Имаме среща с нашия приятел Петко. Художникът, познавате го от минали публикации (тук и тук). В Бродилово. Tам реставрира местната църква и е на доброволно заточение от месец март. Ако името ви говори нещо, то най-вероятно е покрай историята с въртенето на кучетата. Същото село.

  Идваме от морето по обяд, валяло е и напича пак като на дъжд. Селото се намира на 10-ина километра от Царево, във внушителната Странджа и на левия бряг на Велека. Море, планина и река накуп. Цяла седмица уговорки и опити да не уцелим комисията, описваща наличностите и бройките икони. Е, както можете да се досетите – уцелихме я. Чакаме пред читалището. С друг реставратор, който живее в Царево си говорим за морето, живота и какво правим в Бродилово. На площада сме само ние, не се вижда жив човек. Кучета още по-малко.
  Комисията приключва, изпращат я по живо по здраво и преди да видим иконите, се отправяме към къщата на една местна жена да пийнем по нещо. Двор, пълен с цветя, малка суматоха за столове. Сядаме – ние, женаta, Петко, кметът на селото, отецът (всъщност от Ахтопол, но временно в Бродилово) и виден историк от София. Добро настроение от завършения проект, всички са доволни и спокойни. Става въпрос за кучетата. Местната жена отсича “И глоба да ни сложите, пак ще си ги въртим, биковете в Испания защо не ги спасявате?”. На учудения ми поглед колко спокойно приемат мъчение като това, тя ми обяснява, че не е лесно да се разделят с такава древна традиция и всъщност кучетата не изпитват нито болка, нито стрес. Мислено си позволявам да не се съглася, но не е време и място за спорове. Отваря се дума и за българската история, която според историкът все още не е написана и спорът дали да се пренаписва е малко абсурден. Жените в този край явно носят доста странни имена –  Унда, Дукина, Кина. Имат и странни думи като дернек (хортуване, клюкарстване), останалите не запомних.

   Свършваме с дернека и се връщаме пак в читалището, за да разгледаме иконите.

 Все едно влизате в стаята на опитен изследовател, току-що попаднал на находка. Икони, плащеници, бордюри, нестинарски пособия, фризове, обкови, кутии, пистолет, украшения и всякакви декоративни църковни елементи – красота на стотици години.

Гвоздеят е икона на повече от 200 години, изработена от майстор, вероятно учил в Италия, съдейки по техниката и изработката. Невероятно прецизен детайл и богатство на орнаментите, рамката е позлатена дърворезба. Личат пръстите и най-малките гънки по одеждите на светците.

Подредени в малкото читалищно помещение изглеждат извадени от контекст, но изяществото и ювелирната изработка изпъкват ярко. Пренасяш се стотици години назад, в други епохи, с други хора. Направо магия!

  Мартина нервничи заради жегата, баща й също. И двамата биват най-учтиво помолени да излязат. Иска ми се да снимам премислено и в добра композиция всичко, но нямаме време. Предмети, заслужаващи дълго внимание и възхищение.
  Изумява ме количеството работа, която Петко е свършил – почистване, реставриране и консервиране на всяко едно нещо поотделно. Грандиозно и със сигурност крайно удовлетворяващо.

Отиваме да видим ремонтираната и реставрирана църква. Чувам как няколко заблудени чужди туристи питат отчаяно “Ресторант?” и получават отговор “Ооо, няма. Само магазин, ама той отваря в 4”. Не е лесно да си турист в БГ.

Прясно асфалтирана улица, нова ограда, кокетно подреден и обсипан с цветя двор. Откриването е след седмица,  кипи тиха подготовка. Остава само да се подредят по-малките икони вътре. Църквата е готова да ги посрещне.

Скърцане на врата и сме вътре. Църквата е голяма, просторна и светла.

Изящната дърворезба присъства навсякъде.

Завладяващи образи – някои реставрирани, други изписани наново от Петко.

Красиви детайли и предмети чакат да бъдат подредени и използвани.

Мартина не искаше да си тръгне, толкова много й хареса вътре.

На тръгване с историка си говорим как са се променили хората през последните 20-30 години. “Хората не са се променили, просто свободата създава страхове” – ми казва той и май е прав.  Всъщност най-важното се оказва да създаваме добри неща. Или поне да пазим вече създадените. Иначе има опасност да изчезнем. Или още по-лошо – да се претопим.
   Накрая минаваме през едно местно семейство, за да си купим домашно козе сирене, Мартина отмъква в суматохата краставица и я изяжда.
Казваме чао на Бродилово и след час сме отново на брега. Беше хубаво…
*Искам специално да благодаря на Петко за уменията да съхранява и консервира красота и че ни направи свидетели на един такъв акт!

18 Comments

  1. Аз пък искам специално да благодаря на теб! Мария, благодаря ти за това пътешествие. Ако не беше ти, аз едва ли щях да разбера нещо хубаво за това селце, което до сега свързвах с мъчение на кучета, но от днес ще го свързвам и с уникални икони и твоята разходка!

  2. Бродилово е едно от любимите ми села в Странджата.Докато бях бременна често ходехме там.Миналият Великден с големият корем обикалях тази църква и съм приятно изненадана от реставрацията и.По мой спомен ресторант си има,посещавала съм го поне 2-3 пъти.

  3. Благодаря Мария за хубавата разходка, красивите снимки и икони ! Любима ми е онази с две годишната откривателка :)) Поздрави и хубаво и весело лято!

  4. Мария, прекрасна разходка 🙂
    А и църквата е много красива не само вътре!
    Хората в този край са малко различни.
    Имам наблюдения от нестинарското село Българи.
    Поздрави и все така очарователно лято!

  5. Мога да кажа само една дума която "помещава" всичките емоции от прочетеното и видяното – "Благодаря". За моя радост никога не съм прекъсвала връзката със селото, все още ям домашно сирене и мляко а Дара къса краставици от градината по боси крака. Сигурна съм че този ден ви е донесъл много спокойствие и ви е заредил с положителна енергия. Красотата от видяното на снимките сигурно е десеторна на живо. Поздрави и прегръдки

  6. Анонимен Reply

    Толкова ми хареса, че се върнах да почета и да погледам и видях, че има добавени нови снимки! Голямо благодаря отново!

  7. Много благодаря за прекрасните коментари, радвам се, че са ви донесли емоция! всичко беше малко сюрреалистично и много много приятно! поздрави на всички!

  8. Девил, казаха ни, че не работел, имаше отворено само нещо като сладкарница;-)непременно виж обновената църква, заслужава си!Поздрави!

  9. Бях в Бродилово през 2008 г. Тогава църквата беше затворена. По улицата, която продължава от площада, по улицата под църквата, видях 2-3 уникални странджански къщи, но по-големи от обичайните – големи, с огромни чардаци, нещо като къщата на последната снимка от линка – http://moiteplanini.com/landmark/strandjanska_kyshta.html. Една кола на фирма за недвижими имоти с английски интернет адрес обикаляше наоколо и хората в нея снимаха къщите. По всяка вероятност не са били продадени, кризата се стовари същата есен, но се чудя дали още стоят тези къщи… Колко жалко, ако изчезнат и никога не се възстановят.

  10. Ива Христова Reply

    Невероятно,Мартина расте пред очите ми…

  11. Аугуста, къщите са там, на доста от тях стоят надписи "Продава се". Мястото е невероятно наистина! Сега с новата църква се усеща пулс на нов живот, дано се възроди!
    Ива, така е:-)
    Поздрави!

  12. страхотни снимки, икони и предмети! много се радвам, че попаднах тук, църквата я видях миналото лято, когато още реставрираха, станала е чудесна! благодаря и аз за разходката 🙂

  13. Снимките са много силни и красиви.Много е странно да се докоснеш до предмети от бита или икони,които са на толкова много години.Момиченцето ви е разкошно да ви е живо и здраво и много да и радва, там където е в голяма купа е страхотна снимка поздравления!Сана ми малко смешно като казахте че там имената на жените са малко по особени и наистина звучат като някакви имена от племена в Африка.Но като знам какви ги има, в един вестник бяга извадили най странните имена,които като четох съм се смяла със сълзи и не мога да се начудя на хората като кръстят детето си"Идиот" примерно какво целят!Винаги съм смятала, че рисуването на икони е божествено и трябва да си напълно отдаден на Бог.

Write A Comment