Е, човек и добре да живее, става на цели 5!

Досега рождените дни на Матеа минаваха съвсем импровизирано, някои в комбинация с този на сестра ѝ, а миналата година се отказахме от празненство и го заменихме с дълъг уикенд в планината. Този път обаче решихме да поканим приятелчета от групата в детската градина, защото са на една възраст, познават се добре и ще им бъде най-забавно заедно. Сондирахме мнения за място и забавления, и накрая се спряхме на парти у дома с помощта на страхотните RockSchool – едни супер старателни и мили млади хора, които препоръчвам с две ръце. Отскоро предлагат празнуване в домашна обстановка, вместо в залата им The Stage, което решихме, че ще е най-удачно за нашата група петгодишни.

Скоро не съм публикувала Направи си сам проекти, но този път реших да ги документирам, защото много се забавлявахме, докато ги изработвахме заедно с децата. Семпли неща, които страшно зарадваха гостите и рожденичката.

Идеята за поканите взех от Пинтерест, разбира се, като модифицирах по мой вкус. Панделки, мъниста и дървени дръжки – от крафт магазин, картоните – от книжарница, цветните точки са от перфоратора. Адски забавни за изработка, направо пристрастяващи, идваше ми да направя поне още 10!

Сложихме ги в прозрачни пликчета (пак от крафт магазин) и добавихме блестящи мъниста и стиропорени топчета, които при движение красиво се гонеха около сладоледа.

Почерпката за детската градина – тортите не са позволени, затова всеки приготвя нещо опаковано за всяко дете. От миналата година започнахме да приготвяме малки пликчета (и за градината, и за училище) с бонбони, близалка, малко шоколадче, дъвка за балончета – истинска еуфория за децата, няколко месеца преди рождените дни започват да питат дали ще има и тази година. И не, нищо в това не е био или органик, съвсем класически сладки неща, без фурми, банан, кейл и кокосово брашно. 

Надпис за вратата, за да се знае къде е партито! Розови балони в крафт хартия, за да наподобяват истински сладоледени фунийки. Само дето истински сладолед забравихме да вземем…

Пинятата! Отдавна исках да пробвам, но Вера ме подсети и този път реших да се заема сериозно. Направих я по нейните инструкции, но не прецених добре размера и стана огромна! Доста рязане и лепене на ресни падна, психеделичен е цветът, знам, но с такава креп хартия разполагах. Голяма радост беше, ще повторим и за рождения ден на Мартина, само че в друга форма.

Партито се получи наистина страхотно – прекрасни весели деца в игри, танци и уроци по китара. Страхотни подаръци, хапки, пица, торта, както традициите повеляват. Рожденичката беше на седмото небе от вълнение и щастие, което всъщност значи, че изпълнихме мисията успешно ♥

 

 

4 Comments

  1. С тази сладка фурия сме родени на една и съща дата:) Да е здрава, любопитна, търсеща, все така очарователна и щура! Честити ПЕТ!!!

    П.С. Мария, възхищавам се на начина, по който гледате и възпитавате децата си. И тъй като споделяте много техни моменти, много ми се ще да разкажете (може и в специална публикация), не се ли притеснявате от това, че са почти ежедневно в социалните мрежи. Знате, много се говори за това, къде са границите, дали е безопасно и т.н. Аз имам две деца и никога техни снимки не са били публикувани в публично пространство. Наистина ще е много интересно да споделите вашата гледна точка по тази тема. Успех и здраве Ви желая!

    • LAMARTINIA Reply

      Благодаря, Соня! Не ме притеснява присъствието им в социалните мрежи, съгласувам с тях дали са ок с конкретна снимка или съдържание, защото мисля, че е важно. Живеем във време на различен тип комуникация и няма смисъл да страдаме от паранои и допълнителни страхове. Чувала съм теории от сорта на “Не можем да им налагаме това, без да са го избрали сами”. А нима не налагаме училището, лягането в разумен час, рационалното хранене, т.н.? Всъщност явлението си има имe: sharenting. За мен споделянето е важно на много нива, стига да се спазва баланс. Може да изглежда, че всичко при мен е на показ, но всъщност не е така – много държа на границата за най-личните неща, забелязвам напоследък, че често се преминава в онлайн пространството, не ми допада прекаленото “разголване”. Както не ми допада и другата крайност – засекретяването и конспиративните теории, мисля, че в 21 век е невъзможно да опазим личните си данни, колкото и понякога ни се иска да е така 🙂

  2. Благодаря, Мария! Никак не твърдя, че излагате живота си на показ, тъкмо напротив! Балансът е чудесен, още повече – умеете да показвате истински стойностните неща, без показност, без пудра – много ценно! Но наистина ми беше интересно, и все пак може да напишете нещо по-широко по темата, удоволствие е да Ви чете човек, имате неповторим талант!

    • LAMARTINIA Reply

      Благодаря! Споменах го, защото често изглежда така. А всъщност много внимавам къде и колко се появявам, но това хората не са длъжни да го знаят, то си е за мен:-) Може и да напиша, да, често са ме питали. Благодаря още веднъж за милите думи, Соня!

Write A Comment