В тази връзка, според теб защо хората често смятаме материалните придобивки и статус символите за еквивалент на щастие? Защо искаме винаги да изглеждаме (особено онлайн) безупречни, полирани и със силен ретуш? Това постоянно сравняване, съпоставяне, съревнование кой е по-по-най кому е нужно? Хем ни е необходимо съвсем малко, хем искаме всичко, не е ли парадокс?

Защото всички имаме нужда от валидация. И смятаме, че ще я получим само ако сме безупречни. Но къде търсим тази валидация и дали правим разлика между последователи и приятели? Съпругът ми казва, че сравнението е най-големият крадец на щастие. Онлайн много често се срещаме с образи, които не са реални и да – ако се сравняваме с тях, това повишава личните ни очаквания. Рано или късно, идва момент, в който осъзнаваме, че не можем да го постигнем и оставаме разочаровани от себе си.

Не искам да правя обобщения, личните ми наблюдения и разсъждения се базират единствено на малка извадка от собственото ми поколение, отгледано в силно конкурентна среда, в която всички сме като състезатели в конно надбягване, галопиращи към целта и максимално високия резултат. А на пистата сравнението е неизбежно. Дори ти да не го правиш, най-близките ти ще го правят вместо теб. С най-добри намерения, естествено. Когато се опитваш да оправдаеш чужди очаквания за собствения си живот и себе си, става още по-трудно.

На същото това поколение обаче започва да му идва до гуша и да преосмисля възгледите и съответно начина си на живот към коренна противоположност. Естественият човешки стремеж към съвършество ни кара да искаме повече от живота. В това няма нищо лошо, защото без този стремеж прогресът е невъзможен. От друга страна обаче, е много важно сами за себе си да оценяваме вече постигнатото преди да се отправим към следващия връх.

Как поддържаш онлайн хигиена? Хората общо-взето се лашкаме от пълно отрицание до абсолютна зависимост, балансът във всичко е трудна работа. Имаш блог отскоро, кое не ти влияе добре и кое ти харесва в социалните мрежи?

В първите години, в които имах фейсбук, го държах отворен в един таб по цял ден и отвреме навреме прескачах дотам за разтуха. После се зарибих по пинтерест, който обаче винаги съм използвала единствено за информация и рисърч. Отскоро имам инстаграм и много бързо започнах да се отегчавам от еднообразното съдържание там. Общо-взето, стигнах до извода, че колкото повече време прекарвам в интернет, изобщо до колкото повече информация имам достъп, толкова по-малко време и енергия ми остават, за да генерирам собствени идеи, още по-малко за осъществяването им. А за мен е важно да създавам, така че съм ограничила проверяването на пощата до 2-3 пъти дневно, влизам в социалните мрежи, за да споделям собственото си съдържание и рядко скролвам безцелно из потока новини.

Стремя се да не прекарвам повече от половин час дневно във всяка от мрежите, в които имам акаунт, макар невинаги да ми се получава, понякога все още имам чувството, че нещо ще изпусна. И аз като всички останали обичам да разглеждам естетски снимки в пинтерест и инстаграм, просто си давам сметка, че зад всяка такава снимка стоят много часове работа, опит, а понякога и цели екипи. Нереалистично е да мислим, че ние или домът ни можем да изглеждаме толкова безупречно. Следя само блогове и техните социални канали, в които намирам някакъв личен смисъл за себе си – на някои от тях се възхищавам, от други се уча, трети ме вдъхновяват, но държа на искреността. Усетя ли фалш или поза, си тръгвам. Също така избягвам да сравнявам своя блог с другите, той трябва да бъде мое собствено отражение, не отражение на тенденции или рекламен канал.

1 2 3 4 5
Author

Write A Comment