Работиш в училище – как мислиш, че социалните мрежи и посланията на лидерите на мнение влияят на децата и тийнейджърите?  Кои са всъщност моделите на поведение за тях днес? Имаме ли повод за притеснение, или всичко е в реда на нещата?

Ами да, със сигурност влияят. Нямам директен контакт с учениците, тъй като не съм учител, но сме обсъждали с колеги и знам, че много от децата на тийнейджърска възраст искат да станат “инфлуенсъри”. Не знам дали разбират какво точно се включва в понятието, но със сигурност искат да имат много последователи, лайкове и влияние. Не знам дали си дават сметка, че за да се случи това, трябва да предложат нещо интересно, трябва да се трудят доста да създадат съдържание, което да се харесва. И че “публиката” ще иска от тях още и още…

Наскоро гледах един документален филм по Netflix – “American Meme”. Там обсъждаха точно феномена на онлайн инфлуенсърите. Как можеш да спечелиш милиони буквално от нищо…но на каква цена ? Мисля, че възрастните имаме отговорност да говорим с децата по тези теми. Да им помогнем да разберат, че онлайн славата има и тъмна страна и че това да си инфлуенсър често включва много труд и сериозни компромиси.

Какво мислиш за купените последователи и лайкове?

Знам, че има сериозни дебати за това каква част от последователите и лайковете са фалшиви. Дори бях гледала подобни български оферти за купуване на последователи в Инстаграм. Изкушението е голямо – плащаш едни пари и получаваш моментална известност. Или поне така изглежда. Но защо са ти тези последователи ако по никакъв начин не взаимодействат със съдържанието и не участват в разговора.

Мисля, че това, което все още не може да се продаде и купи, е диалогът между един човек и следващите го. Този диалог се гради на доверие, а това доверие се печели с години и се губи много лесно. Бъдещето е на микро-инфлуенсърите според мен – хората, които имат по малко на брой последователи, но добра връзка с тях.

Как виждаш развитието на Инстаграм, на този тип визуална комуникация и теми? Пренасити ли се пространството с кафета, коктейли, куфари и плажове, или има още поле за развихряне на този, до голяма степен, фалшив и престорен лайфстайл?

Мисля, че визуалното все повече измества и ще измества текста онлайн и това е разбираемо и очаквано. За добро или зло, снимките като че ли не са достатъчни и кратките видеа идват на фокус – както в Инстаграм, така и във Фейсбук. Неслучайно stories са вече толкова популярни – те някак дават възможност за по-голямо развихряне на въображението и може би по-голяма непосредственост. Като че ли ни връщат към “невинните години” на Инстаграм, когато хората просто споделяха красиви снимки, без да има продуктово позициониране, платени партньорства и инфлуенсъри. Вероятно е въпрос на време и този формат да се насити с реклами и лъскаво съдържание.

Следващата стъпка сигурно ще е някаква форма на виртуална реалност – възможност за потапяне в снимката/видеото, взаимодействие с потребителя. Това ми се струва страхотно, защото опцията за диалог между инфлуенсър и последователи отново би върнала фокуса върху качественото съдържание.

Мисля, че в дългосрочен план именно оригиналният глас и добре обмисленото и представено съдържание ще отличат наистина добрите от тези, които просто искат да печелят пари от това. И, разбира с, общността от фенове, и това как те биват въвличани в създаването на съдържание, ще е ключова.  Струва ми се, че времето на нарцистичното “Вижте колко страхотен е моят живот” поприключва и идва времето на “Нека видим как да направим нещата страхотни заедно”. Знам, че сигурно звучи наивно, но наистина ми се иска да вярвам в това.

Вдъхновението ти днес:

Гледах един сериал “The Kominsky Method” с Майкъл Дъглас. Чудесен разказ за двама приятели в “златните години” на живота. Старостта, болестите и смъртта са теми, за които не обичаме да говорим. Но това не пречи да са неотменим факт и е страхотно, че някой е направил сериал, който с много топлота и хумор поглежда истината в очите. Смъртта може да е наблизо, но това не е повод да изпадаме в униние, нали.

Какво ти се иска да виждаш повече онлайн и от кое да има по-малко?

Бих искала да виждам повече добре разказани и различни истории, независимо дали са в текст, видео или снимки. Неща, които са неочаквани и по-непосредствени, които имат потенциал да ни накарат да се замислим и да излезем от зоната си на комфорт. Не просто истории за пътувания, например, а разказ за срещи с някой местен човек, семейни спомени и надникване в светове, близки, но и достатъчно различни от нашия.

Иска ми се да има повече разговори на смислени и важни теми, по-малко безсмислени спорове и нападки. По-малко филтрирани селфита и опити да се харесаме на всяка цена на всички и повече смелост да изразим позиция и да говорим за нещата, които ни вълнуват, дори с риск да загубим последователи.

И, разбира се, повече лични срещи, а защо не и приятелства, произлезли от онлайн симпатия.


Снимки: личен архив Све Стоянова


*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.

1 2 3 4

2 Comments

  1. Интересно ми бе да прочета. Благодаря! Вълшебна година желая и на двете дами!

    • LAMARTINIA Reply

      Благодаря, Весела, и на теб! 🙂

Write A Comment