Как реагираш на критика и негативни коментари? Изваждат ли те от равновесие или тъкмо обратното – мотивират те?

Истината е, че за тези 5-6 години споделяне са били сравнително малко, но винаги е предизвикателство да удържиш егото настрана. В повечето случаи са били градивни коментари – неща, които и аз съм си мислила, но не съм успяла да доизпипам – това ме стимулира и ми казва, че съм на прав път.

Аз самата бях (win!) много самокритична и ги приемах много трудно в началото. Дори имах период, в който се ограничавах в споделянето, заради чувството, че не мога да се справя, ако получа критика. Малко по малко успях да изградя по-дебела кожа, да приема себе си и да се поотдалеча от критика в мен. Тогава автоматично ми стана и по-лесно да приемам и работя с обратната връзка от хората. Тези неща са като скачени съдове – колкото повече (се) критикуваш, толкова повече и другите го правят. И да не се самозалъгваме – не е нужно да го изразиш устно/писмено – може да се псува и наум.

Беше деликатен моментът, в който промених начина си на хранене открито в блога и имаше реакция, но за мен беше важно да съм честна и да следвам вътрешното си усещане за моя път. Смятам, че е изключително важно (и трудно) да сме смели и да изразяваме позицията си свободно в свят, който съденето е социална норма. Но пък може да бъде много много полезно.

Иначе откровен и пълнокръвен хейт, насочен към личността ми не съм получавала и се надявам все по малко да прибягваме до този начин на изразяване и все повече към градивен диалог.

Разговорите за храна предразполагат към по-лични откровения и изповеди, къде е твоята лична граница в онлайн комуникацията?

Това е много важен въпрос. Според мен е необходимо да познаваме добре личните си граници и да сме удобно разположени в тях. Да знаем кое влиза в личните и професионалните ни роли. Особено ако искаме да градим личен бранд, нещата се смесват и често границата се размива и ако човек не е на ти с емоционалните си свят, може да доведе до рискови ситуации и тревожност.

Аз бих казала, че съм в сферата на експериментирането, понеже по скалата на отвореност/затвореност съм точно по средата. Това може да звучи като добър баланс, но всъщност е живеене в крайности. Мога да бъда много открита на моменти и много затворена с месеци, зависи какво преживявам тук и сега.
Това, което съм изградила като подход и вътрешно усещане е винаги да пиша от позицията на белег, отколкото рана. Т.е. когато съм преработила дадено преживяване/събитие/история и чувствам сила и сигурност да го споделя, защото би било ценно за някой друг, който преминава през подобно предизвикателство. Тогава според мен можем да бъдем и най-полезни за другите с опита си и същевременно внимателни към личните си граници.
Все пак досега си говорихме за хейтъри и критикарство  – ако имаме здравословни граници, техните хапливи коментари все по-малко ще ни провокират.

Къде се крие силата на споделянето? Кога има смисъл личното онлайн присъствие?

Споделянето онлайн може да има много измерения и посоки. За мен то има смисъл, когато носи стойност и ти помага да се развиваш. Станала съм много избирателна и критична към информацията, която ме заобикаля и ако попадна на поредното повърхностно нещо – било то блог, човек, статия, клюка, изследване, новина – заобикалям директно и не подкрепям тези практики.

Преди няколко години Мария Попова от Brain Pickings, която безкрайно харесвам, имаше инициатива за отговорно споделяне на смислена информация онлайн и беше обвинена в снобизъм. За мен това не е снобизъм, а грижа. Грижа за интелекта, сетивата, времето и енергията на всички около теб!

На същия принцип се стремя да създавам и споделям съдържание с моята аудитория и общност. На първо място поставям качеството на съдържанието, а след това идват не по-малко важните автентичност и визуално представяне. Много често един от тези 3 елемента липсва и присъствието е красиво, но кухо или свръхемоционално, но без ясна цел и структура. Именно така разбирам дали човекът е вложил усилия, енергия и време да поднесе дадено съдържание, т.е. е подходил отговорно и творчески. Зад такива проекти обикновено стои много много работа, но за мен са най-вдъхновяващите и смислени, а доколкото мога да кажа от личен опит и най-удовлетворяващи.

От какво има нужда блог като твоя, за да се развива и да поддържа съдържанието на ниво?

Желание и вдъхновение. Всичко тръгва оттам и от това, което искаш да изразиш, покажеш, разкажеш, дадеш. Всички останали възможности, които се появяват – те са отражение на това желание и ентусиазма за работа. Бих добавила също находчивост, инициативност и способност да погледнеш с очите на външен. Да не пропускаш радостта и насладата от играта с идеи. Развитието неминуемо минава през промени – понякога приятни, понякога не толкова – но ако запазим връзка с вътрешната ни мотивация и страст да създаваме, мисля, че сме на прав път.

1 2 3 4

Write A Comment