Какво дава свободата, докато сме малки? И може ли липсата ѝ в детството да бъде компенсирана от нещо по-късно?

Свободата като малки ни дава приемуществото да израснем във възрастни, които следват сърцето си, а не се стремят да впечатлят останалите. Липсите от детството, каквито и да са те, впоследствие завихрят живота ни около себе си – стремим се да ги превъзмогнем, отработим и запълним. По този начин спираме да ги предаваме нататък в поколенията. Всички имаме липси, всички имаме върху какво да работим, затова сме дошли тук.

Връщат ли се децата пак във фермата и какво споделят в края на престоя си?

От целия си опит с деца разбрах едно нещо, и то е, че децата имат нужда единствено някой да ги изслуша. В тази свободна обстановка при нас – без задължителности, изисквания или наказания – те се отприщват и започват да говорят. Ако имах необходимото време, без някой да ме извика спешно от другия край на фермата, за да извадя трънче от пръста, щях само да стоя и да ги слушам. И за тях това щеше да е единственото важно занимание.

Децата споделят колко изморени се чувстват от постоянни задължения и задачи, колко тъжни са, че животът им е пълен с много “трябва” и с почти никакво “искам”. Как се чувстват невидими, нечути, незачетени.

И после се прибираме, и родителите започват да ме питат дали са яли, дали са се мокрили и дали са участвали в заниманията. И виждам от първа ръка как се измества фокусът от истински важните и съществени неща. Това ме натъжава мен. За една седмица тези деца се отпускат, преобразяват се, озаряват се, вдъхновяват се, почиват си, зареждат се, изпускат насъбраното и задържаното. И макар че често за родителите това остава незначително и незабелязано, за мен е вдъхновението да продължавам напред. 

В края на всяка програма ни е трудно да се разделим с децата. Почти всички искат да се връщат отново и много от тях го правят, което означава, че родителите им ценят невидимите ползи от подобни преживявания. С много от родителите станахме приятели, тъй като очевидно имаме общи ценности и представи за живота. 

Какво се случва във фермата през зимата?

През зимата, следвайки природния ритъм, оставяме работата навън и насочваме поглед върху работата навътре. Правим планове, учим нови неща, почиваме си, създаваме скелето на всичко, което ще се случи през активната част на годината. 

Какво те вдъхнови днес?

Днес и всеки друг ден ме вдъхновяват децата и това, че може би има какво да направя за тях. Без значение дали от всичко това ще израсте нещо, аз се научих да садя семена и да оставям останалото на великата сила на Природата. 


Снимки: Силвия Узунова – личен архив


*Интервюто е част от поредица разговори със създатели и автори на лични онлайн проекти, които се отличават в блогосферата и които следя с удоволствие. Мисля, че е крайно време за дискусия по редица теми – за качественото съдържание, критичното мислене, критериите, отговорността, онлайн посланията, личния почерк, автентичното присъствие и идентичността.

1 2 3 4
Author

Write A Comment