Кои са детайлите, които държиш да попиеш? Най-запомнящите се за теб досега?

Храната, пазарите на местните, някоя галерия за модерно изкуство. Пак казвам – водата.

Сред най-запомнящите се неща в досегашния ми опит са как стоя на една пейка на тревистите хълмове в Ардмор, Ирландия. Със сигурност имаше нещо извънземно в това спояване с природата – просто стоях и гледах вълните, докато вятърът здраво брулеше. 

Няма да забравя и пътуванията си до Холандия, защото ги свързвам с концерти на любими изпълнители и картини на любими художници.

Един от последните ми красиви спомени е как в Париж миналата пролет съпругът и синът ми отидоха да се забавляват самостоятелно и аз имах няколко часа, в които обикалях сама. Между музея на Роден и Musee d’Orsay намерих малко бистро, където седнах в компанията на една гореща лучена супа. Душата ми е щастлива в моменти като този.

Нито един от тези спомени не е фотографиран.

Завързваш ли познанства и приятелства по време на път?

Като че ли не. Просто досега не съм оставала достатъчно дълго, за да мога добре да се слея със средата и хората ѝ.

Изключваш ли се по време на пътуване или тъкмо обратното – постоянно си онлайн, за да споделяш? Какво обичаш да снимаш?

Рядко изключвам напълно. Както казах и по-горе, не обичам да губя сигурност. Може да не споделям онлайн, но държа връзката си ON.

Снимките пък са на всичко, което ми хареса. Задължително небе и облак, не минавам без някоя врата, геометрията на сградите… Пустите малки улички, по които всички въздишаме, се оказват почти невъзможни за снимане поради липсата на светлина, но уличното изкуство компенсира.

От кой свой навик свързан с пътуване ти се иска да се отървеш?

Бих се радвала да се откажа от всякаква обязаност с устройства. И телефон, и фотоапарат…

КОПНЕЯ да се отърва от страха си от летене.

За какво обичаш и не обичаш да харчиш пари по време на пътуване?

Обичам и харча предимно за храна. От всяко място си купувам по един книгоразделител, даже и приятели ми носят, когато пътешестват.  А не обичам за обществен транспорт. Винаги предпочитам ходенето пред метрото или автобуса.

Как съхраняваш спомените? Какво си носиш от всяко пътуване?

Учудващо, но най-добре запомням, когато мястото ме е „накарало” да напиша текст, стихотворение. Паметта ми е лирична. Губила съм много снимки, защото нямам навика да ги качвам на външен носител, но съм писала след почти всяко пътуване.

Обонянието ми е най-развитото ми сетиво, затова на първо място спомените ми са олфакторни.

Както вече споменах, нося си и по един книгоразделител.

1 2 3

Write A Comment