Умеем ли да разчитаме знаците, които ни дават децата – от какво реално имат нужда, кое ги прави щастливи, как се чувстват. Защо ни е толкова трудно да им имаме доверие?

Трудно ни е да се доверим, защото ни е трудно да пуснем контрола. Контролът ни държи в сигурното и познатото, докато доверието изисква от нас да се отместим от пътя. С времето, от личен опит и от всичко прочетено, установих, че ние не можем да възпитаваме децата си – ние само създаваме обстоятелства, съзнателни и несъзнателни, спрямо които децата реагират и на базата на това развиват дадени качества и характеристики. Не можеш да възпиташ едно дете да не лъже – можеш да създадеш условия в които то няма потребност да го прави. Не можеш да възпиташ ученолюбие, можеш да предизвикаш интереса и да запалиш детето по някоя идея, наука, процес.

Едно от нещата, които научих от природата е, че животът е разгръщане, а не натрупване. Един жълъд няма нужда да събира допълнителни качества, за да се превърне във величествен дъб. Той носи потенциала в себе си и единственото, от което се нуждае, е благоприятна среда, където без усилие да разгърне всичко онова, което природата е заложила в него.

И, ако говорим за знаци, то ключовият за мен знак е “без усилие”. Кое е онова нещо, което децата правят без усилие? Кое е нещото, което ги влече без някой да бута и да настоява? Какво правят, когато никой не ги вкарва в някаква организирана дейност? Ако са имали онова свободно време, за което говорихме, тези знаци със сигурност ще се проявят. Жълъдът със сигурност ще даде индикация, че от него ще израсте дъб. Синът ми, например, в свободното си време слуша музика или конструира нещо от пълния с творчески материали шкаф. Дъщеря ми рисува – по стените, по огледалото, по дрехите, на листчета и платна.

Ако се отместим от пътя и отворим сетивата си можем да видим много неща… истински неща. Това, което мога и правя като родител, е единствено да подкрепя и подпомогна точно тази природна сила  да порасне и да се разгърне у тях.

Съвременните родители много се страхуваме от детската скука, държим постоянно да организираме някакви занимания и активности, по думите на мнозина “за да не им остава време да мислят за глупости”. На какво всъщност учи скуката и нужно ли е постоянно да играем ролята на “аниматори”?

За много деца скуката е огромен проблем, защото нямат практика да разчитат на себе си и на собствената си изобретателност, за да се изведат от нея. И тук немалка роля имат електронните устройства и телевизията. Те са бързо, лесно и достъпно решение на проблема “скука”. Точно както junk храната е решение на проблема “глад”. Електронните устойства учат децата на бързи решения и те стават нетърпеливи, ненаситените с динамика дейности ги отегчават, а лесният достъп до забавление им отнема възможността да подхождат творчески към свободното си време и играта. И тогава, оставени без виртуални стимули, децата имат нужда някой да ги забавлява. 

Аз никога не съм влизала в тази роля, нито със собствените си деца, нито с децата във фермата. Можем да им даваме идеи, да ги провокираме с нещо, да им подаваме материали и инструменти, но никога не участваме в детската игра. Стоим наблизо, наблюдаваме и се намесваме само в краен случай. Имам щастието и късмета да общувам с деца, които не са изгубили способността да си измислят игри и забавления.

Само някой, който е наблюдавал автентична детска игра, може да усети какво прекрасно преживяване е тя за тях. Ние, възрастните, никога не бихме имали това въображение да измисляме подобни светове, ситуации, роли и контексти. И най-добрият аниматор не може да сътвори това, което децата могат да сторят сами, защото никой възрастен не може да потъне така в играта. Ние все ще си погледнем часовника, ще се замислим какво ще ядем на вечеря и ще се върнем към нашите сериозности.

За децата играта е като медитация – кара ги да забравят всички проблеми, тревоги и задължения, отдават и се изцяло и се потапят единствено в момента тук и сега, в нея са истински, неподправени, естествени…. Не мога и не искам да си представя какво е да имаш детство, без да си преживял това; какво е някой да те е “спасил от скуката” и да ти е създал занимания и забавления по своя преценка. 

1 2 3 4
Author

Write A Comment