Защо пътуваш?

Пътувам, защото обичам да се запознавам с различни култури, с нови хора, да опитвам храни, характерни за мястото, на което отивам.

Как пътуваш?

Доскоро пътувах сама. Отскоро вече и с компания – половинката ми.

Пътуването сама ми носи свободата, да не се съобразявам с нечие темпо, да не препускам по музеите, изпускайки по-важни за мен неща като атмосферата, докосването до истинския и реален живот на местните, откриването на интересни, скрити за тълпите с туристи места.

Имам щастието да пътувам приятно и с половинката си, защото имаме сходно мнение по въпроса. Не обичаме претъпканите с хора забележителности и се пускаме по течението, по малките улички, в търсене на приключения.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Има дестинации, които съм си набелязала от години, но са свързани с повече разходи и по-дългосрочно планиране. Далеч съм от трендовете. Често разглеждам самолетни билети, защото изскачат интересни неща.

Не съм била в Париж, Мадрид или Барселона, защото се опитвам да бягам от комерсиалното. Това със сигурност са градове, които човек трябва да посети поне веднъж в живота си, но при мен не му е дошло времето. Обичам импулсивните пътувания, без много мислене и планиране. Намирам билети, запазвам квартира и потеглям. Обичам големи градове, но имам склонността да избирам по-малките, когато пътешествам.

Най-важните неща, за да е едно прекарване приятно за теб?

Без напрежение. Определено не си падам по бързането, тичането и потенето с цел разглеждане на повече места за два или три дни.

Вкусна храна. Добрата и вкусна храна е предпоставка и за добро прекарване. Много внимателно избирам местата, на които се храним и доста често „проследяваме“ местните и се водим по техните стъпки.

Потъване в атмосферата на мястото. Няма по-приятно и важно нещо от това. Да изпиеш чаша вино, заобиколен от местни хора. Да избягаш от тълпите и да се загубиш нарочно. Губенето нарочно ми е страст и винаги е свързано с приятни емоции!

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Предпочитам да се съветвам с местни хора, ако това е възможно. Обикновено планирам по карта и това често ми се случва на място. В Италия например се доверявах най-вече на хазяите си, при които бяхме отседнали.

Какво ти е важно да видиш, направиш, посетиш?

Никога не си поставям рамки или задачи, които трябва да изпълня, когато отида някъде. Обикновено отивам, за да се измъкна от напрегнатото си ежедневие и не обичам нещата да се случват на всяка цена.

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Губя се нарочно.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Лукс е самото пътуване, защото ти помага да се откъснеш от ежедневието и да се потопиш в един напълно различен свят.

Кои са детайлите, които държиш да попиеш – аромати, храни, напитки, местни продукти, звукове, музика, обичаи? Най-запомнящите се за теб досега?

Като един истински чревуогодник, не пропускам да опитам възможно повече от местните и традиционни ястия. Езикът и научаването на нови думи и изрази също е едно от нещата, които много обичам. Музиката пък е нещо толкова характерно и различно във всяка една държава.

Най-интересно, различно и запомнящо се нещо, на което някога съм присъствала, беше шестдесетгодишнината на една афроамериканска баба. Научиха ме да танцувам джаз музика, опитах от традиционната за тях храна и си прекарах незабравимо! Музикантите бяха на около седемдесет, пълни с енергия и буквално живеещи, за да свирят и пеят.

Завързваш ли познанства и приятелства по време на път? 

Доста често се запознавам с различни хора, а понякога познанството дори прераства в приятелство. Повечето са пътешестващи от Австралия, Щатите и Скандинавия. Обикновено нещата се случват, когато отсядам в хостели или квартири, които делят някакво общо помещение. Повечето пътуващи хора са доста комуникативни и отворени към нови познанства.

Изключваш ли се по време на пътуване или тъкмо обратното – постоянно си онлайн, за да споделяш? 

Опитвам се да се изключвам все по-често. Предпочитам да правя снимки, но след прибирането си да ги разглеждам, подбирам и качвам където и да е било. Не споделям много лични подробности, а по-скоро неща, които биха били полезни на хората, които искат да посетят мястото, на което съм била. Обичам да снимам сгради и прозорци.

От кой свой навик свързан с пътуване ти се иска да се отървеш?

От прекаленото харчене на пари.

Как съхраняваш спомените? Какво си носиш от всяко пътуване?

Съхранявам спомени в снимки най-вече, но и в усещания. Обичам павилиончетата за автоматични снимки (photo boots) и винаги навирам вътре всеки, който обикаля с мен, за да си направим спомен. Не си купувам магнити и други подобни сувенири.

Най-смешната случка?

Пътуване до Сицилия. Качваме се на автобус от Катания към Палермо. Вали страхотен порой. Оказва се, че покривът на автобуса тече. Спираме на паркинг за автобуси, чужденците като нас гледат с недоумение какво става. Една любезна дама ни обяснява, че трябва да сменим автобуса и да се преместим. Всички започват да събират багажа си. Готови сме за слизане, но шофьорът има спор с работещите на паркинга (или поне така разбираме от интонацията му). Десетина минути спор, сърдит шофьор. Не сменяме автобуса и се возим до Палермо с течащ таван и безплатен душ за седящите наоколо. Междувременно една американка не спира да пита дали автобусът се движи до „ПАЛМЕРОУ“. Десетина разярени италианци я поправят и казват, че името на града е „ПАЛЕРМО“. След два часа пътуване, спираме на междинна спирка и жената паникьосана става от седалката, тича до шофьора и пита: „ИС ДИС ПАЛМЕРОУ?!“.

Ние тихо си поплакваме от смях.

Най-сериозният проблем или гаф?

За щастие не съм преживявала кой знае какви неща по време на път. Единственото доста неприятно нещо беше чакането на автобус от Венеция към Болоня в продължение на 5 часа във влажно и адски студено време. Спирка и пейка липсваха.

Имаш ли пътуване, което определяш като пълен провал?

Няма провалено пътуване, освен ако не изникнат истински неприятни и непредвидени обстоятелства като злополуки и прочее.

Най-ценното за теб място, на което си била?

Всяко място, което съм посещавала е ценно за мен. Разширила съм мирогледа си, запознала съм се с нови хора, намерила съм приятели. Любимото ми място досега определено е Ню Орлиънс. Град, който хем се намира в Северна Америка, хем е толкова европейски и същевременно различен. Джаз, танци, месо от алигатори, коктейли, цветове и най-интересните хора, които някога съм срещала.

Като турист или пътешественик се определяш?

Определено като пътешественик, защото имам панически страх от туристически групи, опашки в студ и жега и препълнени музеи. Почти винаги пътувам с раница на гърба си, фотоапарат под ръка, в търсене на приключения.

Мечтаната дестинация?

Имам няколко мечтани дестинации. Едната е Нова Зеландия, защото имам чувството, че това е най-приказното, зелено и спокойно място на планетата. Толкова далечна и толкова желана. Другата е Япония, защото искам да се запозная отблизо с тази така интересна за мен култура и разбира се, да опитам истинска японска храна.

Пътуването в една дума?

Приключение.  

Снимката е от Дрезден, Германия. Попаднах на този приказен замък, по-скоро катедрала, докато се разхождах без посока в новия град. Онемях, когато тази гледка изникна пред очите ми. Стоях и се наслаждавах доста дълго време. Обожавам подобни находки!

Роксана пише в личния си блог DO YOU SPARKLE=>


Ако имате желание да се включите в рубриката, моля, попълнете въпросите пълната им версия тук=> и ми ги изпратете на mymartinia@gmail.com

 

Write A Comment