Албена Тодорова поставя начало на рубриката със своята неповторима сенизитивност и уважение към думите. Бени е автор в личния си блог Bembeni и съвсем скоро ще представи новата си стихосбирка СТИХОТВОРЕНИЯ, ОТ КОИТО ТИ СЕ ЖИВЕЕ 


Защо пътуваш?

Пътувам, защото на път успявам да си превключа мозъка. Излизам от рутината по-лесно; поглеждам отстрани себе си и това, което правя в ежедневието, виждам нови неща.

Пътувам, за да видя приятелите си.

Как пътуваш?

Пътувам най-често сама (ако не броим командировките, но за тях някой друг път). Понякога за лятна ваканция в непознати места си купувам място в малка, ръчно направена екскурзия на проверен или препоръчан туроператор – така минах миналата година шведската планинска кралска пътека, а тази година бях в Грузия с Тбиликлуб, малка местна фирма със страхотни турове.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Не знам, може би се влияя. Понеже работата ми е свързана с много пътуване и интензивно общуване с хора, обичам да ходя на по-диви места, където мога да си мълча, но едновременно да бъда сред хора, които биха толерирали това. Ако пътуването е кратичко, 2-3 дена, гледам да пътувам с влак или споделено пътуване с кола, за да е малко по-бавно и за да има по-малко влияние на околната среда.

Понякога отивам някъде заради конкретна изложба или концерт на любима група.

Много ме е яд на инстраграмизирането на пътуването. Реално “instagrammability” е водещ тренд в избирането на дестинация.

Целият този симулакрен балон ще гръмне някой ден, но какво идва после, не знам.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Условия за дълбок, спокоен, 9 часов сън.

Безопасност. Да мога сама да скиторя нощем, ако ми се прииска.

Ако може, чай и супа.

Всичко друго май е вторично.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

На приятели, които познавам лично. Питам във фейсбук обикновено и по отговорите си съставям мнение и план за действие.

Вярвам на гугъл мапс повече, отколкото на трип адвайзър или фейсбук за рейтинг на заведения. Доверието е толкова ценна валута тия дни.

Понякога си купувам пътеводители, но рядко ги чета.

Какво ти е важно да видиш, направиш и посетиш?

Да се наспя.

Да походя пеш, без да с блъскам в тълпи народ.

Да си купя стихосбирка.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Да, обичам да мина през супермаркет или да се кача на метро. Или да вляза в някой страничен двор. Да поседя на пейката на някоя спирка.

Просто да си представя как се живее в този град.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Пътуване, споделено с любими приятели.

Няма по-голям лукс от това някой да отдели време, сили и пари, за да бъде с теб.

Кои са детайлите, които държиш да попиеш – аромати, храни, напитки, местни продукти, звукове, музика, обичаи? Най-запомнящите се за теб досега?

Обичам да слушам езика и това, за което си говорят хората в магазините, в кафенетата, в транспорта.

Израел ме порази – не говоря и не чета грам от езика (което за мен е рядкост, в Европа извън Унгария и Финландия все хващам по някоя думица), но се чувствах ужасно уютно в речта и в езика, като в прегръдка. Странно нещо.

Завързваш ли познанства и приятелства по време на път? 

Както дойде. Никога не го целя, нито го отбягвам. Много харесвам думите на Далчев за другарството – другарите, за разлика от приятелите, имат споделена цел, и когато я достигнат, се разделят. Спътничеството е много по-често другаруване, отколкото приятелство за мен.

Изключваш ли се по време на пътуване или тъкмо обратното – постоянно си онлайн, за да споделяш? 

Ох, какъв болен мазол настъпваш.

Има пътувания, особено летните и коледните ваканции, когато се изключвам СЪВСЕМ! До шушка!

Гледам да не споделям публично къде съм от съображения за сигурност. Понякога съчинявам кратички пътеписи, но много неловко се чувствам от коментари като “ах, колко ти завиждам”, затова рядко споделям подобни неща извън тесен кръг приятели.

От кой свой навик свързан с пътуване ти се иска да се отървеш?

Да планирам, хахаха. Да нося много книги и тефтери, които накрая не отварям.

Да се юркам да видя всичко и да се чувствам като неблагодарен неудачник, ако не го направя.

Може ли да се похваля, че се научих с годините да пътувам с много малко багаж, който мога светкавично да събера и да тръгна?

За какво обичаш и не обичаш да харчиш пари по време на пътуване?

С годините започнах да харча с удоволствие за малко по-удобен хотел, за градски транспорт, за по-удобен или бърз влак или автобус.

Обичам да харча за книги или за някой хубав аксесоар, който ще нося в ежедневието и ще ми напомня за мястото (ако ми е било добре там).

Също така се научих да харча за застраховка. Важни са тия неща.

Не обичам да харча за храна навън, но се налага.

В някакъв момент напълно спрях да купувам сувенири; за сметка на това, когато имам сили и време, купувам картички, които впоследствие понякога дори пращам.

Как съхраняваш спомените? Какво си носиш от всяко пътуване?

Ако имам сили и време, стихосбирка.

Ако не, картичка или някоя история, записана на ръка.

С годините все по-малко вещи, все повече записки. И снимки, снимки, снимки.

Най-смешната случка?

Всички мили и меки разговори с майка ми, когато успяваме да обърнем на майтап и умората, и подбитите пети, и глада, и предозирането с музеи.

Най-сериозният проблем или гаф?

Несъвместимост на навици за пътуване – недостатъчно чести паузи, неправилно избрани спътници, неготовност на компромиси и така нататък.

Имаш ли пътуване, което определяш като пълен провал? 

Споделени пътувания, когато не съм успявала да съобщя какво искам и какво не и съм търпяла условия, които са ми трудни или непоносими, или съм ги налагала на други хора.

Спане на палатка, гостуване у непознати хора, ядене на неща, защото “ама виж каква софра хората”. Такива неща.

Най-ценното за теб място, на което си била?

Там, където ми е било добре. На върха на Сан Марко във Венеция, в задните улички на Киото, островите в Западна Япония, Флоренция, малките улички на Лондон, Шевенинген.

Научих, че ми е добре не когато съм там, където съм планирала или искала да отида, а когато си позволявам да си създам микроусловията да ми е добре. Да не се напъвам, да не издевателствам над себе си, да не очаквам да бъда щастлива. Да бъда отпочинала, нахранена, наспана, добре облечена и обута, да съм се раздвижила, да съм спокойна, да бъда с хората, с които искам да бъда.

Като турист или пътешественик се определяш? 

Не знам. Не може ли нещо по средата? Турист има толкова негативна конотация, кой би се определил като турист тия дни, особено като гледам какво се случва с Париж или Барселона.

Но пътешественик определено не съм, въпреки че много бих искала да бъда; прекалено много обичам да съм си вкъщи, в моето легло и с моята гледка към двора навън.

Мечтаната дестинация:

Мисля, че ми се ходи в Норвегия и в Швейцария. Пътува ми се с Транссибирската жп. На Сахалин бих отишла; из Канада ми се броди. Просто в дивото душата пие прясна вода, като сърничка от извор.

Гледат ми се музеи в Мадрид и в Милано. Ходи ми се много в Бейрут, просто ме дърпа натам, не знам защо.

И едновременно с това нямам търпение да ида в градовете, където живеят приятели и където някой би ме чакал. Прекрасно е някой да те чака някъде и ти тъкмо там да идеш.

Какво е за теб пътуването в една дума?

Подсещане.

Това е снимка от ходенето в Швеция миналата година. Напомня ми всички паузи, които правехме, и в които аз се провиквах “кой иска чай”? Много обичам чай, и след 2 часа преход с 15-20 кила на гърба чаша горещ чай е голям кеф! Накрая спътниците ми се шегуваха, че съм жената с чая. Чудно беше.

Ако имате желание да се включите в рубриката, моля, попълнете въпросите пълната им версия тук=> и ми ги изпратете на mymartinia@gmail.com


 

Write A Comment