Най-смешната случка по време на път?

Смешните случки са свързани предимно с транспортирането ми от точка А до точка Б. Няма да забравя как трябваше да изпратя сестра ми до Лутън, докато живеех в Портсмут. Имахме безброй смени на влак, планът беше разграфен до секунда. За една от смените трябваше буквално да разцепим секундата на две, за да успеем да хванем влака. Оказа се, че пероните са на различни нива, а асансьори нямаше, само стъпала. Та в такива моменти смехът е близък до истерията, защото тичахме с все сила и с огромен куфар нагоре по стълбите до заветния перон, а влакът вече се подготвяше за потегляне.  Вероятно сме крещели на български „Чакааааай”, ревахме от смях.

Помня и как преди един полет пилотът предупреди, че има проблем с един от двигателите на самолета. Тогава ми стана смешно, но може би от този момент нататък започна фобията ми от летене.

Най-сериозният проблем/гаф по време на път?

Проблемите отново са свързани с придвижването. Така се качих последна в самолета от Лондон до София, защото лека катастрофа беше блокирала движението към летището. Тогава мъжът ми направи чудеса и наруши куп правила, за да ме закара с немощната ни колица в последния миг преди да затворят чекин-а. Знам само, че гласът ми беше достигнал крайно неприятен тон от паника, че ще изпусна полета.

И в Рим съм имала подобно преживяване, само дето там таксиметровият шофьор ловко мина през задния двор на една автокъща, за да може да ни достави навреме на аерогарата.

Имаш ли пътуване, което определяш като пълен провал? Защо?

Нямам такова, защото аз пътувам сравнително рядко и ценя високо всяка предоставена възможност. Сигурно никога няма да ме чуете да казвам „Място Х е много неприятно, никога няма да се върна”, просто защото успявам да намеря чар и в най-семплите дестинации. По същата причина никога не обръщам внимание на съвети да не ходя еди къде си, защото е мръсно/ дъждовно/ има много хора. Пътуването е толкова вътрешно преживяване, така зависи от моментния ти ракурс, че е безсмислено да се осланяш на чужди коментари.

Най-ценното за теб място, на което си била?

Всяко място е ценно, особено когато го виждам през очите на детето си. Всичко е за пръв път. В началото много се дърпах да пътувам извън страната с него, защото това не е точно представата ми за почивка, но когато го направих, осъзнах, че съм уцелила точния момент да го взема с нас. Беше чудесно, вярвам и за двете страни.

В особено личен план най-ценни са пътуванията в Ирландия, но ми е трудно да направя класация.

Като турист или пътешественик се определяш?

Като наблюдател.

Едва ли мога да бъда наречена пътешественик, защото за мен това е някой, който забива пръст на произволно място на картата и отпрашва с раница на гърба, без изобщо да робува на технологии, изисквания за битов комфорт, ниво на безопасност.  Да си пътешественик значи да си смел, отдаден и да широкоскроен. Аз съм твърде привързана към Европа, твърде зависима от навиците си и ползвам Инстаграм, който навярно е промил мозъка ми до някаква степен. Затова нека съм турист наблюдател, който се движи по свой си маршрут.

Мечтаната дестинация?

Япония заради съпруга ми, който е голям почитател.  Искам да изследвам Севера,  Исландия особено много. Когато бях момиче и нашите ми разказваха за Коимбра, Португалия, много ясно го визуализирах. Оттогава искам да ида там.

Бих отишла в Иран, а от Щатите – в Сан Франциско, Ню Орлиънс, Ню Йорк.

Мечтая и за Родопите в детайли, но тази среща трябва да е с едно много по-благо и по-смирено аз, по-нататък.

Какво е пътуването за теб?

Движение в мен самата.


Снимка: личен архив на Тея Дия


Ако имате желание да се включите в рубриката, моля, попълнете въпросите пълната им версия тук=> и ми ги изпратете на mymartinia@gmail.com

1 2 3

Write A Comment