Защо пътуваш?

Изпитвам необходимост и лично удовлетворение. Пътуването ме обогатява, ентусиазира и вдъхновява. Не пътувам, защото доста хора го правят – оставям модата на другите.

Как пътуваш?

Пътувам с партньора ми, винаги самостоятелно. Пробвала съм с приятели, но не харесвам обиколки на големи градове за 2-3 дни. Обичаме да избираме какво, колко и кога да разглеждаме, организираните екскурзии ограничават.

Как избираш дестинацията? Влияеш ли се от трендове?

Избирам места, на които не сме били, както и дестинации от личния ни топ 10. Понякога, макар и рядко, се връщаме на любими места. Не следя трендове в пътуването, водя се от любопитство и нагласа.

Най-важните неща за приятно пътуване:

Удобни обувки, ентусиазъм и фотоапарат.

Чии отзиви, препоръки и съвети ползваш?

Обикновено преглеждам  TripAdvisor за отзиви, както и сайтове за хотелски резервации. Препоръки и съвети понякога ползвам от блогове,  които следя.

Какво ти е важно да видиш/направиш/посетиш?

Типичното и нетипичното за дадено място; да снимам, да се забавлявам; всичко, което съм мечтала да видя от конкретното място

Как „влизаш“ в мястото и обстановката? Имаш ли ритуали и трикове?

Всичко е в главата ми. Понякога очакванията се разминават, но досега не е имало неприятни изненади.

Кое наричаш лукс по време на пътуване?

Свободата да си там, където искаш, когато искаш и за колкото време е нужно.

Кои са местните детайли, които държиш да попиеш?

Най-много харесвам местните продукти и обичаи. Когато всичко е произведено в Китай е истинска радост да намериш нещо локално. Обичаите са ми доста любопитни и винаги се старая да съм добре информирана предварително.

Най-запомнящ се местен продукт досега е юката (лятно кимоно), а обичай –  японска чаeна церемония. За несвикналите позата със сгънати под тялото глезени също е един от запомнящите се елементи.

Завързваш ли познанства и приятелства по време на път?

Случва се да комуникираме, но до приятелства не се е стигало. Не знам, предполагам че зависи от нагласата на хората и не всеки се втурва да си дава координатите, когато пътува, както едно време по ученическите лагери. Преди години съм попадала на доста общителни пътници.

Изключваш ли се по време на пътуване или тъкмо обратното – постоянно си онлайн, за да споделяш? 

Не ми е важно да се тагвам постоянно и в реално време от всяко място. Разказвам подробно офлайн. Наскоро създадох блога си World In My Mind и започнах да пиша впечатления.

Обичам да снимам градове и природа от различна перспектива. Харесвам портретна фотография, но засега не съм се захващала.

От кой свой навик свързан с пътуване ти се иска да се отървеш?

Припряността. Не съм от търпеливите.

Как съхраняваш спомените? Какво си носиш от всяко пътуване?

Когато снимам се чувствам така, както някои се чувстват, когато пазаруват. Купувам си по 1-2 чифта обеци от всяко място, по възможност местно производство.

Най-смешната случка по време на път?

Мислехме, че ще храним и къпем животните в резерват за спасени от циркове слонове, а се оказа, че са ни сложили в яздещата група. Не искахме да се разправяме, а и кога друг път ще яздим слон “кожа до кожа” (етичният начин да се язди слон)? Докато се потях като в турска баня насред тропическия пейзаж, нашият слон единствен се отклоняваше от строя да пасе трева на ръба на една бездна. Липсата на контрол над животното беше хем страшна, хем комична. Минаха ми през главата всички истории за внезапна агресия у слонове. Както се досещате, всичко завърши без фатални последствия.

Най-сериозният проблем или гаф по време на път?

След предварително потвърждение на часа и мястото, уговореният транспорт не се появи. Оказа се, че шофьорът забравил да ни вземе. Е, ние пък не оставихме това да провали деня ни и успяхме да се реорганизираме.

Имаш ли пътуване, което определяш като пълен провал?

Няма такова досега. Всички пътувания са вълнуващи и без негативни последствия.

Най-ценното място, на което си била? 

Япония. Дълго след пътуването споменавах и си спомнях, все едно се отнасяше за човек. Това е мястото, което няма аналог по отношение на традиции, модернизъм, както и искрената добронамереност и уважение от страна на японците.

Като турист или пътешественик се определяш?

Вътрешно като пътешественик, реално понякога се налага да бъдеш и двете. Например, колкото и да не харесвам турове, понякога се налага, защото това е единственият начин да се види или стигне до нещо.

Мечтаната дестинация: 

Австралия и Нова Зеландия. Още в детските ми години се захласвах по този край на света, изпитвам необяснимо привличане и само говоренето за тези места е достатъчно да ме развълнува силно. Много са екзотичните места, но точно тези за мен са най-интересни и различни, абсолютното приключение. Хората, които ме познават, знаят за тази моя мания, че това е мечтата на живота ми. Семейството ми се шегува, че знам повече за Австралия и Нова Зеландия, отколкото за България, а партньорът ми уж на шега  се тревожи как би ми се отразило на здравето пътуване дотам. Ще видим.

Пътуването в една дума:

Необходимост

Тази снимка илюстрира типичната kawaii култура в Япония и ми напомня за това какво страхотно и чудато място е Токио. Погледът на рижата сова винаги ме кара да се усмихвам.

Снимки: личен архив Варя Льовиг


Ако имате желание да се включите в рубриката, моля, попълнете въпросите пълната им версия тук=> и ми ги изпратете на mymartinia@gmail.com

 

Write A Comment