Спомена послания – кои са твоите? Какво искаш да предадеш на аудиторията?

Просто, общочовешко – да се грижим повече за себе си. Звучи чудесно, абсолютното клише, но идва моментът, в който се питаш… „Ама как?“. Никой никъде не ни е учил как да го правим. Знаем как да постигаме, да се развиваме, да печелим, да оцеляваме, но не знаем как работи тялото ни, как да го обгрижваме, от какво има нужда и най-важното – как да разчитаме сигналите му.

Като човек, за когото с години постижението е било наркотик, осъзнах колко много по-богат и всеобхватен е живота и радостта от живеенето му. Наложи ми се и все още ми се налага да се уча да се грижа за себе си, да съм си пръв приоритет и да опознавам все по-дълбоките и интересни етажи от себе си.

Това се опитвам да правя с работата си – да образовам, провокирам, мотивирам, да се свързвам на едно по-човешко ниво, да се уча и споделям наученото и да включвам повече игра и лекота в нещата, които правя. Винаги държа на курсовете и лекциите ми да се забавляваме, докато учим, да се чувстваме в безопасност и спокойни. Или както обичам да казвам – да вземем твърдо и категорично решение да бъдем нежни и внимателни към себе си по пътя на плавната и постепенна промяна. Защото ние жените имаме тази сила – да сме едновременно безапелационно решителни, но да останем адаптивни, отворени, меки. За мен тази полярност е невероятно вдъхновение и ми се иска да заразя повече от нас към осъзната грижа и обич.

И тук идва място на творчеството. Изкуството е именно способността да изключваме, да бъдем автентични, да се отпуснем, да творим без очаквания, да видим какво има там вътре в нас. При мен тези неща идват с писането, разработването на рецепти, фотографията и движението на тялото. Всеки има своя израз на комуникация, но според мен езикът на изкуството е разбираем за всички. И ми се иска повече да му даваме свобода. Иска ми се да науча повече за несъвършенствата, страховете, трудностите; има толкова повече красота в истината, отколкото в позата. Това ми се струва важно в свят, в който всичко е еднакво, перфектно, деперсонализирано и добре отиграно. Щастлива съм, когато успея да го предам.

А смяташ ли, че един личен онлайн проект непременно трябва да учи и да дава инструкции? Не станаха ли прекалено много наръчниците?

Всъщност се получава точно обратното. Лично за мен най-въздействащи са искрените и автентични текстове, споделящи опит, знание, преживяване, отворена гледна точка. Когато нещо ме докосне, разбута, различава се от възгледите ми – тогава уча. В този смисъл изобщо не става въпрос за поучаване в класическия смисъл, а точно обратното. Когато има диалог и любопитство и от двете страни – тогава може да стане обменът – иначе всеки си мели неговото и се фиксира в своята истина.

Когато предлагаш наръчник и абсолютизираш вижданията си като единствени и правилни, това ми се струва опасно, безполезно и отблъскващо. И в крайна сметка правиш същото, което правят другите – разделяш, осъждаш, не приемаш различното. Аз вярвам, че всички се учим постоянно – би било супер да го правим осъзнато и с уважение към различните подходи.

Храненето е тема доста деликатна и актуална, с много теории и коренно противоположни позиции. Как намираш верния тон и подход, без агресия и крайности, с уважение към инакомислещите?

Както всяка наука, така и храненето предлага различни подходи и обосновки. Това е съвсем нормален феномен в сферата на академичното знание, което усвоих още в университета и затова винаги подхождам с уважение и любопитство към различните гледни точки. Много различно обаче се възприема темата от хората, дори и някои специалисти, които желаят да открият ултимативната истина, единствения правилен режим на хранене за всички хора, което просто не е възможно.

Всеки един от нас е различен и има нужда от неговия уникален „здравословен“ режим. Аз винаги казвам, че за да съществува даден режим, значи той се е доказал като полезен за определена група от хора, съответно има своето място и е добре да бъде уважаван. Никое изследване в областта на нутриционистиката не извежда абсолютни доказателства, а само данни, които подкрепят или не дадена теория в съответните ограничени условия, в които е проведено то. Да, наблюдава се и известно емпирично наслагване в определена посока, но то винаги е условно и към него трябва да се подхожда критично.

Много ни куца критичното мислене. Това е проблем, който провокира към абсолютизиране и разделение. Капсуловаме се в групички с наши разбирания и не пропускаме никаква нова информация, която противоречи на разбиранията ни. Това е много сериозен симптом, който спира развитието, обмена, потенциала ни да откриваме нови подходи.

Колкото и да не ми се иска, ще дам за пример международни форуми, в които се събират специалисти с коренно различни подходи, за да ОБМЕНЯТ опит, знания и перспективи за подобряване на здравето на хората. За да разкажат какво са открили в своята работа и да го споделят с колегите си и света. Защото това е което всички ние – хората, които се занимаваме с храна и здраве – искаме, нали така? Да бъдем в полза и да развиваме тази иначе млада наука. Изпитвам истинско удовлетворение да следя подобни дискусии и това също ме учи и вдъхновява да съм отворена за ново знание.

Но има и друга страна на критичното мислене, която често остава неразбрана. Много често изказваме неодобрението си към дадена идея или теория, като изтъкваме единствено недостатъците и слабите ѝ точки, но пропускаме да отчетем предимствата и постигнатите резултати. Най-често без да имаме опитност и задълбочени познания в нея и без да аргументираме позицията си. Това не е критика, а критикарство, и то не води към развитие, образование и разширяване на перспективата. Напротив, така хората отново чуват същото нещо, което ограничава мисленето им – „Това е грешно! Това е вредно!“, но не научават в дълбочина защо това е така. Това е основен принцип, който спазвам и който всъщност е липсващото звено към това да имаме балансиран подход, без крайности и агресия. Затова не одобрявам позиции, които разглеждат само едната страна, без да погледнат всички страни – както общия план, така и конкретните аргументи.

Разбира се, давам си сметка, че това не е лесно в свят, в който никой не ни учи как да познаваме телата си и как да взимаме информиран избор за тях. Често търсим решението изцяло навън и сме свикнали да следваме, без да задаваме въпроси. Но искрено вярвам, че колкото повече дискутираме с уважение и по-малко стигматизираме различието в идеите, бихме могли да променим това. Имаме нужда от образование, което да овласти хората с разбиране за здравето, което носи практическа стойност в живота им и което ще им помогне да имат критичен и независим поглед вбъдеще. На това съм се посветила в работата ми, а виждайки дори и малката промяна, която се случва, изпитвам удовлетворение и вдъхновение за още и още!

 

1 2 3 4
Author

Write A Comment