Е, без стилисти и готвачи, с две малки ръчички, които през цялото време се опитваха да ми “подобрят” стайлинга:-)) и 40 минути за целия процес – от изчистването на калмарите, през готвенето,  до снимките. Не знам доколко се получило, но беше забавно. Труповете на тези мили фотогенични калмарчета от модели се превърнаха в неустома на вкус порция паста. Обратите на съдбата:-)))
 Челлентаните (cellentani) са особено вкусен вид паста с форма на тирбушон. Имат плътна текстура и стегната тубообразна форма, сосът прониква във вътрешността им и ги прави сочни и добре овкусени. Естествено, могат да бъдат заменени с всеки друг вид. Рецептата е , от областта Abruzzo, взета от тук:

С леки мои модификации – вместо магданозът в оригинала, добавих пресен риган. В съставките имаше и няколко броя аншоа, които умишлено пропуснах.
Публикувах преди време подобна, обяснението е за пропусналите първата.

Продукти за соса (количествата са приблизителни, в зависимост от броя порции):
– 200 гр. настъргани пресни домати 
– 3-4 скилидки чесън
– 200 гр. пресни мини калмари (за чистенето съм споменавала тук
– 1/2 чаша бяло сухо вино
– суха люта чушка
– пресен риган, сол, зехтин, прясно смлян черен пипер

В съд (за предпочитане керамичен за готвене) оставете да се загрее зехтин (1-2 супени лъжици), добавяете целите скилидки чесън до зачервяването им. Към тях изсипете изчистените и нарязани на шайби калмари, лютата чушка и загасете с бялото вино. Посолете леко. След 10-ина минути на слаб огън, добавете доматите и оставете още 15 минути бъркайки често. Овкусете с подправките и добавете сол ако е необходимо. 

Добавете соса към предварително сварената в подсолена вода паста и разбъркайте.
С пармиджано или без, изборът е ваш.

Comments

  1. Oh my, oh my! Взе ми ъкъла…буквално! Въпреки че не сум експерт във food фотографията мога да кажа, че снимката на продуктите за тази невероятна паста е уникална – тъмният фон, калмарите, пипера хвърлен отгоре небрежно – напомня ми на една от онези "тежки" картини с маслени бои изобразяващи улов или отрупана маса с плодове. Стархотна си! Благодаря за порцията добър вкус! P.S Няма да се разсърдя ако кажеш от къде се сдоби с тази прекрасна книга 😉

  2. Лина, книгата си я взех от Италия, предполагам, че и в нета може да се поръча:-) Благодаря ти, не е кой знае какво, просто опит, но беше забавно с тези калмарски трупове:-)))

  3. Много добре изглежда готовата паста!
    Снимката на суровите продукти е добра (светлината предимно), но според мен е малко претрупана и се губи погледа. Първото нещо, което аз видях, беше чинията с пипера. Може би прекалнео много са детайлите. Това е лично мнение, рабира се 🙂
    Успех

  4. Ема, благодаря за критиката:-) Честно казано, не исках да акцентирам върху калмарите, защото ми се сториха доста грозни, хаха. Определено композицията може да търпи много и доста по-оптимални варианти, беше само експеримент за забавление:-) Поздрави!

  5. Моля:)
    Да ти призная, на мен не ми се струват грозни.
    Добре експериментираш, а и успешно е приключил земният път на калмарите – зверски ми се дояде.
    След около месец са дните на Италия в Борисовата, аз ще ги пропусна, но там винаги има интересни неща…
    Поздрав 🙂

Write A Comment