Към хотел Рила в Боровец имам отдавнашен сантимент. Шегувахме се вкъщи, че съм го посещавала във всякакви формати – с приятелки или гаджета в свободните ми години, с колеги на различни семинари и тиймбилдинги, с бизнес партньори по време на официални срещи, с Тито и децата на кратки семейни ваканции, с приятелки и техните деца, сега с майка ми и момичетата.

Отзовахме се с радост на поканата на хотела да прекараме летен уикенд по женски в изцяло обновената им база. Любимо място все пак, пък и с чисто нов дизайн.

Хоп, в петък на обяд се озовахме пред хотела, три поколения в четиричленен състав, по познатия от едно време начин – автогара Юг-Самоков, Самоков-Боровец. Започвам в произволен ред с впечатленията, без да ги степенувам по важност:

Лоби и общи части: Ако си спомняте предишния вид на хотела, вече няма и следа от соц стилистиката и геометричните орнаменти с остри ръбове. Изцяло обновен интериор в изчистен алпийски стил, който прави по изключително елегантен и ненатрапчив начин асоциация с мястото – специално създадени мокети със стилизирани народни мотиви (страхотни!), ненатрапчива цветова гама (кафяво, сиво, бежово), красиви детайли в стаите и коридорите (номерацията на стаите, указателните табелки, осветлението), липса на бъклици и дрянове, които сме свикнали да виждаме по планинските курорти, браво за което.

Малко публични интериори обръщат внимание на автентично изкуство извън масовката и ширпотребата, и това е повече от похвално. Изработени за пространствата на хотела са картини, скулптури, стенописи и графити  – шишарката от гранит пред входа и алуминиевите рога над камината в лобито от Стоян Дечев, футуристичните стенописи на Надежда Олег Ляхова (светило в театралната сценография) пред конферентна зала “Рила”, местните животински видове в коридорите, също претворени от нея, архивни фотографии от историята на курорта,подбрани с вкус и мисъл от Никола Михов в колажи за централните приземни коридори. Този тип елементи, на които рядко се държи в България (и изобщо се мисли по тях), са истинско удоволствие и доказателство, че не всичко е изгубено – все още добрият вкус не е отишъл по дяволите.

Интериор на стаите: Почти всички стаи са обновени и поддържат централната цветова гама. Няма да срещнете прасковени стени, алелуя! Основно графит и избелен фурнир, с акценти в охра и жълто. Спокойствие функционалност и комфорт. Страхотно попадение е мини-барът, вграден в гардероба, както и сушилните за ръкавици и шапки над парното. Мощни сешоари и еко послания в банята – дребни на пръв поглед неща, но важни. Тънките одеялца за следобеден сън или намятане през хладни вечери на балкона са чудесен детайл, който използвахме с кеф.

Обслужването: Рядко ми се случва да нямам забележка, знаете. Доста критична съм и не спестявам препоръки, ако имам резонно основание за тях. Държа се мило и любезно и ми се струва нормално така да се държат и с мен. Не си придавам излишни важности и съм по-скоро срамежлив клиент. Ако обаче ме предизвикат, цялото ми Лъвско недоволство може да избухне по бурен и шумен начин. В случая нямам нито една забележка. НИТО ЕДНА! От рецепцията (изключително милата жена, чието име за съжаление не разбрах), през персонала в кухнята и ресторанта, момичетата в детския клуб и спа центъра, adventure офиса, камериерките и охраната – всички бяха изключително мили, непресторено отзивчиви и най-важното –  адекватни. Рядко се случва напоследък, затова оценявам по достойнство. Не знам дали е заслуга на мениджмънта, самите хора, въздуха или мястото, но на това казвам аз добре свършена работа – да се чувстваш комфортно като гост, не неловко или нелепо.

Активностите: За съжаление не успяхме да отидем в средата на седмицата, когато се организира барбекю вечер (сряда), уроци по готварство (четвъртък) и плуване за деца. Но и петък-неделя заниманията са предостатъчни. На разположение на гостите на хотела е спа центърът, също изцяло ремонтиран, с висококласна френска козметика и напълно ново оборудване (перфектна организация, въпреки многото гости през въпросния уикенд), басейнът (безупречно чист, с любима гледка към пистата) и фитнес центърът (не го използвах, знаете, айрол). За по-малките (3-12) е детският клуб – безплатен до 3 часа на ден, работи от 15-22 ч.  Малък, но истински, не просто стая с 5 играчки, където момичетата се занимават с желание и търпение с децата, рисуват, скачат, създават приятелства. Много удобно преди вечеря, например, когато малките са нетърпеливи и често супер ангажиращи – оставяте ги за час и ги взимате леко уморени, щастливи и гладни. На открито има площадка, където децата играят на въздух, под контрол, докато вие се занимавате с нещо друго – има люлки, къщички, пясъчник, пързалки, огромна поляна, топки, т.н. Въженият град пък е любим на Мартина, този път мина и двете нива, плюс последното екстремно, което е наистина трудно и ѝ даде адреналин и удовлетворение за дни напред. Толкова целеустремена, активна и концентрирана не бях я виждала скоро – истинско щастие! Батутът пред самия хотел е винаги любимо занимание, даже и аз бих го ползвала, ако имаше опции за големи. Планински велисипеди под наем, пешеходни турове, конна езда, каякинг, скално катерене и какво ли още не – за всеки вкус и темперамент по нещо.

Храната: Като цяло не сме почитатели на All inclusive формата, но за няколко дни семейно от време на време не е лошо – не мислиш къде ще хапвате, рутината дава спокойствие и помага на почивката, а за децата е истинско забавление да избират и сервират сами храната си. И тук мога да кажа, че от хотела са се постарали – организация, разнообразие, външен вид и вкус на храната, всичко е точно. Пак с моите любими детайли – има различни видове семки за салатата, както и чудесен малинов и лимонова дресинг. Въпреки провеждащите се по същото време семинари, не усетихме суматоха или хаос в ресторанта, всичко беше спокойно и комфортно. Не бяхме виждали как Матеа изяжда голямо количество задушени гъби с мащерка на закуска, е, и на това станахме свидетели. Разнообразие на салати, гарнитури и десерти, често напълно пренебрегвани в All inclusive менютата. Риба сред основните на всяко хранене е чудесно решение. Препоръка: повече видове супа би било супер.

Цялостното преживяване: Три поколения жени от нашето семейство оцениха прекарването като СУПЕР. Децата са почитатели отпреди на хотела и винаги го посещават с викове на радост, вече сред феновете е и майка ми. Матеа съвсем се обърка с местата и отсече “Нека най-добре наричаме Боровец Гърция”. Ъъъъ, ок, но все пак си е Боровец. Имаше плуване, катерене, скачане, първи професионален масаж за момичетата (влиза в основния пакет), смях до късно, апетитни закуски, бавни вечери, наздравици по женски и шушукане по коридорите – всичко, което ни прави щастливи.

За кого е подходящ хотелът в новия си облик: За семейства с деца във всяка възраст. За баби и дядовци с внучета. Едно от малкото места в България, където децата се чувстват пълноправни гости, а не просто малки досадници, които трябва да бъдат занимавани с нещо. За двойки (децата не са навсякъде и присъствието им не дотяга, важен баланс и за родителите). За групи приятели – пак бих дошла и без децата. За всички, които искат да си починат на чист въздух, близо до София и в приятна обстановка. Боровец е великолепен през лятото – без ски, тълпи, студ и опашки.

А малко по-надолу по улицата можете да се сдобиете с домашни, току-що набрани малини за закуска ♥

*Публикацията е в партньорство с Хотел Рила Боровец.

Write A Comment